13 юни 1971 година – точно преди 46 години. Стадион „Ивайло“ във Велико Търново се пръска по шевовете. Над 13 000 души са дошли, за да наблюдават мача на Етър срещу звездния Левски.
Естествено, всичко погледи и очаквания на феновете са насочени към Георги Аспарухов-Гунди. Нападателят отделя два часа преди мача и се среща с много свои почитатели. Те пък го обсипват с цветя. Аспарухов им обещава да опита да вкара гол и да донесе победата на своя отбор.
Двубоят е в късния следобед, а пред стадиона отново има привърженици, които искат да се докоснат до Гунди. Харизмата му привлича всички. Дори и тези, които искат Етър да победи Левски.
Мачът от 28 кръг на първенството е много оспорван и върви при резултат 0:0 до 81-ата минута. 4 минути по-рано на терена е влязъл и Никола Котков.
Във въпросната 81-а минута Гунди се извисява над защитниците при центриране на Панов и с глава прави безпомощен вратаря на Етър Петър Петров.
Две минути преди края на мача Сашо Върбанов обаче успява да изравни и срещата завършва 1:1.
Гунди изпълни обещанието си и вкара гол. В този мач той е пазен от Стефан Чакъров.
“Пазех го, но не и в ситуацията при гола, когато Панов центрира и последва неспасяем удар с глава. На Левски им трябваше задължителна победа в този мач в преследване на титлата.
Аспарухов беше еталон за феърплей. Един епизод се е запечатал в паметта ми - в единоборство за топката двамата паднахме, аз станах и му подадох топката, но той продължи да лежи на терена. Публиката скочи срещу мен, но Гунди веднага вдигна ръка и с жест показа, че му няма нищо и внесе спокойствие”, сподели след години Чакъров.
Левски си тръгва от Велико Търново с точка. Феновете изпращат своите идоли и чакат с нетърпение следващата среща.Чакат отново да подарят цветя на Гунди, да вземат автограф от него или просто да се насладят на играта му. Уви, това никога повече не се случва. Магията, талантът, харизмата на Гунди, головият му нюх… никога повече няма да бъдат видени от феновете.
На 30 юни Гунди и Котков загиват, а безпощадният удар на Аспарухов с глава срещу Етър остава последният в живота му.
И до ден днешен Велико Търново помни и пази спомените за Гунди. За гола, за срещата му с феновете и … един автограф върху календар на Етър. До ден днешен градът почита попадението на Аспарухов и дори слага паметна плоча. За да си спомнят за големия футболист, който на този ден преди 46 години вкарва последния си гол!
БЛИЦ СПОРТ
Ако има значение, и аз бях на този мач!