-
-
Есенният дял в Първа лига приключи. За мнозина добро, а за други не толкова, българското първенство не спираше да ни захранва със своята криворазбрана уникалност.
Макар и скандалите да бяха повече, отколкото запомнящите се срещи, родният шампионат не спираше да бъде тема №1.
14-те участника в елита преминаха през поредица от възходи и падения. Някои треньори се сбогуваха със своята работа, отбори бяха застигнати от финансова криза, а пък съдийските грешки продължиха да бъдат основен фактор за крайния резултат в някои от мачовете.
И в крайна сметка, Лудогорец, за кой ли път, отново ще зимува на първата позиция. Този път „орлите“ обаче имат сериозен отпор в лицето на ЦСКА, което прави пролетния етап от шампионата повече от интригуващ.
Ето какво сътвориха представителите на Първа лига през първия дял от първенството:
ЛУДОГОРЕЦ – В Разград всичко е точно!
През каквито и перипетии да мина тимът от Разград, шампионите завършиха есенния дял на първенството така, както им подобава – на първото място. По традиция „орлите“ поддържат интригата в Първа лига поне до зимата. До този момент бяха сюрпризирани неприятно от Верея и ЦСКА, като загубата от „червените“ все още не може да се преживее от тима на Кирил Домусчиев.
На 13 август Лудогорец трябваше да започне живот след ерата „Георги Дерменджиев“. Начело на тима застана Димитър Димитров, който набързо си спечели доста фенове, но и зложелатели. До този момент специфичният стил на Херо дава необходимите резултати, но сякаш не това е представянето на „зелените“, което всички очакват. Специалистът ще има много отговорни мачове през пролетта, когато конкурентите за титлата от ЦСКА със сигурност ще направят всичко по силите им, за да спрат шампионската доминация на разградчани.
Безспорният играч, на когото трябва да отдадем дължимото през тази есен е Джоди Лукоки. Бившият футболист на Аякс буквално се прероди под ръководството на Херо и в момента е фундаментална част от неговата селекция. Същото важи и за Върджил Мисиджан, който след като изглади противоречията си с ръководството, отново е на познатото си високо ниво. Добри думи заслужава и полякът Яцек Горалски, който с безкомпромисната си игра в средата, прати на резервната скамейка емблемата на клуба Светослав Дяков.
През зимата от ключово значение за шампионите ще бъде съдбата на Клаудиу Кешеру. В последните мачове на тима той доказа, че към днешна дата е играч със страхотни офанзивни качества. Изявен централен нападател, какъвто определено липсва на лудогорци. Ако бъде пуснат да си ходи, в Разград рискуват да създадат вакуум на тази позиция, който не е сигурно дали ще бъде запълнен от евентуалния негов наследник.
ЦСКА – Възходът на „червената“ армия
„Армейците“ водят сериозни битки на и извън терена. Това, което правят в шампионата обаче е показателно за техния сериозен възход. За първи път от години, Лудогорец отново има класен опонент за титлата. „Червените“ дължат всичко това на своя старши-треньор Стамен Белчев. Без много шум и помпозност, специалистът от Хасково създаде строга организация и вече повече от година успява да наложи своята философия в столичния гранд. Атестат за неговата отлична работа са резултатите в директните мачове срещу останалите конкуренти от Топ 6: Лудогорец (2:1), Левски (2:2), Берое (3:0, 6:0), Ботев (6:2, 1:1), Верея (2:0).
В момента феновете на ЦСКА имат радостта да притежават отлични футболисти на всеки един пост. Безспорно над всички през тази есен беше Фернандо Каранга, който се отличи със 17 гола в 18 официални мача. На ниво се представят подпомагащите го в атака Тиаго и Кирил Десподов, а в отбрана повече от стабилно е карето Недялков, Дюлгеров, Барт и Бодуров.
Донякъде разочароващи са изявите на бразилецът Енрике, който до този момент по-често е контузен, отколкото активен на терена. Есента не бе благодатна и за капитана Божидар Чорбаджийски, който постепенно изгуби своето титулярно място. Националът ще трябва да направи доста силна зимна подготовка, ако отново иска да бъде регулярен избор за своя старши-треньор.
ЛЕВСКИ – Делио Роси, защита и непостоянство
За поредна година, Коледа все още не е дошла, а Левски вече е изключително далеч от голямата си цел -шампионската титла. През лятото на „Герена“ поеха по нов път, който обаче ги изведе до същата добре позната посредственост.
Николай Митов бе заменен от Делио Роси, а с него дойдоха и надеждите за по-добри дни на „Герена“. „Пророка от Римини“ обаче трудно можеше да направи нещо „божествено“, тъй като в клуба бяха привлечени цели 14 нови футболисти. Към днешна дата, Левски на Роси така и не убеждава, че е способен за нещо повече от третото място. За това говори и статистиката срещу отборите от Топ 6, като единственият положителен резултат в нея е измъчената победа над Верея у дома с 1:0.
Безспорно голямата цел на Левски ще бъде Купата на България, където обаче, искат или не, „сините“ все някога ще трябва да се изправят с някой измежду Лудогорец, Ботев и ЦСКА. Освен в съблекалнята, разединение в редиците има и далеч от „Герена“. Легенди на клуба започнаха все по-често да се плюят един другиго, което само демонстрира „тъмните времена“, които са налегнали вековниците.
В чисто футболен аспект играчът, който направи най-много за Левски през този полусезон е Давид Яблонски. Чехът беше еднакво полезен и в защита, и в атака, като поредицата му от голове определено спасиха „сините“ от това да са на далеч по-незавидно място във временното класиране. В последните кръгове адмирации за своето представяне получават Жуниор Мапуку , Васил Панайотов и Холмар Ейлофсон, които демонстрираха, че имат нужния характер, за да помогнат на отбор а в труден момент. Роман Прохазка пък е обичайният биткаджия, който сякаш все повече се демотивира от омагьосания кръг, в който се върти столичния гранд.
Не толкова ласкави думи пък заслужават „перлите“ в селекцията Обертан и Жорди Гомес, които вместо да изпъкват, набързо се сляха с общата посредственост на отбора. Трансферни провали определено могат да се нарекат Антони Белмонт и Жерсон Кабрал.
БЕРОЕ – Промяната на Александър Томаш
Определено старозагорци са отборът, който сякаш е най-близо до така наречената „звездна тройка“ на българския футбол. Първите дни на Сашо Томаш начело на клуба не бяха от най-леките. Младият специалист трябваше да свикне със специфичните изисквания на „зелено-бялата“ публика.
След като направи нужната селекция в движение, тимът му се превърна в една добре смазана машина, където средищно място има Мартин Камбуров. Легендата бързо влезе в необходимия ритъм и започна да ниже гол след гол за беройци. Определено, големият проблем на състава през тази есен беше играта му у дома. Вкъщи не бяха победени отбори като Пирин, Дунав и Черно море, което в крайна сметка се оказа решаващо и за четвъртото им място в таблицата. Въпреки позитивите, големият проблем на тима е в защита. Въпреки наличието на класен състезател като Иван Иванов, именно нелепите грешки в дефанзивен план са тези, които пречат на заралийския прогрес.
Прекаленото самочувствие понякога също изиграва лоша шега на Томаш и компания. Празниците за тях ще са с една идея по-тъжни, след като през уикенда буквално бяха унижени с 0:6 от ЦСКА.
Отлични в представянето си със „зелено-бялата“ фланелка до този момент са Педро Еуженио, Мартин Камбуров и капитанът Мартин Райнов, които със сигурност са добра основа за изграждането на отбор, който догодина, защо не, да се бори и за титлата.
БОТЕВ (ПЛВОДИВ) – „Златната“ есен за пловдивския гранд
2017-а година със сигурност ще остане със „златни“ букви в клубната история на тима. „Канарите“ грабнаха Купата и Суперкупата на България, а към допълнение, направиха и сериозен рейд в Лига Европа. Всички тези странични занимания донякъде позанемариха представянето на пловдивчани в елита, където стартът им беше повече от посредствен.
Последва бързо наваксване на изгубеното, а към днешна дата с ръка на сърцето може да се каже, че именно „жълто-черните“ играят най-зрелищния футбол в Първа лига. Селекцията на Ники Киров притежава състезатели, изобилстващи от футболна фантазия като Тодор Неделев, Дуде Ндонгала и Густаво Алфонсо. За тежките мигове пък нужната подкрепа дават мъжкари като Лъчо Балтанов , Пламен Димов и Данчо Минев,а отговорността да бележат решаващи попадения е поделена между Фернандо Виана и Стивън Петков.
През втората част от сезона Ботев определено може да надгради и да се намеси по-сериозно в борбата за бронзовите медали. До този момент Николай Киров е изградил един труден за побеждаване тим, която не познава вкуса на поражението от 18 септември!
ВЕРЕЯ – Качествен футбол има, пари – не
Верея е голямата изненада на вече изминалия есенен дял. В състояние на жестока финансова криза, „лъвовете“ постигнаха неща, които са си чист подвиг. Макар и на гладен стомах, заралии взеха две домакински победи над Лудогорец и Левски. Бяха изключително последователни в своите изяви и към днешна дата ще зимуват комфортно на престижното шесто място.
Ситуацията на „Трейс Арена“ можеше да бъде и още по-впечатляваща, ако в рамките на няколко кръга, отборът не бе станал жертва на безобразни съдийски грешки.
Фантастична работа до този момент върши Илиан Илиев. Специалистът работи с ограничена група футболисти и като брой, и като потенциал, но това не му попречи да го извиси до един от най-стойностните в Първа лига.
Бъдещето на този клуб е обвито в мистерия. Задълженията са много на брой, а футболистите едва ли ще вярват на поредните лъжливи обещания. Твърде вероятно е през пролетта да видим „лъвовете“ в доста променен и отслабен състав, което откровено ще си бъде грехота, на фона на всичко, което показаха до този момент.
Голямо браво за своето дълголетие заслужава Георги Андонов. Капитанът на Верея е безспорният лидер на тима, който умело води атаката на старозагорци. Напоследък ветеранът получава нужната подкрепа от Валери Домовчийски и Исмаил Иса, които сякаш възвърнаха своя голов нюх. Качествена игра демонстрира и Меди Фенуш, който трудно ще бъде задържан с оглед интересите към неговата особа от страна на родни и френски клубове.
ЧЕРНО МОРЕ – Какво се случи с „моряците“!?
Началото на сезона за варненци беше толкова добро, че мнозина дори ги причислиха към фаворитите за титлата. Ключов за пропадането на клуба сякаш се оказа 27 август, когато Черно море беше унижен с 1:4 у дома от Септември.
Всичко това пречупи устрема на „моряците“ и ги въвлече в една смъртоносна спирала. Поредицата от загуби, гарнирани и с отпадане за Купата, доведоха до оставката на Георги Иванов.
Наследникът му Емо Луканов имаше трудната задача да вдъхне нов живот на един психически сломен тим. Честно казано, младият специалист не успя. Към днешна дата Черно море е нагазил с двата крака в посредствеността, а към разочарованията може да прибавим и бледите изяви на футболисти като Орлин Староки, Мариян Огнянов, Георги Божилов, Марек Кузма и други.
Варненци пострадаха изключително много и от трансферни издънки като тези с Амаду Сукуна и Антон Огнянов, които набързо бяха разкрити и на „Тича“.
Дискусионно е дали Емо Луканов заслужава да води отбора и през пролетта. Ако бъде уволняван, по-добре е това да се случи сега, тъй като наследникът му ще има шанс да направи селекция и адекватна зимна подготовка.
Към днешна дата обаче Черно море е много по-близо до плейаутите в Първа лига, отколкото отново да намери място в Топ 6. Тъжно, но истина.
СЛАВИЯ – „Старата дама“ на българския футбол отново не изненада
Отмина поредният дял от шампионата, през който „белите“ затвърдиха своето традиционно непостоянство. Младите момчета на Загорчич редуват силни със слаби игри, а това е показателно и за позицията им във временното класиране.
За поредна година, именно тимът от кв.“Овча купел“ е мястото, където младите таланти получават и най-голям шанс за изява. Момчета като Кръстев, Буров, Христов и Стергиакис загатнаха за своя огромен потенциал, а босът Венци Стефанов едва ли ще има нещо против да ги продаде, за да върже бюджета на тима и за следващата 2018-а. През есента най-изразените играчи на столичани бяха Галин Иванов и Ивайло Димитров. Точно двамата бяха в епицентъра на поднесените изненади срещу Левски и ЦСКА, но именно тези две ремита ще си останат и най-стойностното нещо от тима до този момент.
Каквото и да се случи в тима през зимата, бъдете сигурни, че Славия ще продължи да си живее спокойно в „златната среда“. Сезонът може да бъде осмислен с евентуален полуфинал за Купата на България, но за тази цел първо трябва да бъде отстранен отборът на Етър.
ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) – Бавният разпад на „смърфовете“
Определено отборът, който претърпява най-голям регрес през тази кампания.
С напускането на Мартин Камбуров сякаш си тръгна и последната надежда за по-добри дни на „Лаута“. След раздялата с Императора, магията и идентичността на клуба се изпариха. Поредицата от странни решения на Христо Крушарски пък превърнаха пловдивското Юве в посмешище.
Дъното на всичко през тази есен беше тежката загуба с 0:3 от Ботев (Пд) и моментната серия от шест поредни мача без победа.
В играта на „черно-белите“ няма живец, а за положителната промяна не помогна и назначаването на тотален анонимник като Бруно Акрапович. Босненецът вече започна да върти своите схеми на „Лаута“, като вчера 12 чуждестранни футболисти се явиха на проби! Със сигурност Локо ще бъде доста променен през пролетта, но тази трансформация едва ли ще бъде за добро.
СЕПТЕМВРИ – Ники Митов намери точното си място
Като за новак в елита, столичани се представят повече от достойно. В началото на сезона клубът сгреши сериозно с назначението на Димитър Васев. Бившият треньор на Локомотив (София) искаше да изневери на клубната политика и набързо превърна септемврийци в копие на „железничарите“ от кампанията, когато завоюваха бронзовите медали в „А“ група. Младите таланти бяха разкарани, а на тяхно място застъпиха изхабени играчи като Румен Трифонов и Дани Георгиев.
Заради трагичните резултати в началото, Септември бе подложен на пълна промяна и в клуба се завърна изританият от Левски – Ники Митов.
Определено това е мястото, където джобният специалист да се развива в треньорския занаят. Митов стабилизира представянето на софиянци, а също така върна в първия тим и част от футболистите, които през изминалата кампания помогнаха за промоцията в елита.
„Щастлив съм, че имаме 23 точки“
Септември си набавя точките, които са му необходими. „Виненочервените“ изградиха славата си на домакински тим, който триумфира с минималното, но напълно достатъчно 1:0. Разбира се, има и грешки на растежа, като срамните поражения от Ботев и Берое, но пътят за възход е предначертан, а младите таланти на клуба със сигурност ще го извървят.
На много добро ниво до този момент се представят голобрадите бранители Петър Генчев и Васил Добрев, които са част от силния ни юношески национален отбор до 19 години. В халфовата линия пък личат имената на Иван Тилев и Антони Иванов, като за първия дори се твърди, че има интерес от страна на Левски.
Константна величина за представянето на Септември е Борис Галчев. Марадоната от Добринище е безспорният лидер и барометър, от който зависи цялостното представяне на отбора. Позицията му е почти зад централния нападател, което му позволява да развие до краен предел своята креативност пред гола. Напоследък силно играят Мартин Тошев и Крис Гади, благодарение на които септемврийската атака сякаш придобива завършен вид. Тепърва пък ще се запознаваме с качествата на изкаралия неуспешен пробен период в Левски – Жеан Патрик.
ПИРИН – Мъжкарите на БГ Моуриньо
Пирин може и да зимува на неугледното 11-то място, но определено спечели симпатиите на обикновения запалянко. По подобие на колегите си от Верея, „орлетата“ цяла есен играха съпътствани от финансови проблеми. Това обаче не им попречи винаги да се представят на своя максимум.
Отлична работа до този момент върши треньорът им Милен Радуканов, който успя да изгради един много силен колектив. Тези мъжки момчета пък му се отблагодариха с някои чудесни резултата като хиксовете с ЦСКА и Лудогорец, и победата като гост над Ботев (Пд).
През тази кампания стадион „Христо Ботев“ не е така познатата „крепост“ за „орлетата“, като това е един от компонентите, които трябва да подобрят през пролетта.
С оглед лимитираната група от 12-14 футболисти, които изнесоха по-голяма част от мачовете, над всички определено трябва да отличим Станислав Костов. Нападателят на пиринци се намира в може би най-добрата си форма. Ако е необходимо може и да играе по-крилото, което го прави поливалентен в офанзивната схема на благоевградчани.
На висота са и защитниците Костадин Ничев и Стилиян Николов. Първият успя да замести по перфектен начин опитния Александър Башлиев, който до този момент така и не може да се възстанови напълно от налегналите го контузии. Николов пък изгради отличен синхрон с другия централен бранител Румен Сандев, което допринесе и за сравнително малкия брой на допуснати попадения – едва 22.
Доста под очакванията пък се представя легионерът Аймен Суда. Атакуващият халф по-скоро вреди, отколкото помага на „орлетата“. Големият му „враг“ е неговият необуздан нрав, който често го тласка към получаването на жълти и червени картони.
ЕТЪР – Неприятната изненада
Мнозина очакваха, че с оглед играчите в този тим, „болярите“ трябва да бъдат един от основните фаворити за Топ 6. Миналогодишният първенец на Втора лига записа едва 4 победи през този сезон, като нито една от тях не впечатлява ( два триумфа над Славия и по една победа над Пирин и Витоша).
Определено, играчи като Иван Стоянов, Веско Минев, Георги Сърмов и Бадара могат доста повече. Доказателство за това беше домакинското им реми 2:2 срещу ЦСКА, в което „виолетовата“ публика си спомни за най-силните години на етърци.
Подобно на Черно море, и тук бъдещето на сегашния старши-треньор е доста спорно. Станислав Генчев е млад и амбициозен специалист, но до този момент резултатите не говорят в негова полза. В лагера на великотърновци се усеща едно досадно напрежение, което комбинирано с глупостите в защита, доведе до куп изгубени точки в мачове, които Етър определено трябваше да спечели.
Най-вероятно бъдещето на Станислав Генчев ще зависи от утрешния мач срещу Славия от четвъртфиналите за Купата на България.
ДУНАВ – „Драконите“ се сблъскаха с жестоката действителност
Няколко месеца, след като играха в предварителните кръгове на Лига Европа, русенци ще зимуват на предпоследно място в българското първенство. Типично по нашенски, след един силен сезон, Дунав се срина тотално и това доведе до множество дрязги в уж организираната рокада на „небесносините“.
Първи кораба напусна архитектът на „драконовия“ прогрес – Веселин Великов. Специалистът така и не намери общ език с ръководството и напусна след серия от незадоволителни резултати. На път да го последва е и голмайсторът Мирослав Будинов, който незнайно защо е трън в очите на русенската публика.
Назначението на Малин Орачев даде нов тласък на тима, но постоянство все още не може да бъде постигнато. Вижда се, че клубът се нуждае от нови футболисти. През зимата трябва да се наблегне сериозно на отбраната, тъй като това е най-слабото звено.
Позитиви за представянето си през тази кампания заслужават Васил Шопов и Станислав Антонов. Единствено двамата бяха на постоянна висота през всички тези месеци. Нещо, което не може да кажем за Будинов, Ненов и Карагерен.
ВИТОША – Първата им победа скоро ще бъде факт
Въпреки, че е „боксовата круша“ на Първа лига, симпатичният отбор на Витоша демонстрира израстване с всеки изминал кръг. Коце Ангелов се доверява сляпо на момчетата, с които извървя трънливия път от аматьорския футбол до елита. И дори мнозина да твърдят, че това е генерална грешка, Витоша доказва, че може да се бори с големите и без някакви доказани имена.
Потенциалът на „тигрите“ не е особено голям, но това не пречи да виждаме един тактически грамотен отбор, който ако не три, може да открадне поне една точка от почти всички представители в Първа лига. Това се видя и в мача срещу Левски.
Витоша зависи много от „старото куче“ Даниел Пеев, който в ролята си на плеймейкър умело дирижира събитията на терена. Григор Долапчиев също демонстрира реализаторски умения, но устремът му беше спрян от тежка контузия. В средата пък се отличава Ивайло Лазаров, който освен „черноработник“, вече все по-често влиза и в ролята на голмайстор. Като разочарование може да откроим нигериецът Отофе Пол, който след попадението си в баража срещу Нефтохимик, така и не намери отново пролука към вражеската врата.
До този момент голям враг на бистричани е и късметът. Последователната работа на новаците обаче е сигурен залог, че през пролетта със сигурност ще постигнат своята историческа първа победа в елита.
Автор – Ивайло Димитров
Източник – Топспорт
