Гриша Ганчев изпревари по богатство Кирил Домусчиев

- -

Преди няколко месеца международни източници обявиха босът на ПФК Лудогорец Кирил Домусчиев за най-богатия човек в България. Тогава неговото имане бе оценено на 680 милиона долара. Според източници от българските секретни службли обаче собственикът на ПФК ЦСКА Гриеша Ганчев има знамително по-сериозни активи и богатство от Домусчиев. Голяма част от него обаче е умело скрито в офшорни сметки, чуждо участие и фирми – фантоми. Според последни данни Ганчев управлява бизнес за над 4 милиарда лева. Той има солидно участние в търговията и дистрибуцията на горива, захарния бизнес, транспорт, строителство, туризъм,спортни обекти, ловни стопанства, добив и преработка на дървесина, енергетика и много умели инвестици в международните фондови броси. Ганчев играе в последните години много активно на борсата в Ню Йорк, която е най-голяма в света. Само от добрите инвестиции в акции, финансови инструменти и деривати той печели по 100 милиона долара на година. Уолстрийт е златна мина за него. Ганчев има офиси и в Шанхай, Лондон и Токио, които са други големи финансовите центрове. Футболният планира да създаде свое представително и във Франкфурт, който след Брекзит се очертава като новата финансова столица на Европа.
Самата история на богатството му пък е повече от любопитна.

Гриша Ганчев е родом от село Микре в Ловешка област, завършва спортното училище в града и не претендира да има огромни успехи в борбата. Според различни източници състоянието на богаташа е 450-480 млн. лв., а основна част от бизнеса му е базиран върху петролния бизнес, захарния, енергииния и туристическия бизнес. Собственик е на “Литекс Комерс” и ПФК ЦСКА-София, като до преди година беше главен акционер и в футболния Литеск. Сега обаче реалностите са други. А всичко започва от Илиянци… До 1985 г. Гриша Ганчев се изявява като борец на тепиха, но скоро след това подушва, че големите пари не са под тепиха. Решава да запише висше във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС), специалност „Счетоводство и контрол”. В тези години Гришата едва свързва двата края. Работи дори като таксиметров шофьор, за да плаща наема на квартирата си в столицата.

По време на студенството си се запознава с бъдещата си жена Теменужка.

Младите се виждат за първи път в заведение в Студентски град. Скоро двамата разбират, че са намерили половинката си и сключват брак. Първият им син Данаил се ражда преди Коледа на 1987 г. Той е кръстен на дядо си, който носи същото име. И до ден днешен бизнесменът е благодарен на своя баща и никога няма да забрави помощта, която му е оказвал по онова време. Дядо Данаил бил човек от село, отглеждал над 100 крави и волове в ловешкото село Микре. Когато видял, че синът му иска да започне бизнес, той продал голяма част от добитъка си и му дал сума безвъзмездно като начален капитал. Тогава Гришата се захванал с търговия в „Илиянци”. Междувременно му се ражда и дъщеря, която кръщава на майка си Танита. За Гриша Ганчев се знае, че е строг баща, който държи на образованието на децата си.

Семейството му живее в бившата партийна резиденция край Ловеч.

Бизнесменът прекарва време и в ловното стопанство „Бялка”, както и в своята ферма за коне край село Соколово, където отглежда най-скъпите расови коне у нас. Въпреки че често пътува по бизнес дела до София, Ганчев не се изкушил да закупи апартамент в столицата.

Според близки на семейството съпругата Теменужка държи двете си деца много строго. Заедно с Гриша ги възпитават спартански от малки. „Старая се да бъдат хора, мисля, че до този момент съм успял”, твърди Ганчев в едно от малкото си интервюта. И Танита, и Данаил са учили в обикновено училище в Ловеч и никога не са ползвали охрана. След като завършва седми клас, Данаил е пратен да учи в Англия. „Ганчев много се страхуваше Данаил да не стане някой разглезен келеш, затова го изпрати в Англия”, казват приятели на бизнесмена. В летните ваканции наследникът на Гриша работел по заповед на баща си в семейната конеферма. Данаил участва в строежа на постройката. Работници разказват, че шефът на обекта спестявал на богаташкия син най-тежката работа. Това достигнало до ушите на Ганчев и той викнал при себе си началника на строежа.

Казал му: „Или го товариш, или си уволнен”.

Случката и до днес се разказва от ухо на ухо във фирмите на ловешкия бизнесмен. Според футболния бос бизнесът му започва от сергия на известния Софийски пазар, където продава китайски стоки. Бизнесът върви добре, парите потичат към него, а след промените през 1989 г. започва бизнеса си в общо дружество с известния борец Стефан Мирославов-Крушата, застрелян от повече от 2 км със снайпер в автомобила си, докато шофирал. Това е първото поръчково убийство в България, а от близки до покойния борец може да се научи за скандалните първи стъпки в бизнеса на Гриша Ганчев. Общоизвестен факт е, че първоначалният капитал на “Литекс Комерс” идва от секретен списък 103 на Нора Ананиева, съставен под диковката на самия Андрей Луканов. Целта е парите на държавата да се изперат в частния сектор, носейки солидни дивиденти на бившите комунистически лидери. По-късно Ганчев трябва да потърси покровителство от СИК. Търканията на Гриша Ганчев с Васко и Георги Илиеви са основно заради петролния бизнес и футбола. Всеобщо известно е, че ловешкият бизнесмен сключва първата сделка с “Шел” в България. “Литекс комерс” също така е сред основните доставчици на петрол за рафинерията “Нефтохим”, преди да бъде продадена на „ЛУКойл”. На всички е известно и влиянието на Гриша Ганчев в бизнеса със сокове и захарния бизнес. Доскоро фабриката за натурални сокове в Ловеч бе сред най-големите износители на натурални сокове за Русия и Източна Европа. Участието на бизнесмена в “Захар инвест” ЕООД го прави монополист в Северозападна България в захарния бизнес.

Конфликтите на ловешкия бизнесмен с “мутрите” са само детска игра

в сравнение с тези с политиците. Известен е конфликтът на Гриша Ганчев с Евгени Бакърджиев и Иван Татарчев. Очерците на МВР сочат, че през 1997 г. ловешкият бизнесмен е обявен за издирване от Иван Татарчев по неясни причини, но е напуснал страната. Офисите на фирмата му са старателно проверени, а тревогата отшумява за по-малко от 2 месеца и Гриша Ганчев се завръща в родината. Основната причина за конфликта е, че бизнесменът отказва да финансира преврата през 1997 г. Оттам започват проблемите на Гриша Ганчев и бизнеса му. Управлението на Иван Костов е кошмарно за бизнесмена, а конфликтът с Евгений Бакърджиев, но битката е спечелена с пирова победа. През 1999 г. Ганчев прави дори “Литекс” шампион, като това обуславя победата му над Бакърджиев и подкрепяния от него „Левски”. С падането на кабинета на Костов лошите дни свършват и бизнесът на Гриша Ганчев просперира. Бившият борец инвестира в спорта и се слави като най-щедрия бизнесмен към спортистите. Не умее да крие яда си, а прословутите интервюта на бизнесмена остават запомнени и до днес.

Наскоро 9 от водноелектрическите централи по поречието на река Благоевградска Бистрица вече не са собственост на Гриша Ганчев. Босът на „Литекс Комерс“ бил принуден да се раздели с водноелектрическите си централи, обединени в дружеството „ВЕЦ Енергия холдинг“. В това дружество влизат ВЕЦ „Бистрица“ с каскада от осем минивеца и ВЕЦ „Славово”.

Целият холдинг на Гришата бил прехвърлен на друга фирма – „Хидро електрик България“.

ВЕЦ „Бистрица“, ВЕЦ „Славово“ и каскада от водноелектрически миницентрали бяха придобити от чешката фирма „Енерго про“ за 150 милиона евро. След крупната енергийна сделка обвиненията срещу сина на Гриша Ганчев – Данаил, за фиктивни сделки със захар с цел източване на ДДС от бюджета тихомълком бяха свалени. От своя страна „Енерго-Про България” ЕАД официално обяви, че приключило успешно сделката по придобиване на 100% от капитала на ВЕЦ „Енергия Холдинг” ЕАД, втория най-голям частен оператор на ВЕЦ в България. „Енерго-Про България” ЕАД влезе във владение като едноличен собственик на „ВЕЦ Енергия Холдинг” ЕАД и притежаваните пряко от дружеството и чрез дъщерните му дружества шест водноелектрически централи: ВЕЦ „Пирин”, ВЕЦ „Спанчево” – обединени в Каскада „Пиринска Бистрица”, ВЕЦ „Катунци”, ВЕЦ „Огоста”, ВЕЦ „Самораново”, ВЕЦ „Бистрица“ с каскада от осем минивеца и ВЕЦ „Славово” и ВЕЦ „Карлуково”. Централите по поречието на река Благоевградска Бистрица са проектирани и изградени от „Хидроенергийна Компания” ООД на Иван Чапов. Голяма част от тях са изградени на водопровода за питейно-битово водоснабдяване на град Благоевград.

Източник: Вяранюз