-
-
Голаджиите не са изчезнали. Поне не и в буквалния смисъл на думата. Хората, които вкарват голове винаги ще са полезни в игра, в която победителят се определя от броя голове. Не може да се каже обаче същото за големият мощен таран и хищникът в наказателното поле, които стремглаво се превръщат в отживелица. От модерната 9ка вече се очаква много повече от това да стои в наказателното и да чака съотборниците да му сервират топката на тепсия. Умението да вкарваш голове само по себе си вече не е достатъчно за да си титуляр в един от големите отбори. Промяната в длъжностната характеристика на нападателите е обвързана с развитието на една друга роля…
Крилата
Големите и здрави типове са или централни защитници или нападатели. Упоритите и енергични пичове са халфове. Бързаците са крила. Останалите са… ъм, бекове. А най-дебелият е на врата. Това е горе-долу стандартното разпределение на мачовете зад блока. Но ако се върнем 20тина години назад… ситуацията в света на професионалния футбол не е толкова далеч от същото това комично разпределение. Е, с изключение на вратарите (почти).
Драматичното подобрение във физическата подготовка на играчите закономерно доведе със себе си и тактическа революция. Футболът като спорт се разви много през последните години, а типичната сценка, в която крилото дриблира покрай опонента си, стига до аутлинията и центрира към двуметровия нападател със здрави лакти отстъпи място на много по-сложни и динамични атакуващи комбинации, включващи многобройни смени на позиции.
Една от най-големите промени е, че головете все по-често идват от крилата. От фланговите футболисти все по-рядко се очаква да преодолеят опонента си и да центрират със силния си крак. Всъщнот все по-рядко виждаме десничар на дясното крило и левичар на лявото. Вместо това тенденцията е крилата да играят „от грешната страна“.
Причината за това е елементарна – ако играеш от „грешната страна“ за теб ще е много по-естествено да навлезеш навътре към терена и да използваш силния си крак, вместо да се забиеш на тъча и да центрираш със слабия.
Влизането към вътрешността на терена всъщност е много по-опасно от традиционните центрирания и дава най-разнообразни опции за продължаване на атаката.
В такива случаи крилото може просто да се вреже към центъра на терена и да стреля от позиция, удобна за силния му крак:
Или пък просто да даде прорязващ извеждащ пас към съотборник:
Голям плюс на този стил на игра на модерните крила е, че бековете все още играят от „правилните страни“. Което означава, че е силно вероятно десният бек да е десничар, а левият – левичар. В момента, в който крилото навлезе навътре към терена принуждава гонещия го противник да разчита на по-слабия си крак да го спре.
Дори дриблирането е по-лесно, ако играеш на противоположния фланг. В традиционния вариант пространството да преодолееш противника е силно ограничено от тъчлинията, която реално смалява терена на половина. Ако обаче навлезеш навътре към терена /по диагонал към вратата/ си отваряш допълнително пространство, което да използваш да преодолееш опонента си. А в дрибъла пространството е един от най-важните фактори.
Друг плюс на „обърнатите крила“ е, че при въпросното влизане към вътрешността на терена, противниковия бек е почти задължен да те последва… което на свой ред оставя и опцията просто да цъкнеш топката към включилият се в атаката Дани Алвеш. Или Натаниел Клайн. Който както.
Всичко това са само част от плюсовете на модерните крила, като дори няма да навлизаме в обширната тема за комбинациите с халфовете на отбора.
В днешно време крилата са много повече нападатели, които започват от позицията на крила, отколкото са крила в традиционния смисъл на думата. Доказателство за това е и фактът, че двамата най-велики голмайстори на поколението ни /Лионел Меси и Кристиано Роналдо, а не Никлас Бендтнер/ са… крила.
ОК, вече установихме че головете все по-често идват от крилата. Промяната в тази позиция изисква от своя страна и промяна в ролята на…
Нападателя
Тази стъпка ми се вижда малко излишна, но все пак нека направим връзката. Развитието на начина, по който отборите атакуват означава, че и нападателите като роля са се развили. Вече не е достатъчно да стоиш в наказателното и да скачаш за центриранията. Много повече внимание се обръща на участието в разиграването.
Ефективното използване на активни и пасивни* спринтове е огромна част от играта на модерната 9ка.
*Спринтовете могат да се разделят главно на две категории – активни и пасивни. Активни са тези спринтове, които правиш с цел да получиш топката. Пасивни са тези, които правиш за да привлечеш вниманието на защитниците и да създадеш пространство за друг твой съотборник да получи топката.
Време е да направим и една уговорка:
Головете и асистенциите имат абсолютно еднаква тежест. Крайният резултат и от двете е гол, като единствената разлика е това кой го е вкарал – нещо без никакво значение на терена. Човек, който прави по една асистенция на мач е точно толкова важен, колкото и човек, който вкарва по един гол на мач.
Изглежда сме готови да скочим за няколко заключителни думи и към темата, която ме провокира да напиша текста…
Роберто Фирмино
Темата дали бразилецът е точният човек, който да води атаката на Ливърпул е една от най-популярните напоследък, като мненията на феновете на мърсисайдци са разделени на две групи. Причината е, че Фирмино не се вписва в стереотипа за типична деветка – нито откъм стил на игра, нито откъм резултатност.
Истината е обаче, че бразилецът върши много работа за отбора. Фирмино е един от най-добрите пресирачи (как е истинската дума?) в първенството, като същото може да се каже и за умението му да прави спринтове. Комбинацията от тези качества означава, че той е изключително ценен за отбора, ръководен от Юрген Клоп.
Аргумент, който чувам често е „Трябва им голаджия, някой който да вкарва 20 гола на сезон.“ Но…. защо?
Ако извадиш от отбора Фирмино (който вкарва ~13 гола на сезон) и го замениш с някой който вкарва 20 гола на сезон, това не означава автоматично, че Ливърпул като отбор ще вкара 7 гола повече. Футболът просто не работи така. Напротив, силно вероятно е заместникът му да е по-слаб в (1)пресирането, (2) спринтовете, (3) създаването на възможности за съотборниците. А тези неща събрани заедно носят повече от 7 гола на сезон.
Головото му постижение като цифра не е впечатляващо, но пък ефектите от добрата му игра могат да се видят в резултатността на Садио Мане и Филипе Коутиньо от крилата, като и двамата завършиха сезона с двуцифрено число голове (въпреки, че пропуснаха немалка част от сезона). И това изглежда като формула, която Юрген Клоп е решен да запази. Досега не са се чули никакви надеждни слухове Ливърпул да търси нападател. Вместо това за да подсили нападението, Клоп доведе още едно резултатно крило – Мохамед Салах от Рома.
„Добре, не може ли да се намери човек, който да прави всички тези неща, които Фирмино прави, но И да бележи повече??“
Може, разбира се. Елитните нападатели могат да правят всичко това, докато вкарват повече голове от бразилеца. Но пък пазарът на централни нападатели е в най-критичното си състояние от дълги години. Налице е голям дефицит на топ нападатели (донякъде и заради еволюцията на ролята), което означава че (1) клубовете не са склонни да продават и (2) цените са астрономически. Комбинирането на всички тези фактори ни води до извода, че позицията на нападател в никакъв случай не е приоритетна за отбор като Ливърпул, който има доста по-належащи проблеми на почти всички други позиции в отбора си.
Източник и снимки: bendtnerfan.wordpress.com
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
