-
-
Необитаема четириетажна къща – прогимназия, и крилатата фраза „Разбирам от тържеството, наречено избори“, както обичал да казва приживе кюстендилският бизнесмен Александър Тасев, по-популярен с прякора си Остап, са единствените свидетелства, останали от огромното богатство и влияние на бизнесмена в родния му град. Десет години след разстрела му от богатството на Тасев няма и следа, а в родния му град си спомнят за него само покрай черешови и политически кампании, пише Struma.bg. Александър Здравков Тасев е роден на 22 октомври 1961 г. в Кюстендил. Завършил е математика в УНСС. Той е единственото дете на Живка и Александър Тасеви. Майката е работила в местния завод „Марек“, бащата също е работил там като счетоводител, по-късно заминава за бившия Съветски съюз, а след аварията в Чернобил заболява и умира. Александър Тасев е женен два пъти, първата му съпруга Емилия е негова съученичка от Електротехникума в града. Тя все още живее в Кюстендил. От този си брак Тасев има дъщеря – Ирина. Втората съпруга на Тасев е „Кюстендилска пролет 1995“ Таня Раденкова. От брака си с нея има две деца – Александър и Полина. През май 2007 г. Тасев е застрелян с 2 куршума в главата в столичния квартал „Бояна“. „В политиката Александър Тасев винаги играел на печелившата страна и успявал да вкара в местния Общински съвет поне по един свой представител във всяка група. Неколцината „кюстендилски депутати“ по онова време също станаха законотворци не без благословията му. Самият Александър Тасев само за няколко гласа не успя да влезе в парламента на изборите през 1997 г., тогава кандидатурата му бе издигната от Българския Бизнес блок и събра 6,7%“, спомнят си за Остап работещите в различните партийни централи. По време на разстрела му 45-годишният Александър Тасев е и президент на ФК „Локомотив“ (Пловдив). Въпреки изминалото време и досега за убийството му се знае толкова, колкото и в първите часове, след като е открит /на 14 май 2007г./ застрелян с два куршума на тихата уличка „Севастократор Калоян“ в лекия му автомобил – тъмносин „Мерцедес“, S-класа. Сега, осем години след смъртта му, от голямото богатство на бизнесмена останаха само новопостроената четириетажна къща на Тасев, намираща се в кв. „Могилата“ на Кюстендил, построена до къщата на родителите му Живка и Александър. Тя е завършена, малко преди Остап да пренесе бизнеса и семейството си в столицата, така че в новата постройка така и никой не живее. Имането на Александър Тасев в Кюстендил Преди да бъде разстрелян в родния си град, Остап притежава бензиностанцията и газстанцията в комплекса „Тир петрол“, намиращ се на околовръстния път около град. Ресторантът и магазините в комплекса също са негови. Сега от цъфтящото някога бизнес начинание са останали само руини. Негова е и първата метанстанция в страната, намираща се също в Кюстендил, в двора на бившия винзавод, за чието откриване лично дойде ексенергийният министър Милко Ковачев. Метанстанцията е поделена между Тасев и волейболната легенда Любо Ганев. Между другото, приживе Тасев е собственик и на винзавода в града. Докато метанстанцията все още работи, то винзаводът отдавна е само градска легенда, за която с носталгия си спомнят кюстендилци, най-вече заради уникалните черешова и ябълкова ракия, произвеждани там преди години. Тасев притежавал и останалия от соцреализма обувен завод „Ильо войвода“, чийто директор е чичо му Никола Тасев, партиен функционер и общински съветник от „Коалиция за България“. Двата завода вече отдавна не съществуват, като убийството на Остап е началото на края им. Паметливи кюстендилци обаче припомнят, че в бизнеса Тасев стартира с парите на комсомолската кооперация „Комерсина“, като наред с това върти ресторант и дискотека в сградата на общинския театър в Кюстендил. Името на Остап обаче се прочува покрай т. нар. „черешови войни“ в Кюстендилско и червеното злато на региона – кюстендилските череши. Започва да се занимава с бизнес през 90-те години на ХХ век като прекупвач на плодове. Според едни първия си милион натрупва като продава изгодно кюстендилски череши в Италия, а после започва да внася обувки с тамошните си партньори. Други пък смятат, че започва с търговия с кюстендилски ябълки за Австрия. Александър Тасев е най-големият изкупвач и износител на череши в цяла България В Кюстендилско масивите в селата Коняво, Таваличево и Горна Гращица се отглеждат с неговата благословия, а плодът се предава само на неговата фирма. Изкупената продукция години наред успешно се пласира на пазарите в Гърция и Италия. ФК „Локомотив“ /Пловдив/ За президент пък на ФК „Локомотив“ (Пд) Тасев е избран през пролетта на 2006 година, около шест месеца след убийството на предишния шеф на клуба, кюстендилеца Георги Илиев. Постът му е предложен от тогавашния изпълнителния директор Емил Наков. Прокоба тегне над президентите на „Локо“ (Пд) Александър Тасев е третият убит президент на „Локо“ (Пловдив) само в рамките на 3 години. Затова фенове на отбора казват, че над клуба тегне черна прокоба. Първи е разстрелян Николай Попов-Мартеничката – навръх Баба Марта. Той е убит на 1 март 2005 г. на паркинг пред блока, където живее в София. Мартеничката е начело на клуба в периода 1994-1995 г. Не е сред живите и неговият вицепрезидент Петър Петров-Патерицата, който в началото на януари бе направен на решето с десетки куршуми край гребния канал в Пловдив. През 2004 г. „Локото“ достига върха в своята история, ставайки шампион на страната. По това време начело на клуба е президентът на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев. Той е убит на 25 август часове след като отборът му отстранява сръбския ОФК „Београд“ в турнир за купата на УЕФА. Смъртта му се отразява зле на отбора и футболистите. Звездите започват да бягат, след като в продължение на 4-5 месеца не получават заплати. През пролетта на 2006 г. Тасев влиза във футбола, като поема издръжката на клуба, и ситуацията се успокоява, но едва за 1 година. За Остап обаче футболът е само хоби. Истинската му страст е бизнесът По онова време Тасев е собственик на фабрика за фурнир, която е разположена на 25 дка площ в Дианабад в София, развива сериозен бизнес с петролни продукти и горива, има и други бизнес интереси. Знае се, че една от идеите му приживе е да премести фабриката „Фурнир“ в Елин Пелин, а теренът в София да се превърне в жилищен квартал. Когато е застигнат от куршумите, Александър Тасев-Остап е един от най-богатите предприемачи в Югозападна България. Според справка в база данни ДАКСИ Александър Тасев участва като собственик или управляващ в следните фирми: „Александър Тасев“ ЕТ , „Алекс-Ю“ ООД, „ТТ“ ООД, „Болкан Чери Кооп“ ООД, Сдружение „България гласува“, „Газ – Метан“ ООД, „Метан“ ООД, „Еко Транс“ ООД, Фондация „Спасение“ , „Еко Метан Враца“ ООД, „Фурнир-Стройинвест“ ООД, „Локомотив“ ООД, „Инфра Път Строй“ ООД, „Макс 2000 Б И Д“ ООД, „Фурнир“ АД , „Метан Път Строй“ ООД, „Промишлено газоснабдяване – БТ“ ООД, „Промишлено газоснабдяване“ ООД, „Инфра – Руен – МТВ“ ДЗЗД, „Германея Газ“ ООД, „Фурнир-строй“ ООД, „Мебел-Рекорд“ ООД, „Ефир-Метан“ ДЗЗД, „Екотур-Сливен“ ООД, „Винит“ ООД, „Амика“ ООД, „Метан Еко“ ООД. Фирмите на Тасев “Фурнир-строй инвест” и “Фурнир-строй” се занимават със строителство, а “Мебел-рекорд” е специализирана в търговията с мебели, осветители и стоки за домакинството. Останалите дружества имат интереси в снабдяването с газ и горива, както и в енергетиката. Разследването B едно топло майско утро на 2007 г. около 9 ч. елегантно облечен мъж напуска дома си в столичния квартал “Бояна”. Преди да се качи на луксозния си тъмносин мерцедес, се отбива за кафе и вестник в близкото магазинче. Както всеки ден, минава по обичайния си маршрут по тихата уличка “Севастократор Калоян”. Кара бавно. Александър Тасев имал навик „да хвърля“ поглед върху новия вестник още докато шофира, ако нещо му привлече вниманието, спирал, за да го прочете докрай. Така направил и в деня на разстрела си. Докато дочитал статията, до него спира най-вероятно мотор с двама мъже. Единият кара мощната машина, другият насочва пистолет към колата и стреля два пъти в четящия. Единият куршум пронизва лявото слепоочие, другият – тила на Александър Тасев-Остап. Убийството е изключително професионално, стреляно е почти от упор. Личеше си, че килърът е професионалист, подготвял се е дни наред, изучил е навиците му, проверил е обичайния му маршрут и е издебнал най-подходящия момент, за да го убие, споделят разследващите. Тасев е ликвидиран с пистолет “Макаров” от 40-80 см разстояние. Смъртоносен е още първият изстрел, а вторият е произведен контролно. Категорично е доказано, че убиецът е бил на превозно средство – може и да е кола, но заради близкото разстояние, от което е стреляно, по-вероятно е да е мотор, коментират разследващите. Делото за убийството на Тасев е спряно на 21 януари 2010 г., след като близо 3 г. разследващите търсят килъра и поръчителя на екзекуцията. Разпитани са повече от 100 свидетели – семейството му, роднини, съдружниците във фирмите и фондациите, приятели и познати. Показания дават и общински съветници от София и Кюстендил, които се оказват бизнес партньори на Тасев. Въпреки добрите му контакти с политици и депутати от различни партии сред разпитаните няма партийни функционери. При проверката не се установява Тасев да има незаконен бизнес. Не излизат данни за далавери с наркотици, проституция или други дейности на ръба на закона. Всичко му е законно, показва разследването Тасев участва като собственик или съдружник в 240 фирми, организации и фондации. Близките му го описват като изключително ерудиран, грижовен към семейството си, с много контакти и познати, човек, който умее да прави бизнес. След убийството на Тасев става ясно, че през 2001 г. срещу него се е водела разработка за нарушение на югоембаргото в Сърбия през 90-те години.
