-
-
Това, което ги свързва, е ЦСКА. Бяха на „Армията” заедно в края на миналия и в началото на настоящия век. Тогава никак не им беше лесно, макар че завоюваха успехи. Днес обаче им е доста по-трудно, въпреки че отново ликуват. Защото на треньорската скамейка е доста по-тежко отколкото на терена. Не само заради по-голямата отговорност…
Веселин Великов и Александър Томаш в момента правят чудеса. А преди никой не им вярваше. Даже имаше такива, които се подсмихваха и им предричаха бърз провал.
Ама хайде да си говорим реално. Кой през миналото лято е вярвал, че Веско Великов ще изведе Дунав до четвърто място. Непосредствено след Лудогорец, ЦСКА и Левски. Никой!
Младият наставник обаче доказа на всички, че може да подготви и създаде боеспособен отбор, който не само да се противопостави на силните, но и да играе приятен и привлекателен футбол. Фактите го показват. Срещу шесткратния шампион на България русенци имат отличен баланс – 4 мача, 1 победа, 2 равенства и 1 загуба през сезона.
Забележете обаче нещо друго. Веселин Великов, чиято треньорска кариера стартира в Любимец, застана начело на Дунав през 2014 година. В този период отборът едва креташе в Североизточната „В” група. Веско го хвана от третото ниво на футбола, веднага го вкара в „Б” група, след това светкавично го доведе в елита и завърши на повече от престижното четвърто място в Първа лига. Отлично, нали?!
Ами Томаш? Той и помощниците му Константин Мирчев и Тодор Кючуков проходиха в треньорството във втородивизионния Банско. Тогава някои техни „доброжелатели” започнаха да шушукат, че били хора на Бербатов, че Митко им помагал и удрял сериозно рамо. Да, те са приятели на Бербо, да съдействал им е. Но нека припомним каква е истината. Димитър им уреди стажове в чужбина, за да се развиват, за да вървят напред в трудната професия.
Бяха в Тотнъм, бяха на два пъти в Манчестър Юнайтед – първо при сър Алекс Фъргюсън, а след това и при Жозе Моуриньо. Но не бяха там на разходка, а попиваха ли попиваха от световноизвестните мениджъри. Изписаха тонове хартия, за да се учат и да приложат знанията у нас.
И го направиха. След като бяха за кратко в Локомотив (Горна Оряховица), застанаха начело на Верея. Отборът бе пълен аутсайдер откъдето и да го погледнеш. Приказката, че Томаш е пътник тръгна с пълна сила миналото лято. Уж щеше да изкара един, два, най-много пет или шест кръга.
Но момчето от Велико Търново и помощниците му, които, бъдете сигурни, не носят само конусите на тренировките, пребориха и най-големите скептици. Направиха от нищо нещо и то в изключително тежка обстановка от Нова година насам. Парите изведнъж спряха. Футболистите останаха без заплати. Един, два, три, та цели пет месеца. Как да ги накараш да играят? Как да съхраниш колектива? Айде, да бяха взимали по 10 или 15 бона, е едно. Все ще устискат някак си. Но при ниски заплати и близо половин година без пари, става трудно за оцеляване. В цялата тази ужасяваща ситуация Томаш трябваше да води тренировки, мачове и да тушира напрежението. И успя. Верея се представи на добро ниво в първенството и накрая стигна до бараж за Лига Европа.
Логичното се случи – трудът на треньора и екипа му не остана незабелязан. Триото получи оферта от Берое и миналата седмицата новината беше съобщена. Томаш, Мирчев и Кючуков бяха обявени за новите треньори на „зелените” от Стара Загора.
Те стигнаха дотук сами. Без ничия помощ. Сега обаче им предстои по-трудната задача, защото Берое е друга орбита. Но потенциалът, който притежават, дава надежди, че ще продължат да вървят уверено по трудния път на треньорския занаят. Същото се отнася и до Веселин Великов, който някой ден, бъдете сигурни, ще поеме още по-известен отбор. Защото и той, и Томаш са от смелчаците, от които българския футбол има нужда. А един ден някой от тях може да се озоват там, където направиха първите си смели крачки като професионални играчи – стадион „Българска армия”. Вече като зрели мъже и като треньори…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
