-
-
Какво може да те накара да обърнеш гръб на родния си град и отбора, където си бил капитан в последните 4 години? Какво е чувството да си вторият българин след Стилиян Петров, избран от шотландския гранд Селтик? Защо никога не трябва да се отказваш да преследваш мечтите си? Отговори на тези въпроси ни дава най-новото попълнение на ЦСКА 1948 Томислав Павлов пред клубния сайт на „армейците“. „Червеният“ юноша сбъдна най-голямата си мечта – да играе с Номер 10 в ЦСКА, а сега е готов да накара армейските фенове да мечтаят.
Томислав Павлов е роден на 10.06.1991 г. и играе на поста офанзивен халф. Прекарва в школата на ЦСКА три години, след което преминава в Селтик. Това го превръща във втория българин след Стилиян Петров, играл в шотландския гранд. На 18 години Томислав се завръща в ЦСКА, след което преминава в Миньор (Перник), където играе в последните седем сезона, с една година прекъсване. Той бе и капитан на перничани в последните четири сезона.
– Добре дошъл, Томи. Как се чувстваш като част от нашето голямо „червено“ семейство?
Чувствам се перфектно тук. Всичко е на едно много професионално ниво – както организационно, така и спортно-технически. Очарован съм от клуба, но не съм и изненадан – това е ЦСКА, няма как нещата да се случват по друг начин.
– Идването ти тук не се понрави на феновете на Миньор (Перник), където беше капитан в последните 4 години. Това притесни ли те по някакъв начин?
С феновете на Миньор никога не съм имал проблеми. Винаги съм бил един от най-обичаните футболисти там. Проблемът е, че нещата се случиха в последния момент, но всичко си струва в името на това да изпълниш една мечта. От дете мечтая да играя с Номер 10 в ЦСКА и сега тази мечта е изпълнена. Готов съм да накарам нашите фенове да мечтаят и да помогна да изпълним голямата цел пред нас – да извървим честния път към върха.
– Ти си юноша на ЦСКА. Разкажи ни нещо интересно от времето, когато си бил в „червената“ школа.
Имам много интересни спомени на „Червено знаме“. Въпреки че не станахме републикански шампиони, мога да заявя, че 91-ви набор беше един от най-силните на ЦСКА.
– Какво е чувството да си вторият българин след Стилиян Петров, избран от шотландския гранд Селтик?
Чувството е страхотно, но този престой там ми коства и много жертви. Не е лесно на 15 години да се отделиш от семейство и приятели и да заминеш в чужда държава. Въпреки това, там се научих на много неща и съм благодарен, че получих този шанс. Този период в Селтик ми помогна да израстна и като човек, не само като футболист.
– Поддържаш ли контакт с някой от Селтик все още?
Разбира се. Имам много приятели от там, дори живеех с Килиън Шеридън в една къща. Когато бе привлечен в ЦСКА, се виждахме няколко пъти в България. Той е страхотен човек. Някои от футболистите, с които тренирах и бяхме близки, в момента са гръбнакът на мъжкия отбор.
– Да се върнем на темата за ЦСКА. Валентин Илиев е един легендарен футболист на „червените“, а сега е твой треньор..
Да те тренира Валентин Илиев – това означава много. Когато бях в юношеския отбор на ЦСКА, той играеше при мъжете, а ние им гонехме топките по мачовете. Винаги съм се възхищавал на него и онзи отбор с Велизар Димитров, Мурад Хидиуед и останалите. За мен е чест да тренирам под ръководството на Валентин Илиев.
– Кой мач, на който си гонил топките, никога няма да забравиш?
Никога няма да забравя мача с Ливърпул през 2005 година. Въпреки че загубихме в София, аз бях на пистата близо до такива футболни величия и чувството бе неописуемо.
– Какво ще пожелаеш на нашите фенове?
Пожелавам им да идват на всеки мач и да ни подкрепят, а ние няма да ги разочароваме.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
