-
-
Хаосът, който настъпи в българския футбол в края на сезона, можеше да се предвиди отдавна. Нещо повече, той дори бе предизвестен от мълчанието на БФС по казуса с ЦСКА-София, въпреки че отдавна се знаеше, че новият клуб на Гриша Ганчев ще е или втори, или трети в крайното класиране. И двете позиции дават шанс за участие в Лига Европа, а според устава на УЕФА нов клуб няма право да участва в турнирите за срок от три години. Трябваше да се сложи ред много по-рано и казусът да се изчисти още в началото на сезона. Както бе направено във Втора лига с Локо (Сф).
Веднъж завинаги трябва да се проумее, че за разлика от размитите принципи в родния футбол в международен план действат утвърдени правила, които не могат да се заобикалят, ако ще затова да лобират царе, папи и патриарси.
Хубаво! В търсенето на по-голяма интрига Хибрида бе допуснат директно в елита, макар че според така стеклите се обстоятелства, ако бе преминал през Втора лига даже броят на припозналите го щеше да е в пъти повече. Това щеше да се усети по посещаемостта на стадиона, когато няма организирани и платени от ръководството екскурзии от провинцията. БФС и носителите на телевизионни права стигнаха до компромис, при който да има елемент на „синьо-червено“ противопоставяне в елитната лига, колкото и изкуствено да ни бе натрапено то, заради „оранжевия“ привкус в цялата „спасителна операция“. Оказва се, че доволни няма, а това е убийствено за всеки един модел на управление.
Сега тези, които ги пуснаха да играят в елита са лоши, защото не са направили нищо да ги легитимират и пред УЕФА. Видите ли, даже така били поставили въпроса, че от Нион да останат с единствения възможен отговор: „Не“! Иначе при настанените на „Армията“ всичко е толкова прозрачно и чисто, че си заслужаваха лиценза само заради това, че биха Левски два пъти с по 3:0.
Иронията в този случай е горчива, защото на „сините“ никой не им е виновен за хала, на който са. На „Герена“ обаче това си го знаят и не търсят виновни, нито в БФС, нито в ЦСКА-София, нито в Разград, макар да имат не по-малко основание да го направят от Милковците и Морковците.
Народът отдавна е прозрял, че насила хубост не става и понякога вместо да изпишем вежди, изваждаме очи. Точно това стана с изкуственото внедряване на цели четири отбора в реформирания ни шампионат. И в никакъв случай не са виновни тези, които търсят промените, а тези, които не си преценяват добре нивото и скачат в дълбокото, преди да са се научили да плуват.
ЦСКА-София на практика може да се счита за печеливш от бъркотията, все пак те няма да участват в международен мач 25 дни, след като са излезли във ваканция и сега просто гледат сеир, но другите, напънали се да се мерят с големите, няма от какво да са доволни. Верея е на бараж за Европа, но отборът им се разпада, след като от доста време не са взимали заплати и премии. Самите футболисти искаха да бойкотират реванша с Пирин и се наложи шефовете да ги успокояват, за да не се стигадо срамни сцени. Треньорът обаче вече си намери ново предизвикателство, а и най-добрите футболисти се разбягаха… Остава им стадиончето, на което твърде често гостуващата агитка е по-голяма.
Откъм спортни резултати проектът на „Трейс“ няма от какво да се срамува, докато за Нефтохимик и най-вече за Локо (ГО) Първа лига се оказа голям залък и в това отношение. Нафтата още има шанс да се спаси, защото и Витоша (Бистрица) едва ли е завършил еволюцията си към място сред най-добрите. „Железничарите“ обаче инвестираха доста средства в атрактивни легионери и в крайна сметка не можаха да се задържат в елита. Тепърва ще имаме възможност да ви запознаем с някои наистина потресаващи факти от живота на ексцентричните французи с арабски и африкански корени в града на голямата разпределителна гара.
„Черно-белите“ обаче бързо ще се отрезвят. Ще се върнат към собствената си идентичност и дори на ниво „Б“ група ще могат да радват феновете си. Все пак не бяха далеч времената, когато изобщо ги нямаше на професионалната карта, а сега дори имат лицензиран и обновен стадион. Трябва им само подходящ треньор с подходяща визия за развитието на отбора. А може би и един врял и кипял във футбола директор, който да вкара в ред онези неща в организацията извън терена, за които запалянковците въобще и не подозират, но които са от съществено значение за всеки клуб, който търси реализация и развитие. Мислят си, че са ги намерили в лицето на Ивайло Йорданов и Александър Димитров, но…
Ако се върнем в Бургас, трябва да припомним, че само за първите няколко месеца от тази година, основният спонсор Павел Бошнаков е дал близо половин милион лева, за да могат играчи и треньори да получават заплати навреме и да постигнат нелоши резултати. С тези пари те спокойно щяха да изкарат цял сезон във Втора лига и сега пак да са на бараж, след който да пробият при най-добрите. Още миналото лято случаят на Нефтохимик изглеждаше най-странен, защото не сме забравили, че отборът едва се спаси от изпадане от „Б“ група. При това не без съмнения във феърплея в последните два кръга. И от това ниво да излетиш, чак до мачове с Лудогорец и Левски, дойде малко повече. Не, че Бургас не заслужава своя отбор в Първа лига, напротив. Но той трябва да е наистина конкурентоспособен.
В началото на сезона Нефтохимик стартира без формиран бюджет, а общината впоследствие уж щеше да е само гарант пред желаещите да помагат. След това гласува едно 300 000 лева за клуба, извън предварителния ангажимент към ДЮШ и пак ефектът някъде се губи. Ентусиазмът на Павел Бошнаков дари феновете с няколко незабравими вечери, но на каква цена? На такава, че в момента да се коментира, че дори и на терена „шейховете“ да защитят мястото си в елита, извън него може да поискат да слязат по-надолу в йерархията, за да не се задъхват от липсата на финансиране.
На този фон може да преглътнем това, че БФС уж вдига интереса към първенството с изкуственото поддържане на интрига, но в никакъв случай не помага на отборите след шампиона да излязат от състоянието гроги на международната сцена. Как да очакваме победи и трупане на коефициент от някой, който е имал по-малко от месец между последния си мач за сезона и първия от следващия. Само, че наистина идеален формат никъде няма и винаги нормата за справедливост може да се изкриви. Затова е крайно време в българския футбол всеки да започне по-добре да преценява силите си. Това се отнася най-вече за тези, които ръководят клубовете с най-много фенове и потенциал. В крайна сметка нито хората във футболната централа, нито ние в медиите сме тези, които трябва да им изберем треньорите и да им направим селекцията, за да може да постигат адекватното на това, което влагат.
Източник: Людмил Христов/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
