Някои се мъчат с години да влязат в историята. Други го правят, но после излизат от нея. А такива като Емил Костадинов са вечно в златните архиви. И не само заради гола на „Парк де Пренс” (всъщност, нека не забравяме, че те бяха два), а заради цялата кариера.
Той проходи в ЦСКА, но с огромни крачки. Без да се препъне. Спечели три титли, няколко купи, превърна се в звезда, която после заблестя ярко на португалския небосклон. Емил стана „дракон”, покорявайки всичко, попречило се на пътя му в местния елит – пак титли, пак купи, пак важни голове. И затова феновете на Порто и до днес го боготворят. А сетне, с националния екип, стана и свети Емил.
Костадинов е единственият българин, отбелязвал голове на пет световни шампиона – Бразилия (1990 година), Италия (1991), Франция (1993), Германия (1995) и Испания (1998). Щяха да са шест, ако не бе отменено за едното нищо кристално чистото му попадение срещу Англия в една контрола. Вярно, не е наказвал друг световен шампион – Аржентина, но даде гениален голов пас към Стоичков при победата ни с 2:0 на Мондиала в Щатите.
Той е и единственият българин, вкарвал гол на европейски клубен финал и печелил Купата на УЕФА. Стори го с екипа на Байерн през 1996 година, когато треньор му беше самият Франц Бекенбауер.
Не обича камерите, не парадира с популярността си и цени безкрайно семейството си. Държи много на брака си и е готов на всичко за двете си дъщери.
Като футболен ръководител в ЦСКА бе обвинен и атакуван напълно несправедливо, защото не той, а други бяха виновни за отнетия евролиценз през 2008 година. Тогава някои много бързо забравиха, че Емо и Стойчо Младенов направиха страхотна селекция, благодарение на която „червените” станаха шампиони с аванс от цели 16 точки пред Левски. Той ще си остане такъв още дълги години. Ще остане шампион. Завинаги!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ