-
-
Във всеки голям клуб има по един такъв човек. Той е легенда, която е отдала живота си на любимия отбор.
Не става въпрос за велик футболист, треньор или ръководител – тяхното е различно. А за такъв, който е готов на всичко, за да могат те да се чувстват добре, когато излязат на терена или седнат в шефското си кресло.
В Реал Мадрид този човек се казва Агустин Ерерин. Официалната му длъжност е главен делегат на „Сантяго Бернабеу“, а неформалната – хранител на традициите на един от най-величествените стадиони в света.
Преди мач седи пред тунела и подава ръка на всеки от футболистите и треньорите. Излъчва спокойствие и достолепие, а понякога преди напрегнат сблъсък влиза в съблекалнята, за да размени по някоя дума и да успокои момчетата. Ползва се с уважение, което трудно може да се опише с думи.
Всеки косъм от побелялата му и вече оредяла коса е различен мач, различна история, различна случка. Но свързана с все една тръпка. С най-голямата. С Реал!
Постоянното присъствие на „Сантяго Бернабеу“ познава добре Агустин, но първите спомени за него на феновете на „кралете“, които ги гледат по телевизията, датират от януари 2014 г.
Кристиано Роналдо тъкмо бе спечелил третата си „Златна топка“ и както повелява традицията му бяха устроили церемония, на която да покаже трофея на запалянковците и да обере овациите им.
Но в последния момент суперзвездата решава друго. Ерерин вече е заел обичайното си място между двете скамейки, където седи винаги по време на мач, когато Кристиано го вика на терена. Притеснен, че има някакъв проблем, Агустин се втурва към него, след което чува: „Ей, Агус, старче, ела да се снимаме“. Роналдо бута „Златната топка“ в ръцете на слисания възрастен човек, прегръща го и всички играчи на Реал го заобикалят, за да се снимат с него.
За толкова години вярна служба не е като Ерерин да не е докосвал големи титли и награди – от Шампионската лига до „Златната обувка“. Но случката с Кристиано е несравнима.
„Изобщо не очаквах подобно нещо. Беше невероятно, изумително. Преди това бях подготвил и излъскал наградата, след което я държах на терена. Ръцете ми трепереха от вълнение. Никога няма да забравя този момент, който беше един от най-страхотните в живота ми“, спомня си Агус.
От своите 82 години той е прекарал половината на различни длъжности в Реал, а главен делегат е вече почти две десетилетия. Познават го не само всички важни хора в „кралския клуб“, но и противниковите звезди. През декември 2011-а след Ел Класико капитанът на Барселона Карлес Пуйол му поднася съболезнования за смъртта на неговата съпруга. Категоричен жест на уважение от противниковия лагер.
Историите около Агустин Ерерин са много, но най-съдбоносна е тази от 1 април 1998 г.
Реал приема действащия първенец в Шампионската лига Борусия Дортмунд в първи полуфинален сблъсък от надпреварата, а извънредна ситуация заплашва мадридчани да бъдат наказани със служебна загуба.
32 години испанският колос не бе успявал да стане европейски шампион и публиката на „Бернабеу“ е настръхнала в очакване на началото. Двата отбора вече са на терена, когато вратата пред южната трибуна се свлича назад към рекламните пана.
Прозвучава химнът на Лигата, двамата капитани си разменят флагчета и футболистите са се настроили за битка, когато изведнъж всички проумяват, че при създалата се ситуация мачът е невъзможен. Каква ирония. Заради счупена врата Реал не може да започне най-важния си мач от повече от три десетилетия…
Реферът Марио ван дер Енде прибира двата тима в съблекалнята и дава половин час на домакините да остранят проблема.
На „Бернабеу“ обаче нито имат резервна врата, нито счупената подлежи на ремонт. Първоначално служителите на стадиона се опитват да я закрепят, но тя отново се накланя на една страна.
Изведнъж ситуацията, която в началото изглежда комична, прераства в паника. Трибуните притихват, когато тръгва мълвата, че може да бъде присъдено служебно 0:3, което да убие мечтата за титла.
И в този момент се появява спасителят. Ерерин предлага на съдията да даде още малко време, а холандецът изненадващо се съгласява.
Хрумва му да се отиде до базата и оттам да се вземе резервна врата. Тръгва заедно с бившия вратар Мигел Анхел с микробус и ескорт от два полицейски автомобила, но когато успяват да се доберат до заветната цел, проумяват, че на базата няма никой и е заключено.
63-годишният тогава Агус прескача високата ограда с цената на доста усилия и скъсан панталон, след което успява да отключи отвътре.
Едва ли обаче е нужно да отбелязваме, че няма шанс вратата да бъде натоварена в микробуса. След няколко минути ново паникьосване Ерерин забелязва служебния камион, който обикновено не нощува край тренировъчните игрища.
За невероятен късмет шофьорът, който има работа на другия ден, е в една от сградите, за което Агус и Анхел няма как да предполагат, докато са отвън и се катерят по оградите.
„Тъкмо се бяхме навечеряли с племенника ми, когато видяхме Агустин, Мигел и 7-8 униформени. Ерерин крещеше като обезумял и само ми повтаряше, че ще ми дадат всичко, което пожелая, ако помогна“, разказва Кандидо Гомес.
Остава единствено да вземат вратата от склада и да я натоварят. Но нали не смятате, че тази драма приключва току-така?
Складът е заключен и никой от присъстващите няма идея къде е ключът. Тук се намесва геният на шофьора, който се засилва с камиона и разбива вратата.
Минута по-късно скъпоценният товар е в камиона, който се носи с 90 км/ч към „Бернабеу“ с полицейска кола отпред и отзад. Обратният път към „храма“ отнема точно 8 минути, което е рекорд труден за подобряване.
„С пуснатите сирени на полицейските автомобили и ескорта се чувствах като премиер. За нас нямаше нито трафик, нито светофари, нито ограничения на скоростта. След няколко минути буквално влетяхме на стадиона, където 80 хиляди души ни посрещнаха възторжено“, връща лентата Кандидо.
Когато новата врата най-после е поставена, целият „Бернабеу“ се изправя на крака, за да аплодира героите. „В този момент Агустин бе пребледнял като платно. Казах си, че ако тази вечер не получи инфаркт, никога няма да му се случи…“
Мачът започва в 22:00 ч. – с час и 15 минути закъснение.
Фернандо Мориентес, който отбелязва един от головете за успеха с 2:0, се шегува, че през целия двубой е бил гладен заради отложения му старт.
В крайна сметка всичко завършва благополучно, а месец по-късно Реал вдига Седмата след победа над Ювентус на финала.
Благодарение на усилията си Агус се превръща в талисман на Реал и малко по-късно е издигнат за главен делегат. Храбрият шофьор Кандидо пък е възнаграден с 58 хил. песети, ръчен часовник и топка с подписите на играчите.
Но най-голямата награда за двамата е, че имената им са вписани в клубния музей като победители в Шампионската лига 1998.
Няма как – без тях крайният успех щеше да е невъзможен. Те вкараха най-важния гол за Реал тогава, макар и на счупена врата.
