-
-
Все още звучи малко нереално новината, че бившият футболист на Манчестър Юнайтед и Нюкасъл Габриел Обертан подписа с Левски.
Някогашният голям талант на световния футбол ще демонстрира каква класа му е останала при гостувания на Верея, Септември и Етър, ще финтира крайния защитник на Витоша Бистрица и ще получава указания от Николай Митов-Жадното (ако той въобще остане треньор на Левски).
И всичко това Обертан ще прави редом до юношата на Барселона и ветеран от английската Висша лига Жорди Гомес, който вече играе за Левски и усвоява пръстовите жестове на Митов.
Естествено, Обертан и Гомес далеч не са първите гръмки имена, идвали в българското първенство. Те са само последните играчи в графата „Не е за вярване, че дойдоха да играят в България“.
Предшествениците им бяха или авторитетни имена от недалечното минало, които сме наблюдавали в топ отбори, или водещи таланти от най-престижните футболни школи, някога някъде показвали далеч по-голям потенциал от нужния за българския футбол.
Едно кратко припомняне показва, че почти всички те се превърнаха в скъпи провали за българските си клубове, а някои останаха в паметта с изцепките си извън терена и с очевидното си нежелание да се държат като професионални футболисти.
Ето каква следа оставиха седем от тях в българската футболна (и не само) реалност:
Хамилтон Рикард (ЦСКА)
Пристигна през 2001 г. със статута на известен футболист в Англия с екипа на Мидълзбро. Колумбийският нападател се запомни като тотален трансферен провал – натежал, тромав и със слаба голова ефективност на фона на неприлична заплата, за която някои даже твърдяха, че е над 100 хил. лева на месец. Изигра девет мача и вкара един гол за първенството. С неговия „принос” ЦСКА спечели рекордно скъпо за тогава трето място в крайното класиране – за което тогавашният собственик Васил Божков похарчи над 7 млн. лева.
Тони Калво (Левски)
От юношата на Барселона и европейски шампион с Испания до 19 г. се очакваше да показва финтове на крилото, невиждани до момента в „А” група. „Такъв футболист в България не е идвал”, каза собственикът Тодор Батков, след като Калво подписа с Левски през лятото на 2011 г. Испанецът изглеждаше сериозно момче с желание да направи нещо за отбора и записа 20 мача и 7 гола за сезона, като си личеше, че е на „ти” с топката. Към добрата си техника обаче не можеше да прибави нищо кой знае какво, липсваше му скорост и експлозивност, а и нямаше шанса да уцели особено добър период на „Герена”. Левски не му поднови договора и след края на сезона той стана свободен агент. Впоследствие премина в Анортозис, където изкара четири сезона.
Марио Жардел (Черно море)
Легендарен бразилски нападател от такъв калибър да се озове в Черно море направо не е за вярване. Жардел си остава най-изтъкнатият играч като индивидуални и отборни постижения, играл в българското първенство. Той е двукратен носител на „Златната обувка” на Европа (с Порто и със Спортинг) и с над 20 отборни трофея, включително Копа Либертадорес и Суперкупата на УЕФА. Само че в България дойде по-скоро на почивка, вече беше на 36 г. и отнесе доста подигравки за закръглената си фигура.
Логично, на терена Жардел не се влагаше много в десетте мача, които изигра за „моряците” през първия дял на сезон 2010/11. Вкара един гол, но победен – за успеха с 1:0 в гостуването на Локо Сф. Присъствието му определено внесе колорит в българския шампионат, както и по цялото Черноморие – говореше се, че любимата му дестинация във Варна била популярно казино, а като почитател на бирата, една вечер погълнал 13 бутилки.
Юсеф Рабех (Левски)
Дълго време „сините” се мъчеха да привлекат един от големите таланти на мароканския футбол, наричан Мароканския Бекенбауер. Той най-сетне пристигна през лятото на 2007 г., тежичък и с меко казано непредсказуем характер. Понякога правеше доста добри мачове по време на престоя си в Левски и си личеше, че футболни умения не му липсват – за изцепките му извън терена обаче може да се напише цял роман.
Рабех обичаше да пиянства нощем и да се забърква в приключения. Със сънародника си Рашид Тиберканин се замесиха в сбиване с таксиметрови шофьори. Бранителят имаше афинитет и към еротичните барове, включваше се в предсезонните подготовки, когато си поиска, и, на всичкото отгоре, катастрофира в пияно състояние и получи условна присъда. Впоследствие отново беше заловен да кара пиян, а когато най-сетне Левски го продаде на Анжи Махачкала, той избяга от лагера на руснаците, след като преджоби съотборника си Тодор Тимонов. По-нататък в кариерата си Мароканския Бекенбауер продължи с издънките и като играч на Видад Казабланка в родината си беше арестуван за притежание на наркотици.
Лео Лима (ЦСКА)
Купен от ЦСКА през 2003 г. с рекорден за тогавашната българска реалност трансфер на стойност 1.75 млн. долара. Беше световен шампион с юношите на Бразилия до 17 години, а се говореше, че интерес към него са проявявали още Милан и Порто. Заедно с плеймейкъра, дойде и неговият сънародник Родриго Соуса, който беше пълно менте. Самият Лима обаче показваше футболна мисъл, а от някои от отиграванията му миришеше на футбол. Това обаче не означава, че той беше успешен трансфер. Лима беше поредната звезда, пристигнала в България с наднормено тегло, очевидно не обичаше тичането, нито показваше голямо себераздаване.
Двамата с Родриго Соуса обаче се раздаваха в нощния живот и така и не успяха да свалят излишните килограми. А тъй като от ЦСКА не им плащаха редовно заплатите, двамата избягаха след отпадането от евротурнирите от скромния Торпедо Москва. Бягството им донесе сериозни проблеми, а в ЦСКА решиха, че щом бразилците са изчезнали, те може да не плащат на клуба, от който ги взеха – Вашку да Гама. След дълга сага обаче ФИФА разпореди ЦСКА да изплати дължимите 1.8 млн. долара на Вашку.
Владислав Радимов (Левски)
„В България се тровех с алкохол, не излизах от нощните клубове, страшно пиех”. Така започва не дневникът на някой турист в Слънчев бряг, а разказ на именит бивш футболист на Левски за престоя му в България. Владислав Радимов дойде при „сините” през 2001 г., за да поведе отбора към групите на Шампионската лига. Той имаше визитка на класен плеймейкър, направил име през четирите си години в Сарагоса. Но у нас силата му не беше на терена, или както самият той разказва: „В България прекарах 120 дни. Почти всичките бях като отровен. Сутринта си бил на тренировка, а вечер препускаш по дискотеките. В дискотеката още на входа вкарваш два джин-тоника, момичета, а аз съм ерген… Представяте си какъв съм бил на тренировките”.
С тази нагласа Радимов бързо заформи алкохолна дружба със съотборника си в Левски и негов сънародник Константин Головской, а двамата тръгнаха на подвизи по барове и казина. Радимов разказва, че рекордната му загуба в казиното била 16 хил. долара за вечер, а двамата се връщали с колите си пияни след бурните нощи и подкупвали спрелите ги български полицаи с по десетина германски марки. По време на лятната подготовка на Левски Радимов и Головской се сбили с охраната на хотела, докато търсели още алкохол посред нощ. Случката доведе до изгонването на Радимов от Левски от страна на тогавашния треньор Люпко Петрович. Колкото и да е странно, от там нататък руснакът продължи успешно кариерата си и първо, стана капитан на Криля Советов, след което после беше капитан и на Зенит, с който стана шампион на Русия и спечели Купата на УЕФА.
Беноа Кое (ЦСКА)
Французинът дойде в България през 2005 г. в напреднала футболна възраст, но и с впечатляваща визитка. Беше играл в Интер и печелил Купата на УЕФА, беше ставал и три пъти шампион на Франция. Всъщност е сред малкото сериозни имена, които се отнесоха отговорно при идването си в България – създаде впечатление на професионалист, който все още иска да се доказва, а не на знаменитост с туристическа нагласа. Кое изигра основна роля за 30-ата шампионска титла на ЦСКА и игра във всичките 15 мача през пролетния полусезон, когато тимът на Миодраг Йешич направи победен рейд и грабна златните медали.
Към коя категория именити чужденци ще се причислят Габриел Обертан и Жорди Гомес? Рискът за тях е да потънат в сивотата на българския футбол и многото проблеми в Левски бързо да сринат амбициите им. Могат и да поведат отбора напред и да оставят трайна следа в родното първенство – което изпитва отчайваща нужда от атрактивни футболисти. Засега те поне нямат слава на алкохолици или проблеми с теглото, което автоматично ги класира над повечето им предшественици…
Източник: webcafe.bg
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
