-
-
Наско Сираков е безспорна легенда в Левски. И не само там, но и в българския футбол. Уникален голмайстор, колосално име на терена, доказал се като такъв и извън игрището в ролята на ръководител. Наско обаче подскочи като ощипана невеста от думите, които Кирил Домусчиев заяви по негов адрес, и побърза да се защити. И докато го правеше, се потупа в гърдите, че е голям и че босът на Лудогорец и в следващите 20 години нямало да го настигне по футболни успехи. То е ясно, че няма, защото… Домусчиев не и бил и няма как да е футболист.
Бизнесменът имаше друго предвид, което явно легендарният левскар не е разбрал – че за да се кандидатираш за президент на БФС, трябва да си построил нещо, да си постигнал някакви успехи напоследък. А в последните години Наско го няма никакъв. Вече близо 10 лета е далеч от играта и от триумфите, което не е никак малко време.
Апропо, появи се за кратко, но този му период го запомнихме само със… събличането на Ивайло Петев на „Герена”. И толкоз! Никой не отрича чисто футболните му и ръководни качества. Но са живата истина и посочените по-горе факти, които Сираков едва ли ще отрече.
Прави впечатление и друго. Защо Наско не излезе и не обяви официално, че няма да се кандидатира за президент на БФС още когато се появи новината? Защо тогава си замълча, а го направи чак сега? И защо използва страницата на жена си във „Фейсбук”, а не свика пресконференция?
И нещо много важно – нали е член на Изпълкома на футболния съюз, нали е в един екип с Борислав Михайлов. Ако е така, къде е подкрепата му за настоящия президент на централата? Чувства ли се част от управата на БФС, Наско би трябвало да излезе, да я защити и да сложи от раз край на спекулациите, че ще тръгне да се съревновава с Боби. Но не го прави…
Може би защото калкулира, може би хитро иска да проучи каква ще е реакцията във футболната ни общественост, след като неговото име се завъртя в пространството сред кандидатите за трона…
Иначе аз, като повечето левскари, винаги съм твърдял, че слънцето пак ще изгрее на „Герена”, когато Наско е там. Но не този Сираков отпреди няколко години, когато завръщането му беше жив провал, а онзи от началото на века. И най-вече от 2006 година, когато Левски постигна всичко начело с него и Мъри Стоилов. Но това е друга тема…
ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
