-
-
През миналата седмица ръководството на Левски се раздели с трима ненужни футболисти – Симон Сандберг, Бабатунде Адениджи и Франсис Нар. Те не попадаха в плановете на настоящия треньор Делио Роси и логично се стигна до напускането им.
Ганаецът се превърна в пълно разочарование и освен с едно силно полувреме срещу Марибор и гол срещу ЦСКА, когато отново бе най-слабият на терена, няма с какво да бъде запомнен. Шведът като че ли не успя да се аклиматизира към родната действителност, а и често бе контузен. Преди известно време бившият централен защитник на Левски Ларс Фредрик Рисп сподели в интервю за ТОПСПОРТ, че за един скандинавец винаги е трудно, когато за първи път напусне родината си. Бранителят със сигурност има качества, след като редовно бе част от младежкия национален отбор на своята родина, а сега е апeтитна хапка за отборите от Алсвенскам.
Нигериецът дойде на „Герена“ за 200 000 евро през февруари 2016 година с репутацията на голмайстор в родината си. В началото голяма част от фенове и специалисти се питаха как играч с 42 гола в 71 мача за Съншайн Старс вече не е спазарен за някой клуб в Западна Европа, а се озова именно в Левски. След първите няколко изяви на нападателя с екипа на „сините“ стана ясна и причината – на Тунде му липсваше каквато и да е тактическа дисциплина, техника, както и постановка на удара. Въпреки това в Бабатунде имаше качества, които обаче някой трябваше да развие.
През първия полусезон 21-годишният бе предимно резерва на тогавашния нападател Венцислав Христов. Треньорът Стойчо Стоев рядко разчиташе на него, като той изигра едва 203 минути.
Стоев бе уволнен, а на негово място на кормилото на Левски застана Люпко Петрович. Адениджи бързо се превърна в един от любимците на сърбина. Специалистът видя потенциала в нигериеца и по време на престоя си изкара най-доброто от него. 70-годишният наставник работеше индивидуално с Тунде. Често спираше тренировките на отбора, за да му обяснява как точно да отиграе дадена ситуация, как и къде да застане, дали е по-добре да търси комбинация със съотборник или да обстрелва противниковата врата. Това определено даде резултат и по времето на сърбина Бабатунде демонстрира част от скрития си до този момент потенциал.
С напускането на Петрович и нападателят загуби своята форма. При Елин Топузаков последваха колебливи представяния, а следващият треньор – Николай Митов реши, че нигериецът ще му бъде полезен като ляво крило. Нито един от двамата по никакъв начин не се опита да развие качествата му. Нещо, което започна да прави Люпко Петрович. За тях бе по-лесно просто да провеждат заниманията си, без да обръщат специално внимание на даден играч. И двамата, както и никой в клуба, явно не разбраха, че с Адениджи трябва много индивидуална работа, за да може той да бъде полезен на отбора, а евентуално след това в касата на столичани да постъпят и пари от негов трансфер.
През лятото Бабатунде вече бе заклеймен като „менте“, а съдбата му в Левски предначертана. С идването на Делио Роси той бе изваден от отбора, но и е трудно да очакваме от треньор, изповядващ дефанзивен стил на игра да развива нападател.
Смеем да твърдим, че Бабатунде Адениджи имаше най-голям потенциал от всички нападатели, които в момента са в Левски или минали през отбора през последната година и половина. Безспорен факт е и това, че нито един треньор в клуба, освен Люпко Петрович, не пожела, а и може би нямаше капацитета, да работи индивидуално с нападателя, за да развие неговите качества.
Така Левски вместо да инвестира в развитието на нигериеца, го остави да си тръгне без пари, а клубът за пореден път излезе на сериозен минус от трансфера и престоя на даден играч в отбора.
„Сините“ за отново доказаха, че явно на „Герена“ няма достатъчно добри специалисти, които да забележат потенциал в определен футболист и след това да го развият. Вместо това на играчът бързо му се лепва етикет, че не става, а след това той прави фурор в друг отбор. Примерите за това са много, а най-пресните са Санти Нгом и Кевин Бру. Нападателят подписа тригодишен договор с елитния френски Нант, а в последните седмици стана ясно, че халфът е бил пред трансфер в друг клуб от Лига 1 – Тулуза.
За сметка натова през последните десетина година в Левски се изредиха безброй играчи, а тези, които оставиха някаква, макар и минимална следа в клуба, се броят на пръстите на едната ръка.
Източник: Виктор Вутов/ topsport.bg
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
