-
-
На 16 юли 1950 година бразилското издание „Журнал до Бразил“ излиза със заглавие „Великата победа“. За всеки един от бразилските национали е купен чисто нов автомобил с гравирани на него името му и златните букви „Вечна слава“. За играчите са приготвени още приказни каляски, които да ги отведат веднага след финала. По крайбрежието на Рио де Жанейро пък са наредени няколко военни кораба, които са в готовност да възпроизведат шампионски гърмежи. Бразилската федерация изработва 22 специални златни медала, които да се връчат на новите световни шампиони… Каляските обаче не изминават и метър, медалите си остават по кутиите, а оръдията стоят грозно замлъкнали. 2:1 за Уругвай и трагедия за Бразилия. Гръм от ясно небе! В минутите на всенародна мъка едно деветгодишно тъмнокожо момче стои в скромната си стая в градчето Бауру. Малгучанът седи до радиото, слуша за драмата на „Маракана“ и бърше прашни сълзи. Зарича се един ден да донесе златната купа на родината си. Името на това момче е Едсон Арантес до Насименто.
Две десетилетия по-късно в Мексико се играе футбол от недрата на футболния романтизъм – голови фиести, аткракции, красота в най-чист вид. Фантастичният отбор на Бразилия печели третата си световна титла, а някогашното момче от Бауру вече е известно навсякъде като Краля на футбола. Това е Пеле! В една стара книга пише: „За Пушкаш и Герд Мюлер се твърди, че са майстори на гола. Гаринча, знаем, е нанадминат специалист на дрибъла и финта. Диди и Боби Чарлтън са надарени „режисьори“ на футболната игра. Пеле притежава всички тези качества и в не по-малка степен от споменатите чудесни футболисти. Затова е единствен, затова е Пеле, затова го нарекоха крал на футбола“. А защо го наричаме Пеле?
Малко преди да се роди бъдещият бразилски герой, в град Трес Корасойнс се случва нещо изключително – пуснато е електричеството. По тази причина централният нападател на местния Атлетико Жоао Рамос до Насименто – Дондиньо и неговата половинка Селесте кръщават първородната си рожба Едсон, в чест на американския изобретател Томас Едисон. По-късно Пеле ракрива, че в акта му за раждане името е изписано точно Едисон, а не Едсон, каквото е било желанието на родителите.
Сигурно никога не сте чували за вратаря Жозе Лино. Кой е той? Бил е съотборник на бащата на Краля на футбола – Дондиньо, в състава на Васко де Сао Лоренсо. Прякорът му бил Билѐ. Казват, че като малък въпросният Лино трудно проговорил и когато това станало, първото нещо, което изрекъл било неразбираемото „Билѐ“. Оттам всички започнали да му викат така.
През 1944 година Дондиньо вече води своя малък Едсон на тренировките и на мачовете на Васко. Пеле се навъртал около вратата и бил голям привърженик на Билѐ. Аплодирал го, а пред другите казвал, че като порасне ще стане вратар като „Пилѐ“. Бъдещият голмайстор на „Селесао Бразилейра“ бил едва 4-годишен и не обръщал внимание, че бърка първата буква от прякора на своя любимец. Разбира се, всички започнали да го наричат Пилѐ. Когато по-късно Едсон и семейството му се местят в Бауру, момчетата от махалата променят прозвището от Пилѐ на Пелѐ. Така единственият трикратен световен шампион във футбола получава името, с което покорява историята на най-популярния спорт.
Източник – Спортал
Рубрика – От скрина
