-
-
Фараонската операция през това лято, която отведе Неймар от Барселона в Пари Сен Жермен за над 630 милиона евро (само 222 милиона е откупната му клауза), създаде прецедент на фона на обявения от УЕФА курс към финансов феърплей и промени съвременните параметри на футболния шоубизнес. Преди трансфера на бразилския нападател, еталон по отношение на приходите, бе Кристиано Роналдо. Според данните на „Форбс“ за 2016 г. португалецът все още е най-богатият футболист в света с 88 млн. долара годишен доход (включително и от реклами).
Марката на Краля
чукна $ 230 млн.
Опитвайки да се върнем назад във времето, би било интересно да се анализира дали футболни легенди като Пеле и Марадона са били в състояние да печелят пари в пика на кариерата си, подобно на Неймар и CR7. Спортният бизнес, отнесен към футбола, стана реалност в средата на 90-те години в резултат на бума на приходите от телевизионни права. Преди таза дата по-голямата част от топфутболистите разчитаха основно на заплатата си дори при наличието на рекламни договори. Например Пеле е спечелил повече не по време на най-силния си период в Сантос (1956-74), а след това. Най-скъпият си договор – 4,5 млн. долара за 3 години, Краля подписа през 1975 г. с Ню Йорк Космос, където е почетен президент. Бразилската легенда бе посланик на MasterCard по време на Мондиал „98, а през 2014-а заедно с Кристиано Роналдо участва в рекламен клип на Fly Emirates (б.р. – генерален спонсор на Реал М), който бе излъчен навсякъде по света. Най-големите си печалби Пеле обаче реализира чрез инвестиции в пазара на акции и недвижими имоти в Бразилия и в чужбина.
Ръстът на приходите на Пеле бе забавен от два съществени фактора – първо, огромната и най-силна част от кариерата му премина в един клуб – Сантос, за който изигра общо 1115 мача, и второ, този период съвпадна с най-трудния в социално-икономическо отношение период в историята на страната, белязан и с военна диктатура (1964-85).
Дори и днес обаче рекламните ангажименти на 76-годишната легенда не падат под 1 млн. долара. Марката „Пеле“ винаги продава и Краля ще си остане пример за една уникална кариера на терена и извън него. Като цяло се изчислява, че годишните му доходи са между 20 и 30 милиона долара. Но сериозните пачки бразилският футболен магьосник започна да печели едва от 1977 г., когато бе последният му сезон като активен състезател.
През 60-те години Пеле получава от Сантос 150 000 долара годишно, което е еквивалент на днешни 5 млн. долара. По това време в Бразилия средният месечен доход на глава от населението
не надхвърля 600 долара
От тази дата марката „Пеле“ според консултантската фирма Brand Finance е достигнала икономическа стойност, надхвърляща 230 милиона евро! Невъзможно е да се прогнозира или изчисли какво би постигнал Пеле по отношение на заплати и рекламни договори, ако играеше през третото хилядолетие. А също така и ако се има предвид съвременното ниво на разпространение на медиите и комуникациите. При всички положения единственият футболист трикратен световен шампион може да се чувства „наказан“ от политическата обстановка навремето в Бразилия, както и факта, че не е играл в топклуб в чужбина въпреки примамливите оферти от Стария континент.
Диего би струвал
181 млн. евро
Над 4,5 милиарда лирети на сезон (бразилският му съотборник Карека не взимаше повече от 2 млрд. годишно), като сумата бе променлива заради бонуса от 20% от спонсори и премии. Толкова е струвал Диего Армандо Марадона на Наполи. Безспорно е, че без великия аржентинец двете и единствени титли на кампанците – през 1987 г. и 1990 г., щяха да си останат мечта за тифозите. Всичко това трябва да се вмъкне в един приказен контекст. На квартала „Посилипо“, където живя Диего през периода 1984-1991 г., а в гаража му бяха паркирани едно Ferrari F40 и две Testarossa (със средна цена 180-190 милиона лири) – ярък символ на благосъстоянието в Италия по онова време.
Аржентинският нападател през тези години беше сред най-обичаните и високоплатени футболисти. В други спортове – например голф, бейзбол и най-вече американски футбол, в САЩ за същия период е имало спортисти с годишна
заплата над
350% повече
в сравнение с гения от Ланус.
Трансферът от Барселона излезе на президента Корадо Ферлаино 13 млрд. лирети. На онзи 5 юли 1984 г., когато бе официалното му представяне на „Сан Паоло“, имаше над 60 000 тифози на Наполи, които бяха платили по 1000 лирети за билет. Освен с демонстрираните безспорни технически умения с топката Марадона направи впечатление и с бялата си тишъртка с емблемата на „Пума“. Една успешна маркетингова операция, която се помни и до днес. И доказателство за вродената способност да бъдеш в центъра на вниманието и герой, без значение дали е за добро или за лошо. Вероятно Марадона е първият модерен футболист от гледна точка на имиджа си, който започна отношенията си с медиите.
Скорошно изследване на компанията Playratings.net анализира редица параметри за оценка на актуализираната стойност на аржентинския нападател. Днес трансферът от Барселона в Неапол би се равнявал на 181 млн. евро. Цифра, която много се доближава до 222 млн. евро за Неймар, които плати ПСЖ. Както в случая с Пеле и аржентинската легенда
не успя да извлече
максимална полза
от търговския потенциал на собствената си марка. Ако по онова време на стадион „Сан Паоло“ работеше поне един феншоп, то екипът с №10 на Lineatime с логото на Cirio като основен спонсор би регистрирал първия случай на sold out в историята на италианския футболен мърчандайзинг.
