-
-
Собственикът на Левски Спас Русев говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е символът на промяната в един от двата гранда на българския футбол. След като пое “сините“ мнозина не вярваха, че отборът ще тръгне по нов път. Още с пристигането си на стадион “Георги Аспарухов” Русев заяви, че “няма място там, където проблемите се решават със събличане на фланелки и нахлуване в съблекалнята на отбора”! Това прозвуча, като предупреждение към по-твърдите фенове на тима. През този сезон “сините” направиха впечатляваща селекция и заложиха на италианския специалист Делио Роси. Какво е бъдещето на Левски и какви са амбициите на собственика на клуба ще разберете от интервюто със Спас Русев.
– Здравейте, г-н Русев! Вашият приятел и голям левскар – юристът Георги Марков ви определи като „фин бизнесмен“, но въпреки това започваме директно интервюто, без предисловие. Защо решихте да поемете Левски?
– Винаги съм бил привърженик на Левски, но никога не съм се виждал в ролята на собственик. Покрай сделката с „Виваком“, имайки предвид факта, че това е най-големият спонсор на Левски, се създаде икономическа предпоставка – парите, които „Виваком“ предоставя на Левски да бъдат използвани по най-ефективния начин. Всъщност това доведе до решението да придобия Левски.
– В едни ваши интервюта казвате, че това е било „стечение на обстоятелствата“ и от отговора ви, разбираме, че е така, но можехте ли да се откажете?
– Стечение на обстоятелства е и самата сделка с „Виваком“. Както във филма „Бандата на Оушън“ един от героите казва: “Every problem is a new opportunity.” Проблемът в КТБ се превърна в една възможност за придобиване на „Виваком“ и оттам се създаде ситуацията с Левски.
– Какво заварихте на „Герена“, освен едни усмихнати хора, приветстващи поредния благодетел? Връчиха ви фланелка с вашето име…
– Не си спомням усмивките, а фланелката е някаква традиция, която се прави във всеки клуб. Общо взето усещането ми беше, че съм в администрацията на някакво кметство в някое малко село в България. Нямах усещането, че съм в най-големия клуб в България.
– Може ли да се каже, че вече имате пълна визия за Левски?
– Имам представа и си давам ясна сметка какво ми се иска да постигна. Това е един динамичен процес, в който аз непрекъснато установявам и откривам проблеми, които трябва да се разрешат. Но да, смятам, че имам визия какво трябва да се случи с Левски.
– Кой беше първият проблем, който трябваше да разрешите, когато влязохте в управата на най-популярния футболен клуб в България?
– Финансовият проблем. В България повечето собственици гледат върху футболните клубове като трофеи или като задоволяване на собственото си его. Аз го гледам като чист бизнес. Всяко едно действие, което се прави, ако няма икономически смисъл и обосновка, не го правя. Футболът стана огромна индустрия. Виждате, че стотици милиони се инвестират във футболисти. Следователно има някаква възвръщаемост.
– Въпросът е дали в България има такава възвръщаемост?
– В момента няма. Пазарът е малък. Но ние трябва да вървим натам. Това е пътят и единственото спасение. Футболът в България ще бъде обречен, ако той зависи от един човек – благодетелят на клуба, а няма инструменти и механизми да генерира средства.
– Имаше един момент, в който бяхте готов да „развеете бялото знаме“. Кой ви разубеди да не предприемате този краен ход?
– Онзи ден на тренировката Делио Роси е казал на Кабрал да отиде в съблекалнята. Това не означава, че той го гони. Той е искал да даде сигнал, че нещата така не може да продължават. Моето „отказване“ тогава беше, защото просто нещата не може така да продължават. Ако има някой, който смята, че разбира по-добре нещата, не че претендирам, че аз ги разбирам най-добре, аз съм готов да се оттегля.
– Изглежда сигналът беше разбран…
– Не, не знам. Просто няма кандидати. Дали съм разбран? Не съм убеден.
– Вие сте човек, който е бил далеч от българския футбол. С кое ви беше най-трудно да свикнете с родната действителност?
– Манталитетът на хората. Преди 90-ата година си спомням, че се срещнах с Ричард Ран от Американската демократична партия, който подпомагаше в онези години в прехода. След промяната всички бяхме много ентусиазирани колко бързо ще я почувстваме. Той каза, че трябват 30-40 години. За мен това беше шок. Той каза: „Вижте, законодателство, нормативни документи – всичко това ще го направите относително бързо. Промяната на манталитета на хората ще отнеме няколко поколения.” Повече от 25 години след промяната, усещаме, че е точно така. Това е и проблемът във футбола. Просто смяна на манталитета на хората, които участват във футбола е нещото, което ще доведе до промяна.
– Какво си помислихте, когато феновете на ЦСКА хвърлиха факла във ВИП ложата на Националния стадион „Васил Левски“ и вие бяхте изведен от охраната?
– Един инцидент, който… Аз съм голям фен на Челси и повече от 15 години съм винаги на всички мачове. Като дете съм ходил на мачове с баща ми. Tова е футбол и той би трябвало да носи радост и наслада, а не омраза и насилие. Разочарованието ми беше в тази насока – защо тези хора не се радват на играта, а всъщност се избират такива форми на насилие и заплаха?
– Имате ли си вече графа „грешки“ в Левски? Например привличането на Николай Митов за треньор…
– Щеше да е грешка, ако го бях привлякъл аз. Но аз съм лоялен и коректен човек и приех хората в клуба като специалисти. Дадох им шанс да покажат и да ме убедят, че те разбират и са компетентни в това, което правят. Така че изборът беше на спортно-техническото ръководство по това време.
– Защо решихте да привлечете чуждестранен специалист и с какво кандидатурата на Делио Роси се оказа по-добра от тази на Аврам Грант?
– Ние имаме добри талантливи футболисти, но нямаме хора, които да бъдат техни ментори. За мен треньорът е и ментор. Не само да ти покаже как да владееш топката и каква е тактиката, но той трябва да те накара да му вярваш. Той управлява твоята кариера. На мен ми трябваше да привлека треньор, който никога не е бил в Левски, а в България има една традиция да се въртят едни и същи треньори. Да доведа човек, на който играчите ще повярват и той може да промени тяхното отношение, защото те са си избрали тази професия да бъдат футболисти. Защо имах две кандидатури? И с двамата постигнах съгласие, но те бяха различен тип. Докато Аврам Грант е повече мениджър, Делио Роси е треньор. Той е човек, който може да прекара десет часа на терена. Той ми каза: „Ако търсите треньор, ако търсите човек, който да изгради отбор, аз съм готов да поема такава работа.“ На мен ми трябваше треньор. Това надделя в избора ми между него и Грант.
– Оправдава ли очакванията ви Делио Роси? Върви ли в правилната посока?
– Опазил ме Господ да бъда поредният български „специалист“, който разбира от футбол и да давам оценки. Нямам това самочувствие и тази компетентност. А и е прекалено рано, само от един месец е тук. Но мога да кажа, че атмосферата в клуба, имам предвид в съблекалнята, защото обикновено проблемите започват оттам, е изключително добра. Всички са изключително ентусиазирани, работят в една много добра обстановка и аз съм оптимист, защото това е първата предпоставка за постигане на някакви успехи и да се върви напред.
– Ясни са целите пред клуба – прекъсване на хегемонията на Лудогорец и спечелване на купата. Доколко те са реални, предвид това, че освен състава от Разград, много добре от новия сезон се представя и „вечния съперник“ на Левски – ЦСКА?
– Аз разбирам, че за феновете на клуб като Левски, винаги удовлетворението идва от това ще бъде ли Левски шампион и ще спечели ли купата. Аз също го желая, както и всички състезатели. Но за мен по-важното е да изградим основите, да направим онази реорганизация в клуба за изграждането на един стабилен финансово клуб, на един стабилен отбор. Имаме ли тези две неща, успехите ще дойдат. По отношение на хегемонията, смятам че предизвикателството е повече за тях, защото те трябва да се съобразяват с нас, а не ние с тях.
– Другата събота е „вечното дерби“. В последните шест мача Левски е побеждавал само веднъж и е записал едно равенство. Оптимист ли сте за срещата на „Васил Левски“?
– Аз съм оптимист за всяка една среща. Оптимист съм и за тази.
– Остава и футболистите да свършат работата си на терена.
– Да, това ще го видим след седмица.
– Кой не желае Наско Сираков на „Герена“? Кой се страхува от „Вълка“?
– Това е един друг необясним за мен феномен – как така се случва, че легенди и хора, които преминават през Левски или са изградени в този клуб, стават врагове. Като ходите на „Стамфорд Бридж“ сте видели, че на целия стадион трибуните носят имената на футболисти, които са оставили нещо в този клуб. При нас е точно обратното.
Вълка разцепи сектор „Б“ на две! „Сини“ фенове видяха дългата ръка на Гриша Ганчев
– Значи отново става въпрос за манталитет?
– Примерно си спомням, че като влязох в клуба един от предишните спортни директори ми каза, че трябва да направим нещо, че да имаме представител в Изпълкома на Футболния съюз. Аз казвам: „Чакай, Боби Михайлов е легенда на Левски, Наско Сираков, Мишо Касабов… За какво ми говорите? Какво повече от това?“ Отговаря: „Ами, те са врагове.“ Шокиращо!
– Наско Сираков обаче беше в ложата на „Герена“ заедно с вас. Това някакъв знак ли беше?
– Наско Сираков е мой приятел. Той е винаги добре дошъл и там му е мястото – в ложата на Левски.
– А щеше ли да има конфликт, ако Сираков отново бе заел поста изпълнителен директор на „сините“ или това по-скоро са слухове, пускани от хора, които се страхуват от завръщането на легендата на Левски?
– Никога не сме водили такъв разговор. Говорили сме си с него за футбол, споделял е откровено и открито мнение какво трябва да се направи, кое е добро, допускаме ли грешки, но никога не сме разговаряли конкретно за неговото завръщане. Но вратата в Левски за всички легенди в клуба винаги е отворена. Там е и тяхното място.
– Немалко фенове виждаха възраждането на клуба в завръщането на тандема Стоилов – Сираков. Това реално ли е или просто една носталгия по един от най-успешните периоди на клуба?
– Носталгия по миналото, както беше в онзи култов филм. Тези дни бях на вечеря с един приятел, който е футболен специалист и доказано име. Преди време аз предложих да работя с неговия син и се обосновах защо – защото аз искам да работя с хора, които са израснали до хора и са научили много неща, но техните идеи не са амортизирани. Те са свежи, имат друг поглед върху нещата, друг подход, друга е мотивацията, друга е динамиката, друга е енергията… Аз искам да поработя с такива хора. Не вярвам в повтарянето на успеха. Някой път си много успешен, някой път не си успешен – няма гаранция в това. Както няма гаранция и че Роси ще е успешен, може и да е неуспешен. Желая му всичко най-добро. Но никога не съм смятал, че тандемът Стоилов – Сираков задължително носи успех, а и не съм търсил такова нещо. Моят подход е коренно различен.
– При какъв вариант бихте уволнили Делио Роси?
– Обикновено, с изключение на Лестър, треньорите ги уволняват, когато започнат да губят. Прекалено е рано, за да отговарям на такъв въпрос.
– А защо извадихте от управлението Тръст „Синя България“?
– Това е съвместно решение, не е мой акт. Те също бяха стигнали до това мнение, че могат да бъдат по-влиятелни и да допринасят много повече за развитието на клуба, ако бъдат коректив отвън, отколкото да бъдат вътре в управлението.
– Откъде се финансира Левски? Трябва да ви зададем този въпрос, защото има мнения, че „сините“ трупат дългове и вървят по пътя на ЦСКА. На 22 февруари написахте декларация, че Левски е във фактически фалит. Как се промени това състояние?
– Тогава сигурно е бил, след като сме го написали и сме го казали. Левски се финансира основно от няколко спонсорски договора, които са общоизвестни, от приходи от телевизионни права и всички останали елементи, които всеки един клуб получава. Също така и от умелото управляване на ресурса, с който разполагаш. Мога да кажа, че тази година за първи път от десет години Левски може би ще завърши на печалба. Да не казваме „печалба“, да не звучи гръмко, но за първи път от десет години няма да е на загуба. Балансът ще е положителен.
– След края на миналия шампионат нямаше индикации, че има средства за такава мащабна селекция. Откъде се набавиха тези финанси?
– Интересен въпрос, много хора го задават и те ще бъдат изненадани да научат, че всъщност за всички тези гръмки имена клубът не е похарчил и едно евро за трансфер. Във всички преговори съм участвал аз. Намерил съм подход и начин. Разбира се, много хора са ми помагали, за да привлечем тези футболисти. Селекцията е мащабна, но по отношение на финансовите средства е доста скромна.
– Планирате ли да продължи през зимната пауза, защото Делио Роси даде индикации, че се нуждае от още играчи?
– Не Делио Роси, а медиите дадоха индикации, че Роси готви мащабна селекция. Не, не готви мащабна селекция. Разбира се, в един футболен клуб това е процес. Никога отборът не е изграден и завършен. Винаги може да добавиш един или двама играчи. Ние сме много селективни и ако имаме възможност да добавим един или двама футболисти, бихме го направили.
– Няколко пъти споменахте Челси, имате ложа на „Стамфорд Бридж“. Къде емоцията е по-силна – в Лондон или в София?
– В Лондон е само емоция, а тук е и емоция, и отговорност. Гледам много отговорно на Левски и се отнасям много отговорно към емоциите на всички тези милиони привърженици на Левски. Чувствам се изключително отговорен за това.
– Познавате ли се лично с Роман Абрамович, собственика на Челси? За треньора Антонио Конте видяхме в социалните мрежи снимки с вас.
– Познавам се. Странното е, че се познавам с него само в качеството му на колекционер на изкуството, покрай неговата вече бивша съпруга.
– Как успявате да съчетавате многото си ангажименти и каква част заема Левски в работния ви ден?
– Повече от 100 %. В последно време денят ми започва с Левски и свършва с Левски.
– Футболът повече помага или повече пречи в контакти, в присъствие в обществото, в бизнеса?
– Не съм го усетил досега. Аз водя много изолиран живот, почти не се срещам с хора извън професионалните нужди. Даже избягвам публични места поради тази причина, за да няма спекулации. Онзи ден като отидох с Обертан на мача България – Франция, въпреки че в ложата имаше много известни личности и бивши футболисти, ние бяхме основен център на внимание. Това ни притеснява и двамата, не те кара да се чувстваш комфортно.
– Наскоро влязохте и в ролята на нещо като спортен директор – преговаряхте с Делио Роси, с Обертан, с Жорди Гомес. Допадна ли ви това амплоа и помага ли ви някой в тези операции?
– Не ме отегчава, забавно ми е, уча се. Много ми помага опитът от бизнеса, защото аз гледам на футбола като на бизнес. Човек трябва да бъде агресивен, да защитава интересите на клуба, в никакъв случай не трябва да се поддава на емоции. Да, влязъл съм в ролята сериозно.
– В България за съжаление често слуховете имат силата на факти. Има един проблем на „Герена“ – прословутата козирка. Търсите ли финансиране за нея? Нещо прави ли се да се случи покриването на стадиона, за да не се чуват подмятания за „кабрио“? Не беше ли грешка бутането на сектор А?
– Не искам да давам оценка и да съдя действията за направеното от предишните собственици. Разбира се, похвални са техните намерения да го направят. Какво се е случило в хода на строежа и защо се е стигнало дотам да няма козирка? Не мога да кажа. Дали ще има козирка или не – веднъж направих грешката да правя коментар. Следващият коментар ще бъде под козирката.
– Може ли да разясните какво се случва с школата на Левски на стадион „Раковски“? Вече е тръгнало в ход дело, заведено от Станислав Ангелов, бившия играч и директор на клуба.
– Очертава се като някаква мода и тренд хора да водят дела срещу Левски. Първи беше Станимир Стоилов, сега Станислав Ангелов се опитва. Нямам представа какви са неговите намерения и какво иска да постигне. Не съм запознат и няма какво да коментирам.
Левски отново скочи на Пелето: Той открадна мечтите на децата и родителите
– Предстоим в началото на следващата година конгрес на Футболния съюз. Възможно е, въпреки че Наско Сираков го отрича, да се яви като кандидат. При такава ситуация Левски ще подкрепи ли своя голмайстор номер 1 в историята?
– Смятам, че и Боби Михайлов, и Наско Сираков са две от легендите в българския футбол. Те са две от иконите на Левски. Който и да се кандидатира от тях за президент, ние бихме го подкрепили. От изказването на Наско Сираков, разбирам, че той няма такива намерения. Така че опцията и алтернативата за нас е ясна. Ние във всички случаи ще бъдем зад футболистите, които са произлезли от Левски. Освен това Боби Михайлов категорично доказа неговите мениджърски качества като президент. Наско Сираков също е доказал качествата си не само като футболист. Едни от най-големите успехи на клуба са свързани с него и като футболист, и като спортен директор. Така че и двамата са с безспорни качества.
– Значи в случая Левски е като казиното – винаги печели…
– Аз не си позволявам и не съм си позволил досега да звъня във Футболния съюз да се оплаквам от съдии или от някакви други формални или неформални неуредици. За мен логиката е да имаме силен клуб и силен отбор, който да побеждава. Съдиите са хора и те правят грешки. Ако някой се опита по някакъв друг начин да влияе, това тежи на тяхната съвест. Ние в тази игра не участваме.
– Българският футбол в момента е в тежка криза. Виждате ли изход?
– Ако кажа, че не виждам изход, тогава възниква въпросът „вие какво правилите в Левски“? Следователно аз виждам изход. Опитвам се от Левски да направя европейски отбор като манталитет и като управление. Много е банално това говорене – да развиваме юноши, детско-юношеска школа… Това е банално! Виждате какво става във футбола в европейски мащаб. Виждате какви са играчите и в Челси, и в Пари Сен Жермен. Ние сме част от Европа. Ако искаме да се развиваме, това е пътят. Много по-лесно ще интегрираш и ще развиеш две надежди в един изграден отбор. А не да „изгаряш“ юноши в един неизграден отбор, каквато е тенденцията тук. Според мен, от разговори, които съм провеждал, цялата методика в детско-юношеския спорт е сбъркана. Не се провежда по правилния начин. Ние работим много усилено в тази посока в момента и може би също ще прибегнем към чужд опит, защото единственият начин да скъсим дистанцията е да ползваме опита на тези, които вече са го направили. Неслучайно едно от условията на Делио Роси беше да дойде с цял екип. Към тези четири човека има прикачени и български специалисти, които се учат. Онзи ден разговарях с нашата млада надежда Шейтанов, който ми каза, че е изключително доволен от италианския треньор на вратарите и че баща му и други треньори идват и си водят записки. Това е трансферът на ноу-хау и получаване на чуждия опит.
– За времето, в което сте в Левски като собственик, разбрахте ли кое е най-голямото зло на БГ футбола?
– Стремя се да стоя встрани от дискусията за състоянието на българския футбол. Моят фокус е изцяло върху Левски. Четох интервюто на г-н Домусчиев, в което каза, че е привърженик на ЦСКА 1948. Слава Богу, феновете на Левски нямат тази дилема – кое Левски да подкрепят. Спестили сме им това предизвикателство. Очевидно има проблеми. Основният проблем е, че на футбола не трябва да се гледа като на трофей или на нещо, което задоволява егото ти. Напротив! Аз ще бъда много щастлив, ако успея да върна Левски на европейската сцена, да направя един стабилен финансово европейски клуб и да го предам на следващия собственик. Аз нямам материални интереси в клуба.
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
