-
-
С Люпко Петрович посветихме разговор изцяло на Левски. В момента специалистът си почива активно в Сърбия, след като стана шампион и във Виетнам, при това със средняшки отбор. Но Люпко затова е наричан Майстора, затова и когато говори за футбол, колкото и банално да звучи, трябва да слушаме и да си записваме. Стига дитирамби и разтягане на локуми, прочетете мнението на Петрович за случващото се на „Герена“ пред topsport.bg.
Люпко, как върви почивката, как си със здравето?
– Благодаря, чудесно, по-добре не съм бил никога.
Това да се чува. Гледаш ли Левски, следиш ли какво се случва?
– Разбира се, че следя. Знам, че отборът е на трето място, победи Ботев преди няколко дни, но не съм гледал мача. Как беше?
Победа с автогол и нито едно голово положение…
– Шегуваш ли се? Не е хубаво, ако е така. А след това с кой ще играем?
Септември.
– Значи положението трябва да се подобри, защото и срещу Септември ще е трудно. По принцип срещу такива противници най-лесно се губят точки.
Вероятно знаеш, че Асен Букарев си тръгна. Изтъкна сходни причини, поради които и ти напусна. Толкова ли е мрачна картината в Левски?
– Разбрах за Асен, който е достатъчно интелигентно и умно момче, добър човек е. Работихме заедно, не сме имали никакви проблеми, има потенциал и желание да се учи и развива. Аз си тръгнах, защото не усещах подкрепа от ръководството, а точно обратното. Вероятно и той е видял нещата по същия начин. Трудно е, когато искаш да промениш нещата към по-добро, но не срещаш съмишленици. По този начин един футболен клуб, а и не само, не може да просперира. Както и в моя, така и в случая на Букарев, трябва да се зададе въпросът „Защо си тръгва?“. Никой не бяха от хубавото, нали?
И при теб ли нещата стояха по този начин?
– Аз исках да направя Левски качествен отбор, който да побеждава и да печели трофеи всяка година, а не просто да играе мач за мач. Тръгнах си, когато отборът беше на първо място, нямаше загуба, победи Лудогорец, изпусна да спечели срещу ЦСКА. Но това беше максимумът, който можеше да постигне Левски с отбора, с който разполагах. Затова поисках 4 нови футболисти. Бях харесал играчи, които несъмнено щяха да повишат качеството. Футболисти, които щяха да ни направят реални конкуренти на Лудогорец.
Тогавашният спортен директор Станислав Ангелов обаче каза, че тези, които си поискал да привлечеш са били непосилни за клуба от финансова гледна точка?
– Не е вярно, гарантирам. Играчите, които исках да взема бяха с абсолютно приемливи финансови условия. Говоря за качествени попълнения, които щяха да направят разликата. Видях обаче, че явно само аз искам нещата да се променят и затова си тръгнах. Не исках да съм част от провала, който знаех и бях убеден, че ще се случи.
Не срещнахте ли подкрепа от собственика Спас Русев? Сега попълненията далеч не са проблем – 21 човека се взеха за два трансферни прозореца.
– Сериозно, толкова ли са?
Напълно, играчи със сериозни визитки и сериозни финансови възнаграждения.
– Хубаво е, че има раздвижване, но с такава селекция Левски трябваше да обере абсолютно всичко – титла, купа и да гони групите в евротурнирите. Като цяло ми е болно за Левски, жал ми е. Това е голям клуб, който трябва да е на друго ниво. Докато Лудогорец и ЦСКА дръпнаха много, Левски отива надолу и надолу, а този сезон е показателен. Левски не може да се изкачи по-нагоре от трето място, отстъпва значително пред конкурентите си.
А защо наемането на доказано и авторитетно име като Делио Роси не помага?
– Защото и в Сърбия, и в България, а и въобще на Балканите обстановката е по-специфична. За един англичанин, италианец, германец или испанец, е трудно да привикне към подобен тип манталитет.
Значи ли това, че Левски и Делио Роси си губят взаимно времето?
– О, съвсем нямам това предвид, а и ще е проява на лош вкус да оценявам колега. Не трябва въобще да се дискутира дали Делио Роси е добър треньор, това е вън от съмнение, когато си се задържал 20 години в едно от най-силните първенства в света. Но нашата професия е такава, че на едно място може да имаме резултати, на друго – не. А резултатите са най-важни във футбола. Ще използвам една мисъл на моя футболен идол – Йохан Кройф, който казва, че треньорът винаги е прав, когато печели и постига резултати. Само това има значение.
Заслужен ли е кредитът на доверие към италианеца?
– Нека кажа нещо, което винаги ме е учудвало и в България, и в Сърбия. Да вземеш треньор от Испания, Италия, Германия или от друга страна от Западна Европа съвсем не гарантира успехи. Давам пример – в момента в Казахстан има няколко български треньори. Доскоро и Херо беше там. Единият в момента е като Бог в страната. Печели титли, купи, прави европробиви… Защо е там?! Защо Станимир Стоилов постига успехи в Астана? Защо е уважаван и ценен в страната, в която работи, а тук не? За да стигнеш дотам, че да те искат начело на националния отбор, значи, че си разбираш много от работата. Изводът какъв е – собствениците на клубове трябва да имат повече доверие към българските треньори. Аз познавам обстановката в българския футбол, запознат съм с качествата на хората, които работят в него и ти казвам,че е пълно с добри специалисти, на които обаче не се гласува достатъчно доверие. И тук, и в Сърбия, това е проблемът. Радвам се, че се чухме, само Левски!
