-
-
Капитанът на Витоша (Бистрица) Четин Садула е един от най-опитните футболисти в селекцията на старши треньора Костадин Ангелов. 29-годишният офанзивен полузащитник дебютира в „А“ група през пролетта на 2006-а – едва 18-годишен, с фланелката на Левски. В най-силния период на „сините“ през новото хилядолетие обаче му е трудно да се наложи и след няколко наема – в Родопа (Смолян), Дунав (Русе) и Свиленград, Садула разкрива пълния си потенциал в Калиакра (Каварна).
Край морето Четин бързо се утвърждава като лидер на отбора му помага да стигне и до историческа първа промоция в елита. Силните му изяви със синята фланелка не остават незабелязани и през зимата на 2011-а се стига до трансфер в 31-кратния шампион на България ЦСКА. След половин година престой на „Армията“ и само шест мача с червената фланелка, Садула се завръща отново край нос Калиакра.
Нови силни изяви в Столицата на рока и последвалото изпадане на каварненци в „Б“ група пращат юношата на Левски в други два елитни клуба със солидни традиции – Етър (Велико Търново) и Локомотив (Пловдив). От лятото на 2013 година Четката, както го наричат съотборниците му, е част от Витоша. Пред официалния сайт на клуба Четин говори за обстановката в Бистрица, организацията и целите в клуба, както и за множеството любопитни и нестандартни инициативи, които ръководството осъществява.
– Четине, вече четвърта година си във Витоша? С какво клубът те задържа толкова дълго време?
– Най-вече със спокойствието и отношението. И тук не визирам само това между нас, футболистите, но и помежду ни с треньорите и ръководителите в клуба. Никога не е имало излишни, неизпълними обещания или лъжи, които в крайна сметка да доведат до разочарование. Каквото е било казано, е било изпълнявано. Дори когато изпаднахме от „Б“ във „В“ група след дебютния ни сезон, което бе шок за всички играчи, босовете запазиха спокойствие и търпение, застанаха зад нас и не се стигна до никакви катаклизми. При първия си опит не успяхме, но ето, че след втория вече сме отново сред професионалистите. В клуба цари приятелска атмосфера, а колективът в съблекалнята е много силен и задружен.
– Отборът се движи много добре във Втора лига в момента. Ако се задържи на третата позиция, ще получи право да играе бараж за влизане в майсторската група. Какви са целите пред вас?
– Не са ни поставяни такива. Желанието ни е да играем хубав и техничен футбол, който да радва и нас, и хората, които идват да гледат двубоите ни. Стремим се да градим играта, да създаваме хубави положения. Представянето ни до момента е повече от добро, но не се говори за Първа лига. Няма задължителни цели, няма излишно напрежение. Разбира се, ако ни се отвори възможност да атакуваме елита, ще го направим със сигурност. Много е важно обаче, ако се стигне до промоция, къде ще играем? Коренно различна е настройката, когато не си у дома, когато играеш домакинските си срещи на чуждо място пред чужда публика. Губи се част от удоволствието.
– За теб лично, като футболист със солиден опит в професионалния футбол, какво е най-важното за един отбор да върви напред?
– Искам да виждам желание и себераздаване. Искам, дори и да губим, да виждам, че хората около мен „горят“ в играта, че дават най-доброто от себе си. Не може винаги да се печели, но нека губим, като знаем, че сме играли на върха на възможностите си. Колективът, както казах, е страхотен, но това не означава, че на терена не може да прехвърчат искри, да има забележки, спорове и пр. Не разбирам футболисти, които приемат с апатия случващото се на терена. Искам и в хубаво, и в лошо да бъдем заедно. Нещата невинаги ще се получават, но най-важното е да сме опитали докрай.
– През последните няколко години Витоша развива стабилно и школата, като надеждата е в даден момент тя да захранва с кадри първия отбор. Ти като капитан и лидер на отбора какво виждане имаш по въпроса с младите?
– Школата на всеки един клуб е от изключително значение, както и работата с младите. Тук, във Витоша, най-хубавото е, че нещата не се правят на всяка цена. Не може от малки деца да искаш винаги високи резултати. Трябва да им се даде възможност първо да изпитат удоволствие от играта, да се влюбят в нея и да развият въображението си. Добре е, че в школата работят момчета като Ники Христозов, Кристиян Узунов и Георги Амзин, които все още са действащи футболисти и са наясно, че няма как всяка една среща да се печели. Знаят как да предразположат един футболист да се почувства най-добре на терена и да покаже максимума от потенциала си. В школата се гледа в перспектива. Ръководителите са наясно, че няма как за година или две да се изкара качествен футболист. Нормално е към момента да няма кой знае какви резултати. В същото време обаче е важно първият отбор да върви добре, както е сега, тъй като именно той е притегателната сила за децата. Има ли успехи, развива ли се представителният тим, тогава много повече желаещи за тренировки ще има. Вижте само какво се случва в школата на Лудогорец.
– Проблемът с младите футболисти у нас е сериозен. Постоянно се коментира трябва ли да се налагат, докато са още в крехка възраст, или не. Какво мислиш по този въпрос?
– Не може нито само с млади, нито само със стари. Трябва постепенно на талантите да им се гласува доверие, да им се дава поетапно шанс за изява. Медиите също така трябва да бъдат по-търпеливи и внимателни спрямо тях – не може след мач-два да ги превъзнасят и след още толкова да ги разпъват на кръст. Това са млади момчета с крехка психика. Нужна им е обаче игрова практика, поле за изява, ако искат да се развиват. Но това, пак казвам, трябва да става постепенно, тъй като разликата между юношески и мъжки футбол е много голяма, преходът е труден. Не бива да бъде самоцел, тъй като тогава няма да има положителен резултат. Също така, само и само за да имаш млади футболисти в състава, не може да оставиш някой по-добър и по-опитен на скамейката.
– Чужденците пречат ли?
– Никога не съм бил против тях, тъй като и моето желание в даден момент е било да изляза навън, т.е. да бъда чужденец в някоя страна. Въпросът е, че тук трябва да пристигат наистина качествени играчи, които да правят разликата. Когато аз навлизах в мъжкия футбол като юноша на Левски, за мен бе невъзможно да се преборя с конкуренцията на „Герена“. Спомнете си само какви чуждестранни играчи имаше тогава – Седрик Бардон, Игор Томашич, Ричард Еромоигбе и Лусио Вагнер.
– През последните няколко месеци отборът организира множество инициативи, които събраха заедно футболистите от първия отбор с талантите от школата. Колко важни са те?
– Подобен род мероприятия са изключително хубави и важни, защото за децата от школата да попаднат в първия отбор, е нещо наистина невероятно. Дали ще тренират с нас, дали ще пътуват за даден официален мач, дали ще играят в контрола, това им действа страшно мотивиращо. Още помня годините, в които гонех топките на „Герена“ и ги подавах на Мечо Телкийски, а в един по-късен момент бях до него и тренирахме заедно. Това е страшно мотивиращо за един млад играч. Освен това свързва по-големи и по-малки, учи ги на най-различни неща и прави преходът от юношески към мъжки футбол по-плавен и успешен. Има контакт, превръщаме се в едно голямо семейство.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
