-
-
В Англия го наричат г-н Манчестър Юнайтед, както всъщност е името му и по лична карта, но то не винаги е било такова… Марин Левиджов води повече от 6-годишна борба с българската съдебна система, за да може да смени името си в чест на своя любим отбор. За колоритния българин дори има направен документален филм, чийто режисьор е Стефан Вълдобрев.
Ето какво разказа г-н Юнайтед специално за читателите на ТОПСПОРТ
Здравей, Манчестър! Благодаря ти за отделеното време. Разкажи малко повече за себе си за читателите ни, които още не те познават.
– На 54 години съм, от Свищов. Завършил съм средно специално образование „Химическа промишленост“ и се занимавам със строителство.
Ти си познато лице не само между феновете на Манчестър Юнайтед в България, а и в Англия. Как избра именно този клуб?
– Не знам дали аз го избрах или той мен (смее се). Когато бях дете, мачовете от Висшата лига не бяха така достъпни, както сега. Баща ми беше голям фен на футбола и често гледахме срещите на Юнайтед и може би това също е една от причините да започна да подкрепям този клуб. Наистина от доста ранна възраст разбрах, че това е моят отбор.
Не беше никак лесно да се следи случващото се в Англия. Стараех се да събирам изрезки от вестниците, за да съм в час с информацията около клуба. Понеже рядко имахме възможност да изгледаме цял мач, винаги гледах обзор на кръга, който предаваха по румънската телевизия.
Спомняш ли си кой е първият техен мач, който гледа?
– Първият мач, който си спомням е дерби с Манчестър Сити през сезон 1972/73. Тогава Юнайтед пада с 0:3 като гост… Помня, че го гледахме вкъщи, тъй като хващахме румънска телевизия, а по нея предаваха много повече английски срещи, отколкото по нашите телевизии. Всички се събирахме у нас.
Кой беше любимият ти футболист по онова време?
– Първият в който истински се влюбих беше Стив Копел. Дори, когато играем футбол с приятели, когато вкарам гол скандират неговото име, така ме наричат (смее се).
(Заб. Стив Копел е бивш футболист на Манчестър Юнайтед. Играе на поста халф. Има 322 мача с фланелката на „червените дяволи“ и отбелязани 54 гола. Играе на „Олд Трафорд“ през периода 1975-1983 година, след което прекратява кариерата си на едва 28-годишна възраст заради поредица от тежки контузии. Въпреки това не се оттегля от футбола напълно и започва работа като треньор. Води отбори като Кристъл Палас, Манчестър Сити, Брайтън, Рединг, Бристол Сити… От 2016-а застава начело на индийския клуб Керала Бластърс).
Вече в съзнателните ми години харесвах много Брайън Робсън. Той бе футболист, който съм имал възможността да наблюдавам най-много в Юнайтед. Даже при сегашното ни пътуване за Манчестър, получих подарък от един фен на „дяволите“ заради Робсън. Разказах му, че за мен той е легенда, че още си спомням името на жена му, кога е роден… Човекът бе много впечатлен от това и ми подари една от книгите на сър Алекс Фъргюсън заради моята отдаденост към отбора.
Сменяш името си от Марин Левиджов на Манчестър Юнайтед-Левиджов. Защо? Кое те подтикна да предприемеш такава крачка?
– Бях чел, че доста фенове в Англия сменят своите имена или кръщават децата си на футболисти. Тази идея доста ми допадна, но в крайна сметка всички играчи напускат отбора някой ден… Затова реших, че Манчестър е много подходящо име. Аз не съм човек, който предприема необмислени стъпки. Каквото и да правя, му отделям наистина много време.
Окончателно се реших да го направя през 1999-а година на финала на Шампионска лига с Байерн (Мюнхен). Манчестър Юнайтед губеше с 0:1 до 89-ата минута и се зарекох, че ако стане чудо и успеят да обърнат мача, ще сменя името си. Тогава в следващите 3 минути „дяволите“ постигнаха този чутовен обрат и това даде началото на нова глава в живота ми.
Колко време ти отне процедурата по сменянето на името и как хората приемаха тази твоя стъпка?
– Бях наясно, че няма да е лесно. „99-та заведох първото дело. След много перипетии и 6 години борба със съдебната система в България, успях. Заведох общо 17 дела! Само две от тях бяха успешни…Преди всяко дело ми се случваше нещо наистина лошо – счупих ръката си, блъсна ме такси, станах доста суеверен. Това е период от живота ми, към който не искам да се връщам, но наистина си заслужаваше.
Имаш татуировка на емблемата на Юнайтед на челото си. Нея непосредствено след като смени името си ли я направи или взе това решение доста по-късно?
– Татуировката я направих чак през 2014-а година. По принцип не съм фен на рисунките по тялото, никога не съм мислел дори да си направя… Държах да си я направя в силен период за Юнайтед, затова през 2013-а, когато знаех, че ще Манчестър ще е шампион, това и последната година на сър Алекс в клуба, реших, че това е моментът. По една или друга причина, не успях да осъществя идеята си тогава. Може би е било за добро.
Направих я точно преди първия мач на Луис ван Гаал! Когато разбрах за неговото назначение реших, че ще имам татуировката още за първата среща на отбора за сезона.
Знам, че си имал уникалната възможност да се запознаеш с Димитър Бербатов… Разкажи ми какво точно се случи.
– Беше по времето, когато снимахме документалния филм. Бях написал писмо до Емил Данчев, че имам огромното желание да се срещна с Димитър Бербатов, това е огромна чест. Ако някой ми беше казал, когато бях дете, че един ден не кой да е, а БЪЛГАРИН ще носи екипа на Манчестър Юнайтед, нямаше да му повярвам… Мечтал съм за такова нещо, като всеки един футболен фен, но когато стана реалност… беше неописуемо.
Поканиха ме на мач, в който в последствие Бербатов не трябваше да вземе участие. На предния ден се беше родила първата му дъщеричка и Фъргюсън му беше дал почивка, за да се прибере до България. Спомням си, че летяхме от София до Мюнхен и оттам до Манчестър, при което при прикачването в самолета на първата седалка виждам не кой да е, а именно Бербатов и до него Емил Данчев. Веднага щом кацнахме в Манчестър се срещнахме на летището и Бербатов трябваше да идва да ме успокоява, защото емоцията да се запозная с него, да му стисна ръката… Просто беше уникално изживяване.
Извадих голям късмет, тъй като на тренировката Уейн Рууни се е контузил и сър Алекс помолил нашето момче да се върне по-рано, тъй като не е имал други силни опции в атака. Изгледахме мача, Митко беше най-добрият на терена и не го казвам, защото е българин, просто наистина изпъкваше.
С членовете на Официалния фен клуб на Манчестър Юнайтед изкарахме 8 невероятни дни в Манчестър. Как ще опишеш всичко преживяно там?
– Като сбъдната мечта. Всеки път, в който мога да зърна „Олд Трафорд“ и да гледам Манчестър Юнайтед на живо е най-уникалното ми преживяване.
