Левски започна сезона с цели петима вратари, въпреки че отборът имаше само двама централни защитници и по един бек. На „Герена“ бяха Боян Йоргачевич, Божидар Митрев, Николай Кръстев и Димитър Шейтанов, бе върнат и Александър Любенов, който имаше договор с Локо Пд, но миналия сезон пази като преотстъпен във втородивизионния Локомотив София. Ситуацията с този пост изглеждаше най-стабилна…
Днес тези под рамката вече са с двама по-малко. Титулярният страж в по-голяма част от мачовете през пролетта Николай Кръстев бе пратен да трупа опит в Ботев Враца. Това бе правилен ход, защото още през пролетта се видя, че младокът има още много какво да учи и изобщо не е готов за първи вратар на „Герена“. Две-три добри спасявания срещу ЦСКА няма как да те бетонират на поста. Притеснително е, че във втородивизионния тим 20-годишният страж не пази, а Сашо Ангелов предпочита да залага на опитния 32-годишен Христо Митов. Боян Йоргачевич, който бе неизменно на терена в продължение на сезон и половина, сложи край на кариерата си. На него му се играеше още въпреки контузиите в рамото и лакътя, но сините не искаха да плащат голямата му заплата. Затова и се стигна до раздяла. 35-годишният страж получи необходимите почести от феновете, но казусът с него не бе разгледан достатъчно дълбоко от спортно-техническа гледна точка. Може би защото Левски бе в серия от 3 поредни победи без допуснат гол. Сложил лентата на ръката, през сезона Божидар Митрев се справяше на ниво. До мача с Лудогорец, когато се представи слабо и бе изгонен с директен червен картон. Това отвори шанс за Александър Любенов, който се включи добре срещу шампионите. Всичко на „Герена“ беше розово – 7 часа топката не бе вестявала вратата на отбора. След още час на Коматево срещу Ботев изглеждаше, че Левски ще спечели лесно. Тогава дойде шутът на Тодор Неделев, който мина през ръцете, а след това и през краката на 22-годишния Любенов и спря в мрежата. Левашка грешка, сложила началото на обрат и довела до първо поражение при Делио Роси. Но не слабите изяви на Любенов срещу канарчетата са причина да се твърди, че Левски има проблеми на вратарския пост. Това стана ясно веднага след раздялата с Йоргачевич.
Сега сините трябва да се надяват титулярният страж Митрев да не се контузва или да не бъде наказан. Защото той просто няма адекватна алтернатива. Любенов със сигурност ще е смачкан от гафа в Пловдив. А и преди него показа сериозни колебания при наглед леки ситуации – както при излизането за висока топка, така и при изстрели от далечно разстояние, макар и те да бяха в обсега му. Намесата му и при втория гол на Ботев не беше на ниво. Да си го кажем честно – това младо момче няма качествата да пази вратата на Левски и с нищо не е заслужил подобна отговорност. И на него, както и на Николай Кръстев, мярката му е за Втора лига. Поне за момента.
Митрев пази стабилно през този сезон, с изключение на мача срещу Лудогорец, но не така стояха нещата през миналия – спомнете си само за изявите му при 0:3 от ЦСКА. Като цяло е много спорно до колко той може да бъде надеждно решение за синята врата. Да, той има добър рефлекс, не лоша игра с крака, но е много слаб при центриранията и излизанията, където често е неориентиран и взима грешни решения.
Третата опция за вратата е 18-годишният юношески национал Димитър Шейтанов, който все още няма дебют за тима. Това казва достатъчно доколко изобщо той може да е някакъв вариант.
Така неусетно постът под рамката от най-сигурен в началото на първенството вече е силно проблемен. Именно на него Левски изостава най-много от конкурентите си за титлата. Лудогорец разполага с двама отлични вратари – бразилецът Ренан дос Сантос и аржентинецът Хорхе Браун. Имат ръст, опит, много добра игра с крака и отличен рефлекс, а за подготовката им отговаря бившият страж на Байерн, а след това и треньор на вратарите в мюнхенския колос Бернд Дреер. Да не забравяме, че там е и Владислав Стоянов, който няма да може да играе поне до края на годината. ЦСКА също има повече опции от Левски под рамката – литовецът Витаус Черниаускас и Георги Китанов. Двамата не са от класата на колегите си при разградчани, но в тяхно лице на „Армията“ имат равностойност на този пост, каквато на „Герена“ няма. Двамата си оказват необходимата конкуренция, за да вървят напред. В Левски точно това нещо липсва. Затова и на гредата на сините свети голяма сигнална лампа.
Източник: Мартин Александров/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК