-
-
През есента на 2004 година бургаският футбол е в особено положение. Черноморец е изпаднал във Б група и смело крачи и към третия ешелон. След ерата Порточанов в Нафтекс решават да повторят италинската авнтюра. Преди това обаче гръмва страховит скандал между Херо и ръководството на клуба .Точно през този период в клуба е назначен на работа племенника на Митко Събев. Неговото име е Светлин Събев. Тоа е на 23 години когато чичо му го осигурява на работа в Нафтекс. Светлин е назначен на поста координатор. Не е ясно какво точно означава това. Според първите слухове в Нафтекс заплатата му е в размер на 3000 лева. Той ползва екстри като безплано жилище, телефон и служебна кола и се храни заедно с играчите. Неговото идване в клуба е прието с подозрение от другите служители , както и от самите футболисти. Първоначално се приема , че той реално ще изпълнява функцията на нещо като шпионин на чичо си . Малкия Събев действително в началото с действията си потвърждава тази своя функция. Той обикаля всички зали и помещевия на стдин Нафтекс и се интерисува от всичко ,което става в клуба. Това създава подозрения в хората от футболния клуб и те ставата внимателни в приказките си пред Светлин Събев. В случая по – интересното е , че той се опитва да се меси и в работата на старши треньора Димитър Димитров. На няколко пъти задава въпроси на Херо защо пуска като титуляр този или онзи играч, което изкарва извън нерви насвника на „шейховете“ . Отделно младокът слухти и дали играчите не залагат в черно тото и да проиграват среща на Нафтекс. Такава информация е стигнала до шефа Митко Събев и той явно иска да я провери чрез своя племенник. Обстановката в отбора става все по- наострена , още повече, че в чисто футболен план нещата не вървят. В класирането Нафтекс изостава и се движи някъде в средата на таблицата. Остава надеждата за Купа България, но и там тимът се препъва на четвъртфинал. След отпадането от Литекс в този турнир , напрежението в тима е огромно. Изгонен е капитана Малин Орачев с обвинения , че е продал мача с оранжевите. Малко по-късно след тежки упреци си отива и Херо . Ръководството на клуба излиза със специална декларация , в която обвинява треньора , че няма морал и , че е влизал в сделки зад гърба на шефовете . Херо контрааткува с думите ,че този отбор вечче няма нищо с неговия Нефтохимик и той напуска омерзен Нафтекс . Той обвинява и Светлин Събев, че пуска зловредни слухоне по негов адрес и е отровил климата сред играчите. Самият Събев не коментира по никакъв начин думите на Херо и запазва мълчание. Сезонът обаче е провален, а нодеждите на феновете са попарени . По –късно е пусната нова декларация от АД-то.В нея са посочени признанията на Златко Янков, който в писмен заявява , че мачът с Черно море от изминалия шампионат е бил уговорен за резултат 2 на 2. Самият Янков, който по това време е бил пом.треньор заявява , че е писал показанията под натиск. Скандалите около уговорените мачове и взиомните обвинения оппразват стадион Нафтекс.На мачовоте у дома идват вече по 2-3 хиляди души ,което е смайващо малко в сравнение с публиката преди няколко години . Ръковоството решава да създаде нова стратегия. Привлечени са трима специалисти от Ботуша Клаудио Масели ,Франческо Сколио и Салваторе бианкети. Това става отново със съдействието на мениджъра Мунгай. По това време изпълнитлен директор вече е Пламен Киряков. За него се е преборил Христо Порточанов.При преговорите за продажба на акциите той е настоял в бъдещото ръководсто зъдлжително да бъде Киряков.Той става директор по спортно-течническата дейност , а Светлозар Милушев – шеф по финансовата част . След половин година обаче банкерът подава оставка и се изнася от Нафтекс. Той предпочита да насочи услията си към значително по-печелившата консултантска дейност. Киряков приема офертата на италианският екип, но експериментът претърпява пълно фиаско . През лятото новият шеф обявява : „ Вижте, в Нафтекс става революция.Футболистите ще тренират по съвсем нова методика .Ще въведем европейски стандарти в управлението на клуба и спортно – тренировъчният процес. Предстои и нова схема за заработване на заплатите и бонусите от страна на играчите”. Самият Киряковв заедно с Митко Събев на специална пресконференция обявяват тържествено План 2007.Според него до тази година бурагският отбор трябва да стане шампион на страната и да атакува Шампионската лега . Минимумът на този план е място сред първите три тима в първенството и пробив в евротурнирите . Италиаският екип е представен като сбор от суперпрофесионалисти, които ще доведат Нафтекс до футболните висини . Само четири месеца след това италианците са освободени като в клуба ,като консултант остава само Масели заради железният си договор и неговия отказ да разтрогне контракта си по взаимно съгласие . Нафтекс е на 14-то място във временното класиране . Играта е трагична.Нещо незапомнено в историята на клуба. Вакуумът оставен от Порточанов е огромен. Липсва управленски ресурс , липсват връзките му в БФС ,позициите в родния футбол. Всичко върви като , че ли на автопилат към пропастта.За старши треньор е назначен Огнян Ралев. И той обаче е уволнен по-късно. През пролетта на 2005 година нещата изглеждат неспасяеми. Като наставник идва Иван Цветанов.Под негово ръководство с отчаян финален спринт „шейховете” се спасяват от изпадане във втория ешелон. Отборът обаче е под всякакви критика . Цветанов, който е извесетн още с прякора си Трите хикса няма никаква вина за това положение.Той приема един разнебитен състав, който е на дъното на таблицата . Агонията продължава . През този период обаче в клубната политика се случват интересни неща . Освободеният в началото на 2004 година от поста си Христо Порточанов започва да съди клуба за неизплатени заплати . От ръкводството на Нафтекс също завеждат дела с обвинение, че той си е надписал няколко месечни възнаграждения. Делата се точат с години с различен превес между двете страни . През лятото на 2004 година Портос се отказва от титлата почетен президент. В отговор след заповед на Събев са махнати всички снимки на Порточанов от клубния музей. Събитията стават все по-грозни и срамни и постепенно подпалват чергата на целия бургаски футбол. Двете страни са непримирими и не спират битката ,както по медиите , така и в съдилищата .Търсят се постоянно компромати слаби страни и скрита до този момент инфромация. Войната стига дори до сина на Порточанов Божин,който след сигнал от групата около Нафтекс е резследван за укрити данъци. По това време обаче стават събития ,които ще повлияят силно върху историята на футбола в града . Притиснатият от всякъде Ивайло Дражев се среща с Митко Събев и му предлага един интересен съвместен проект. Комапнията майка вече се казва Петрол Холдинг ,но това не е от особено значение. Дражев предлага на Събев да инвестира в построяването на модерна база на стадион Черноморец с търговски площи , нова зала , напълно обновен стадион , тренировъчни игрища , хотелска и развелкателна част и още куп екстри . Предлага му да се ангажира и с финансова помощ спрямо Черноморец. Всичко това срещу известна компенсация за самия Дражев . Просто казано той иска да продаде концесията и отбора на Митко Събев. Иска за себе си 13 милиона лева.Двамата имат поредица от срещи , в които коментират въпросния проект . Дражев няма особен избор в този момент . Той изхарчил милиони без никаква възвращаемост , останал е без сериозен ресурс , а отбора му потъва постоянно. Той умело избира момента да се свърже с хората от Петрол Холдинг и да лансира идеята си . Това става след като Порточанов е отстранен от клуба , а след това избухват и скандалите между него и Събев. Действията се развиват в края на 2004 година и началото на 2005 година . Ивайло Дражев настоява за бърз отговор от Митко Събев. В крайна сметка шефът на Нафтекс му предлага условия по сделката , които са крайно неизгодни за Дражев . В предложението се посочва, че той няма да получи в брой исканите 13 милиона лева, а запис на заповед със залог акции на ПФК Нафтекс. Той не не съгласява с тях. Завявява , че не може да има доверие в дружество като Нафтекс , което почти няма собствени приходи и е силно зависимо от външно финансиране . Така до сделка не се стига . Дражев остава със стадиона , но и със ангажименитте към него и футболния отбор, който пък същия сезон изпада в Югоизточната В група. Какво обаче прави по това време Христо Порточанов. След скандалите с Нафтекс и Събев, той се обръща към единствения възможен силен съюзник в Бургас . Това е кмета Йоан Костадинов. Двамата са позабравили старите скандали , поулегнали са и са заровили томахавките на войната. След серия от разговори и срещи, те започват реализацията на нов футболен проект. Създават ОФК Черноморец 919 . Това е общински клуб с капитал от 250 хиляди лева . Неговото учредяване става през юни 2005 година по предложение на Йоан Костадинов. Целта е : „ Да се върне славната традиция на марката Черноморец ,която загуби своята сотйност през последните години. Да се върне бургаски отбор с това име във футболия елит и да се развива масов детско – юношески футбол.” Ударът върху Ивайло Дражев е жесток . Все още не е ясно къде ще играе мачовете си новия отбор , нито пък в коя група ще участва. През юли същата година Черноморец 919 получава лиценза за участие във В група от Вихър Айтос . Шефът на айтоския тим Валентин Иванов – Чалъма подписва договора и праща своя отбор в А окръжна футболна група . Тези действия буквално подлудяват Дражев ,който атакува клуба навсякъде – в съда,в БФС ,пред медиите. Самият той регистрира ПФК Черноморец 919 с цел да разстрои действията на Порточанов и Йоан Костадинов. Те обаче са изчислили всичко до нота . През май същата година местния парламент в Бургас гласува да бъде отнета концесията на стадион Черноморец от Ивайло Дражев . Причина за това решение са невнесени концесионни такси в размер на 45 хиляди лева – по 15 хиляди за предните три години . Дражев атакува решението в съда, обжалва , бори се , но без никакъв резултат.Веднага след това кметът му предлага да напусне доброволно стадиона и да даде футболния клуб на общината . Дражев отказва и заявява , че ще напусне срещу компенсация от 8 милиона лева . Няма кой да му плати тези пари. Така през лятото на 2005 година новия клуб е факт, а главата на непокорника е сложена дръвника и той ще бъде изгонен силово от спортния комплекс. Кардиналът в сянка на новият Черноморец е Христо Порточанов. Той коли и беси в новия клуб. Назначава за старши треньор Диян Петков и свиква под знамената цяла плеяда от стари пушки като Митко Трендафилов,Тодор Киселичков, Милен Георгиев ,Илиян Банев, Ганчо Евтимов, Станимир Вълков,Стефан Трайков,Милен Христов и др. Създава се и солиден спортно-технически щаб. В него влизат Диян Петков, Еролин Кючуков, Емил Табаков. Кметът Костадинов дава гаранции, че ще успее да осигури още пари за издръжка . Междувременно обаче трябва да се избере стадион , където отборът ще играе мачовете си в Югоизточната В група . Дражев и дума не дава да се продума за срещи на все още контролираният от него стадион Черноморец. Управата на новия клуб обаче заявява стадиона като място ,където ще се играят домакинските срещи . Първите мачове се играят на стадиона в Долно Езерово.На 14 октомври след зрелищен екшън Дражев е изгонен от стадион Черноморец. Това става по особоено скандален начин и след близо 24 часови разправии. Първоначално е издадена заповед на зам.кмета Васил Караманов общината да влезе отново във владение на спортния комплекс . Заповедта се баизра на решението на Общинкия съвет от месец май същата година и неговото неизпълнение от страна на Дражев . След като е издадена зоповедта ,група слежители на “Общинска полиция” тръгват към стадиона. Той обаче е затворен и яко залостен отвътре. Затворени са и всички останали входове . Охраната не допуска служителите на общината по заповед на своя шеф. Малко след това пристига и шефът на общинското звено Бонко Димитров.Той иска среща с Ивайло Дражев . Когато шефът на Черноморец се появява му нарежда да отвори вратите. Получава обаче само смях и подигравки . Двамата си разменят остри и нецензурни реплики . Вече е 21 часа вечерта. В топлата октомрийска нощ по-важните събития предстоят. Заради инатът на Ивайло Дражев , Бонков Димитров вика специална бронирана машина за да разбие металните врати. Идват на помощ още общинкски полицаи ,както и представители на РДВР- Бургас . Събират се над 50 души . Отвътре пред врамата пък се скупчват двайсетина малди момчета – това са футболисти на изпадналия в трета дивизия Черноморец.Те запречват входа по заповед на своя президент.Отвън всичко е готово за щурм. Машината е насочена към солидната врата и с мощен таран успява да я разбие. Вътре нахлуват полицаи и общинари . Крепостта стадион Черноморец е превзета . Дражев обаче се заключва в своя кабинет в сградата на стадиона и отказва да излезе. Малко след това пристига на място и показва на Бонко Димитров решение на Сливенеският окръжен съд според , което той остава концесионер и заповедта на зам.кмета Караманов е невалидна . Това обаче не трогва Бонко, който е бивш военен офицер и е свикнал на ред и дисциплина. В Бургас вече се е разчуло за екшъна и на място пристигат журналисти , оператори ,фотографи . Пред тях сцените стават още по – остри и демонстративни . Дражев иска съдействие от представителите на медиите и им обяснява , че е жертва на загоров
– Питайте Йоан Костадинов защо не се е подписал под заповдета. Страх го е . Защото ще го съдя и ще бъде осъден . Заради това се крие зад своя заместник . Къде е сега Йоан ? Намерето го и го питайте защо се крие като мишка! – беснее футболния шеф. Той продължава да отказва на служителите на общината да влязат във владение на цялата база .Търси шефът на полцията в Бургас по телефона , но никой не му вдига ,търси съдии, прокурори ,които са дежурни и ,които трябва да вземат отношеине по казуса . Не получава никакво съдействие. В крайна сметка силово е принуден от полициаите да напусне стадиона . Те получават заповед на място да помогнат на общинарите да влязат във владение. Това става след като представителите на футболния клуб са изтласкани силово от стаите и залите , а футболистите са изгонени временно от съблекалните . на място пристига и секретаря на общината Вирджиния Хайк, която дава нареждане да бъде направен опис на цялото имущество намиращо се на територията на спортния комплекс. Тя уверява присъстващите , че всичко е наред и законите са спазени . Странен обаче си остава факта, че на мястото идва тя , а не кмета Костадинов, който освен всичко друго се хвали , че е ревностен футболен фен и голям привърженик на Черноморец. Дражев напуска стадиона бесен :
– Аз ще се върна един ден.Тук ще хвърчат глави. Беше извършено едно гнусно престъпление !- с тези думи той излиза от мястото ,което е стопанисвал близо пет години .
– Така стадиона е отнен от неговия първи концесионер . Това явно става чрез една добре обмислена схема , в която главните играчи са кмета на Бургас и Христо Порточанов. И двамата бяха в тежки конфликти с Ивайло Дражев. Самят той не спираше в последните години да ги хули и да ги обвинява в какви ли не грехове . Кметът беше определян като лош стопанин и като човек ,който не милее за бургаския спорт . Портачонов пък постоянно беше обвиняван , че му пробива играчите ,че работи подмолно срещу Черноморец и т.н. В периода 2001 -2005 година Дражев „спечели” двама много силни и влиятелни врагове в лицето на Йоан Костадинов и Христо Порточанов. Това се оказа и фатално за него . В крайна сметка кмета на Бургас ангажира своите приближени съветници , Порточанов неговат група и се стигна до решеинето на местния парламент за отмяна на концесията. Всичко това при положение, че Дражев също беше общински съветник по това време . Той обаче нямаше почти никакво влияние въпреки ,че в последния момент при гласуването получи помощ от страна на групата на БСП. Тя се оказа недостатъчна . Така стадиона му беше отнет , а той остана на сухо- без база и с един смешен и разнебитен отбор , който малко след това беше заличен от футболната карта. Това беше и първият пирон в ковчега на бургаския футбол. Ковчег ,който беше подготвен още през 2000 година от Йоан Костадинов с лансирането на Дражев като президент и собственик на най-стария бургаски клуб.
