-
-
Сблъсъкът между Левски и Лудогорец се очакваше с огромен интерес. Не толкова заради резултата. Важно беше в каква посока вървят двата претендента за титлата, след като и „сините“, и „орлите“ преживяха много промени. Като цяло играта на двата отбора не беше особено атрактивна. Имаше много битка, съдийски гафове и по-малко футбол. На терена обаче се откроиха два генерални извода –
Левски върви нагоре, а Лудогорец -надолу.
„Сините“, които бяха ощетени в ключови ситуации от съдията, действаха като отбор. За първи път от много години, Левски беше изключително компактен, отделните линии се движеха в синхрон, нямаше излишно изхвърляне и мачкане на топката, играчите преливаха умело от защита в атака и обратно. На „Герена“ от доста време се опитваха да направят точно това. Смениха се десетки треньори, директори и стотици футболисти, но резултати нямаше. Левски играеше понякога добре, друг път зле, но никога като истински отбор. Е, Делио Роси успя да превърне този Левски в Отборът. Тим, в който всеки знае точните си функции, точните движения, точните моменти за действие и може да разчита на подкрепа от съотборниците си. Явно неслучайно италианецът заложи на интензивни тактически тренировки, за да вкара в час футболистите. Очевидно е, че той е свършил брилянтна работа по отношение на защитата, която винаги е била и ще бъде основното звено на един тим. Сега в отбрана не играят само четиримата най-отзад. Когато „сините“ се защитават, всички дават своето, за да не се допускат ситуации пред вратата. Неслучайно Левски вече четири мача не е допускал гол. Нещо, което беше напълно немислимо само 3-4 месеца по-рано.
Онзи ден на „Герена“ „сините“ създадоха по-чистите положения в мача. Дори и с 10 човека Левски играеше като равен с равен. Именно изгонването на Божидар Митрев, което извади от състава и острието Жуниор Мапуку, който до този момент правеше силен мач, помогна за очертаването на новите силни страни на Левски. Те не са малко.
Габриел Обертан показа, че е богатство
Когато видиш, че футболист от неговия ранг се бори със зъби и нокти за всяка педя земя, не можеш да останеш безразличен. Много други преди него са идвали и са се проваляли със страшна сила, защото не им е пукало за Левски, а само за парите. Очевидно Обертан не е на „Герена“, за да забогатее, а за да играе футбол и да помогне на отбора.
Стигаме и до Лудогорец или поне неговото подобие, което се появи онзи ден на „Герена“. Шампионите не приличаха на себе си и чест прави на Марселиньо, че го призна. Отбор, който показваше страхотен футбол през последните сезони, изглеждаше на ръчна. Очевидно назначението на Димитър Димитров в Разград не се отразява положително на отбора, поне на този етап. Аз лично не съм очаквал друго, защото Херо е човек, който иска да моделира отборите, в които работи, по неговия си начин. Той, от своя страна, не отговаря по нищо на досегашния стил на Лудогорец, който властваше в България, а и в Европа. Димитров вече е започнал да слага своя отпечатък на „орлите“, но промяната е в ранна фаза и сега шампионите не приличат на нищо. Така отбор, който притежава фантастични футболисти, не можа да направи една свястна атака, когато остана с човек повече на терена още от 36-ата мин.
В Разград трябва да си отговорят на фундаменталния въпрос: Кой дръпна ръчната на Лудогорец? Ето и малко помощ – това не е Георги Дерменджиев.
Източник: Димитър Димитров/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
