-
-
Иван Василев издържа Локомотив (София) напълно сам вече втора година. Тимът изкара един сезон в четвърта дивизия. След това се присъедини към Втора лига през миналия шампионат. През пролетта отборът се представи добре и след силен рейд финишира на шесто място. След края на сезона в „Надежда” настъпи отново труден период. Клубът се раздели с треньора Явор Вълчинов, както и с някои футболисти. Иван Василев даде ексклузивно интервю пред агенция БЛИЦ за всичко, което се случва в Локомотив (София):
-Господин Василев, има ли новини в Локомотив София? Кой ще бъде новият треньор на мястото на Явор Вълчинов?
-Отборът ще го има и аз притеснения затова нямам. В момента обсъждаме треньора. Надявам се до края на седмицата да го обявим. Искам да бъде млад специалист, който да живее с проблемите на Локомотив (София). Да бъде близо и до детско-юношеската школа, да има цялостен поглед върху нещата.
-Защо се стигна до раздялата ви с Явор Вълчинов? Имаше ли по-сериозна причина?
-Имахме споразумение до това лято, след което да преценяваме. Поканих го на разговор и започна да ми поставя ултиматуми, които не са добри за клуба. Защото все пак това не е Реал (Мадрид), ние нямаме приходи отникъде. Нито сме общински клуб, нито държавен, нито имаме опашка от спонсори, които да ни помагат. И аз искам да бягам 100 метра за 9 секунди, но не мога – вече съм стар. Всеки иска нещо, но въпросът е може ли да го постигне и колко реално е това да бъде постигнато. Явор Вълчинов не трябва да забравя, че аз му дадох път в треньорската професия и не бива да плюе наляво надясно. Аз не го плюя, но просто има условия, които не мога да изпълня. Въпросът е всеки от нас да превъзмогне личното си его и да бъде отдаден на каузата Локомотив (София). Както аз. Защото аз само инвестирам и не взимам нищо. Аз просто обичам Локомотив (София) и правя всичко заради клуба. Парите и заплатата не са най-важното нещо на света. Сто или двеста лева повече или по-малко не променят коренно ситуацията. Идеята е Локомотив да го има и да е в добър вариант. И Локомотив ще го има и ще бъде в добър вариант.
-Засегнахте темата с парите, заплатите и издръжката. Не веднъж сте казвал, че сам ви е трудно да финансирате Локомотив (София).
-Аз не виждам нищо срамно и лошо, когато един човек излезе и признае, че му е трудно. Моят бизнес е среден. За себе си съм постигнал много, но бизнесът ми не е достатъчен, за да издържам цял клуб. И то Локомотив София. Защото каквото и да си говорим Локомотив е марка. Локомотив е име и му приляга добро ниво. А аз смятам, че през изминалата година нивото и условията в клуба бяха повече от добри и професионални.
-Тогава защо напускат доста футболисти?
-Не е съвсем вярно това, което се появи като информация. Ще ви дам повече подробности за ситуацията в Локомотив (София). Във Втора лига трябва минимум четирима футболисти да са с професионални договори. Това е изискването. Ние имахме такива, а имахме и други с граждански, които са изтекли. Това не означава, че те бягат. Предложени са им условия и нека те да преценят дали искат да играят за Локомотив (София), или не. На никого няма да се моля. Ще правим нова селекция. Ще изчакам да видя от миналогодишния състав кои ще останат, ще видим и момчета от „А” група, които останат без договори. Но някой да ми извива ръцете… няма да стане. Заплатите в Локомотив през изминалата година не бяха никак малки. Подчертавам, че имаше и бонуси. Нека да побеждават и да си прибавят повече пари към заплатите. Още нещо, на което аз и Управителният съвет, винаги сме държали – платили сме всичко до стотинка. Може пет лева да са, но сме платили пет лева. Нямаме забавяне към никого, нямаме задължения към никого. Помните какви времена бяха преди, много е лесно да обещаеш някакви огромни пари и после да не можеш да ги дадеш. Пак ви казвам, аз може и десет лева да съм обещал, но съм си направил сметка, че мога да ги дам.
-Да се върнем на издръжката на клуба. В едно ваше старо интервю казвате, че в началото, когато се захванахте да спасявате Локомотив (София), сте бил оптимист. А сега…
-С всеки изминал ден става все по-трудно. Аз дойдох в Локомотив не да бъда президент, даже и сега не искам да съм такъв. Просто трябваше някой да спаси клуба. Започнахме от нулата. Купих дори косачката и валяка от предишните собственици (б.р. – има предвид Касев и Льосков), защото и тях искаха да си ги вземат вкъщи. А аз какво да си занеса у нас?! Осветлението ли, което все още го нямаме. Терените или подобренията в детско-юношеската школа?! Нищо няма да взема с мен, но един ден, когато се обърна назад, ще видя и ще бъда доволен, че сме направили нещо. Затова ви казвам, че ако има сериозен човек, който иска да помогне, веднага му давам клуба. На мига, няма да се замисля дори. Стига обаче да е сериозен и да милее така, както аз за Локомотив (София).
-С оглед трудностите каква ще бъде целта на Локомотив София през следващия сезон. Феновете чакат да чуят от вас атакуване и завръщане в Първа лига.
-Локомотив (София) винаги е имал цели и отново ще има. Дали обаче ще успеем да ги изпълним е друг въпрос. Разбирам феновете. Това е най-интелигентната публика в България. Много млади и кадърни момчета и момичета. Може да са 200, може да са 300 души, които идват постоянно на мачовете, но те са уникални хора. Аз знам, че има много повече локомотивци, но не ми е ясно защо не идват на мачовете. И аз искам Първа лига. Хубаво, ще влезем. И какво следва от тук нататък. Аз сам не мога да издържам клуба. Разходите се увеличават двойно – заплатите също. Вижте Дунав. Прави им чест и шапка им свалям за това, което правят. Знам за какви заплати играят момчетата, но се класираха за Лига Европа. Затова по-рано ви казах, че не заплатата е най-нажното нещо на света. В България няма как да спечелиш пари от футбол. Играй няколко месеца или година както трябва, постигни успех и ще те вземе някой по-добър отбор. Защото без да се лъжем повече пари дават единствено в Лудогорец, Левски, ЦСКА и донякъде Берое.
-Развивате успешно детско-юношеската школа на Локомотив (София).
-Затова говорим. Питате ме за цели за Първа лига. Това е прекрасно, но ние като клуб имаме и социална политика. Тя също е много важна да не кажа по-важна от всичко останало. Намерихме едно разнебитено нещо с 80-90 деца. Не можеше да бъде наречено школа. Сега имаме 372 деца. И ще станат повече, защото се работи и имаме условия. Това никак не е малко. Градим тухла по тухла. Заедно с това издържах и отбора във Втора лига на доста прилично ниво. В школата са 12 треньори, общо имаме 46 служители. Това е една фабрика. Която за съжаление работи на загуба. Помага ми един човек – Веско Стоянов, на когото благодаря от сърце. По цял ден тичам и дори съм изоставил бизнеса си, за да работя за Локомотив. Търся спонсори, търся нови фирми. Пътувам в чужбина, за да намеря някой, който да се заеме с клуба, но да го издържа стабилно. Имам обещания, но само толкова.
-Какви са проблемите ви в момента?
-С осветлението на стадиона. Но нито стадионът е мой, нито на клуба. Имаше големи проблеми около собствеността преди години. Смятам, че е работа на държавата да се погрижи, както впрочем го прави за някои стадиони в България. Имаме проблеми и с трибуните. Разберете, не съм спрял да търся инвеститори, но ситуацията е такава, че документално също има някои неща, които ни спират да кандидатстваме по различни програми или проекти, за да направим нещо.
-Защо никой не иска да ви помогне…
(прекъсва ме). Не, не на мен да помогне. На Локомотив (София) да помогне. Много локомотивци има, но всички искат пари. Никой не работи за без пари. Всъщност, има един и това е Иво Паргов. Макар че не е локомотивец, а е родом от Дупница, всеки ден пътува и идва на работа от сутрин до вечер. Седи до 19:00 – 20:00 часа вечерта и тогава си заминава. Работи без пари. Останахме пет човека – аз, Веско Стоянов, за когото ви казах, Паргов, Бойчо Величков и Вальо Николов. Това сме, други няма. Много пъти съм си мислел какво ще стане, ако се откажем. И преди си мислех, че когато някой собственик си тръгне, все ще се намери някой да спаси отбора. Да, ама не. С феновете в момента сме в прекрасни отношения. Обаче дойде ли денят, в който ме обвинят за нещо, ставам и си тръгвам. И филмът с Локомотив София приключва. Това е истината. Разберете, искам да вдигна този клуб там, където му е мястото. Да бъде стабилен. Да продължим така, както сме в момента – да нямаме неплатени пари, да нямаме задължения. Да сме чисти. Това може да го видите в много малко клубове в България, да не кажа единици. Не се отчайвам, продължавам да търся, защото ме боли и обичам Локомотив. Най много мразя, когато някой не го боли, не му е присърце. Убеден съм, че в един момент и държавата ще помогне за стадиона, но дано този момент не е късно. Нещата ще се получат, но нека бъдем по-позитивни.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
