Драстично намаляха парите за футбол в Бургас

- -

Парите за футбол в Бургас са намалели между пет и шест пъти в сравнение със златните години на този спорт. В периода 2009-2011 година в града се въртяха около 17-18 милиона лева от различните клубове и школи. Само бюджетът на ПСФК Черноморец беше 16 милиона лева. Тогава в местния футбол властваше Красимир Балъков, който беше главен мениджър на „акулите“.

[sociallocker id=5830]

Парите се лееха като пълноводна река, а за бургаския футбол се чертаеше светло бъдеще. Заплатите в клуба бяха в рамките на 12-15 хиляди лева и нагоре, а щатът достигна смайващата цифра от 230 души. Главен финансов благодетел беше компанията „Петрол холдинг“, която все още е акционер в клуба. Заговори се дори за мащабния проект „Черноморец арина“, който обаче все още си е само проект. За сметка на това стадион Черноморец вече е развалина, а от бургаския клуб са останали само руини, загуби и дългове. След скандалите в холдинга, парите секнаха, шефът на отбора Митко Събев постепенно се оттегли и е намалил драстично издръжката. Сега Черноморец крета на последно място в „А“ областна група и е за посмешище на чичковците-аматъори, които ритат там за порция картофи, две бири и една мешана скара. За няколко години ситуацията в местния футбол на ниво финанси се промени драстично и сега парите са многократно по-малко от времето на Красимир Балъков. Повече пари за футбол в града имаше и по времето на Христо Порточанов и общинския Черноморец в края на 90-те години. Тогава бюджетът на Нефтохимик беше около 3 милиона марки, което трансферирано през днешните курсове е около 3 милиона лева. Тогава обаче стойността и покупателната способност на един лев беше по-различна от сегашната и реално струваше повече. В този период Черноморец разполагаше с бюджет от 760 хиляди лева, който беше осигурен от община Бургас. Да не говорим, че съществуваше ФК Порт, който пък беше спонсориран от Пристанище Бургас. В този период бяха и златните години на ФК Порт, в който риташе дори бургаският бизнесмен и фолк певец Найден Милков. Но това са отдавна отминали времена.

Сега парите за футбол в града на годишна база са около 3 милиона лева. Сумата е действително малка и недостатъчна, но това са реалностите. Логично е най-високия бюджет в града да има ПФК Нефтохимик. Става въпрос за сума в рамките на 2,1-2,3 милиона лева. Средствата се осигуряват най-вече от клубния президент Павел Бошнаков и неговата верига от фирми. Има и редица по-малки спонсори, които дават пари в рамките на 30-60 хиляди лева годишно. Отделно, през този сезон община Бургас осигури още 200 хиляди лева, като половината от тях бяха за увеличение на капитала на дружеството. В него в момента община Бургас държи 51 процента, Бошнаков има 42 процента, а за СНЦ Нефтохимик остават 8 процента. Нормално е бюджетът на клуба да е най-висок в целия регион, при положение че представителният отбор играе в „А“ група. През миналата година, когато играеше в „Б“ група, клубът изхарчи около 1 милион лева.

В града има разбира се и редица други футболни отбори и школи. С най-големи амбиции са Черноморец 1919 и Локомотив Бургас. Двата отбора са и преки конкуренти за влизане във „В“ група, спорейки в „А“ областна дивизия. Черноморец 1919 се появи през миналото лято след серия от скандали. Негов идеолог е Тома Томов, който е собственик на бургаската фирма за спортна екипировка „ТОМИ“. Томов е и бивш президент на Черноморец в периода 1989 – 1994 година. Той, заедно с ветерани като Златко Янков, Тодор Райков, Валентин Делиминков и др., решиха да възродят славата на марката Черноморец. Клубът беше сформиран в движение, но вече има доста добра школа и представителен тим, който обаче играе на приливи и отливи. Бюджетът на клуба е около 200 хиляди лева годишно. Парите се осигуряват от Вагоноремонтния завод и клиниката „Лайф Хоспитал“, чийто шеф Спасимир Иванов е запален футболен фен. ДЮШ на клуба реално е старата школа на ПСФК Черноморец, която вече не съществува. През тази година самата школа получи около 100 хиляди лева от община Бургас. През тази година средствата трябва да постъпят и по сметките на футболния клуб.

Локомотив Бургас беше създаден малко преди Черноморец 1919. Идеята за това идва от стари фенове на Нефтохимик, който реално е приемникът на бургаското Локо. Проектът е реализиран от Костадин Джамбазов- бивш играч на Черноморец и Нефтохимик. С него в тима са и бивши звезди като Благо Митрев, Радостин Кишишев, Милен Георгиев, Стоян Ненов и др. Отборът разполага с около 120-150 лева на година, което за „А“ областна група е отличен бюджет. Локомотив Бургас има и собствена школа, която работи на пълни обороти. Преди няколко месеца ръководството със собствени средства направи сериозен ремонт на помощния терен на стадион Лазур и сега той е вече в отлично състояние. Амбициите на Локомотив са за влизане във „В“ група. За там обаче ще трябват повече пари. В момента главен спонсор е компанията „Съдърланд“. На нейно име е кръстено и игрището – „Съдърланд арена“. Публична тайна е, че сивият кардинал в Локомотив Бургас е Тодор Костадинов, познат във футболните среди като Тошко Барбата. Той е бивш играч на Черноморец, както и бивш член на управителния съвет на клуба в периода 1997-2000 година. Синът му Костадин Георгиев е все още действащ вратар, пазещ именно за „железничарите“.

В Бургас действат и няколко по-малки тима като Ветрен и Равнец. Те получават основно средства от бюджета за спорт на община Бургас. Става въпрос обаче за суми в порядъка на 10-15 хиляди лева. Безспорният хит в последните години е ДФК Звездичка. В клуба тренират близо 1000 деца от 5 до 15 години. Звездичка вече работи с по-дългосрочна стратегия, чиято далечна цел е изграждането на собствен стадион и създаване на мъжки представителен отбор. Общинската субсидия за клуба е 36 хиляди лева, но реалният бюджет на годишна база е поне 200 хиляди лева. Става въпрос за такси, реклама, спонсорство и маркетинг. Звездичка разполага и със собствена футболна база, която работи на професионално ниво. Президентът Петър Алексиев е амбициран да наложи нов бранд в бургаския и българския футбол. На високо ниво се работи във футболната академия „Бургас спорт“. Нейни собственици са бившите футболисти Милен Георгиев и Георги Чиликов. Двамата са съдружници в начинанието. Академията също си има база, чието име е „Каменица Арена“. Там има няколко терена, като функционалността е на отлично ниво. В „Бургас спорт“ тренират около 200 деца, като организацията е направена много професионално. Милен Георгиев, който е двигателят на проекта, планира в бъдеще да си изгради собствен отбор, в който ще играят основно футболисти от академията. Това обаче може да стане най-рано след две-три години, когато състезателите ще бъдат вече на подходяща възраст.

В Бургас функционират още няколко по-малки школи и клубове, като Свети Никола, Бъдеще, Чайка, Лазур, Бургас-ветерани, ФК Юнайтед. В града има и дамски клуб, който е менажиран от Гергана Видова. Средствата, които се отделят за издръжката на тези тимове, обаче са в рамките на няколко хиляди лева годишно. Те се осигуряват основно от общината.

Така средствата за футбол в Бургас са намалели драстично. Освен Павел Бошнаков, в града няма друг сериозен бизнесмен, който да дава средства за издръжка. Това е странно, при положение че на територията на града работят компании като „Лукойл-Нефтохим“, „Кроношпан“, които въртят колосални обороти. На територията на Бургас оперират чрез собствените си пристанище и бизнесмени като Кирил Домусчиев и Цветелина Бориславова. В региона пък се въртят над 2 милиарда лева всяко лято от туризъм. Въпреки това, инвеститори няма. Това се дължи донякъде и на реалностите в българския футбол. За разлика от Западна Европа, у нас футболът не е конвертируем продукт. Не е бизнес, от който може да се печели. Като се изключи Лудогорец, останалите клубове работят на загуба. Публиката намалява, интересът спада, което логично води и до отлив на желаещи да дават пари. За сравнение, една Белгия, която е по-малка на територия от България и е с малко повече население, върти годишно над 400 милиона евро в собствения си футбол. У нас сумата е 25 милиона евро годишно. Конкретно в Бургас, както вече казахме, сумата е 3 милиона лева. Когато фактите и цифрите говорят, коментарите са излишни.

[/sociallocker]