-
-
Надали има някой, който не е чувал вица за българския казан в Ада и защо само на него нямало дявол – пазач. Ако все пак има такива, ще припомним отговора: „Защото, ако някой тръгне да излиза от казана, друг веднага го дърпа обратно“. Та, общо-взето този изтъркан анекдот олицетворява изцяло родния манталитет.
Точно на това наподобява в момента ситуацията и с най-обичания клуб в България – Левски. Заспалият от близо десетилетие столичен гранд започна лека – полека да се събужда. Признаците за това са видими дори и за слепите. Привличането на играчи от ранга на Габриел Обертан и Жорди Гомес, колкото и да не са във форма и колкото и да бъдат критикувани за показаното до момента, е само върхът на айсберга. Това е резултат на положения труд, за да започне Левски отново да прилича на себе си. Не само като отбор, а като клуб, което всъщност е далеч по-важно, тъй като резултатите на футболния терен са отражение именно на нивото на клуба. Има ли смисъл да се припомня до съвсем скоро на какви играчи се молеха от „Герена“, за да пристигнат или останат в отбора, а те отказваха. Нещо, което по никакъв начин не кореспондираше с името, марката и историята на Левски. „Сините“ винаги са били притегателна сила за родните футболисти и за всеки би следвало да бъде чест да облече фланелката на отбора. И това обаче само допреди няколко месеца звучеше по-скоро като казана крайно не на мястото си шега.
Е, сега вече не е така. В отбора пристигнаха футболисти със солидни визитки, при това без да има от тъй наречените трансферни саги. До София пътува и шведски национал. Вярно, трансферът не се случи, но пък все пак футболистът уважи офертата и дойде на място да се запознае с условията. В крайна сметка избра парите на Манчестър Сити, но кой ли не би постъпил по същия начин…
Начело на Левски пък е безспорен авторитет като Делио Роси, чийто конкурент за поста пък бе не кой да е, а Аврам Грант (също пристигнал на крака в София). Именно италианецът стана основна мишена на спекулации и вкарване на интриги в клуба (за мними „сигурни“ трансфери на основни играчи даже няма да и да коментираме). То не го сменяха от първия мач, то не бяха критики, то не бяха заклинания, то не бяха късания на трансферни списъци, то не бе чудо. Легенди на Левски, бивши директори, куцо, кьораво и сакато се впрегна да обяснява колко некадърен треньор е носителят на Купата на Италия с Лацио! Ама играел дефанзивно, ама биел само с по 1:0, ама това, ама онова. А той, човекът си каза още на първата пресконференция, че отборът първо трябва да се научи да ходи и едва след това да тича. Извинете, но едно бебе прохожда след първата си годишнина. За тичане, при това стабилно, няма да казваме колко време е необходимо. Или може би всички са очаквали, че щом е Делио Роси, значи може да тръгне срещу природата. Или пък, че може да започне да строи къща от покрива, а не от основите (разбирай, да се захване най-напред с нападението, а на защитата – ма*ната й). Е, не може. Резултати от него могат да се търсят дори не през пролетния дял от шампионата, а през новото първенство. Ясно е, че феновете на Левски са нетърпеливи, но заради благото на любимия клуб са длъжни да поизтърпят още малко.
А всъщност, спомняте ли си кога за последно Левски бе атакуван масирано и отвсякъде? Почти веднага, след като Спас Русев пое контролния пакет акции. Именно от там започна да мъждука надеждичката, че има светлина в тунел и тя определено не е от приближаващия влак. Естествено, започна се едно дебнене кога бизнесменът ще стъпи накриво, за да се изсипе тирада от словесна помия. Моментът не бе далеч и всички вкупом се впрегнаха да обясняват как не е спазил обещанието си за козирка и ново табло. Оставяме настрана факта, че това далеч не е най-големият проблем на Левски (видя се, че „Герена“ може да се напълни и без козирка, а таблото да изписва нулите, които да седят под емблемите на гостуващите отбори). Да, Спас Русев обеща, но най-вероятно не очаквал да завари чак такова блато. И разбира се, грешката си е негова, че първо трябваше да се запознае със ситуацията, а след това да обещава. Но, нейсе. Това да му е кусурът. После, без да му бъде дадено време да се ориентира в обстановката, започнаха да валят коментари и анализи как не се интересува от отбора и да се показва къде е на почивка, докато Левски играе. И стрелите следваха една след друга – къде от чужди, къде от свои! Извинете, ама работата на собственика не е ли да осигурява пари? Нещо, което очевадно до този момент прави. И защо, апропо, трябваше да се атакува, че не давал средства от собствения си джоб, след като намира спонсори на клуба? Кое всъщност е по-важно – да се осигурят солидни приходи за клуба от спонсорски договори или да са по-малко, ама да са лично от джоба на Спас Русев? Както и да е, тази мантра също бързо изчезна в миманса, защото Левски се стабилизира и финансово, и организационно! Та, може „доброжелателите“ на „сините“ да са надушили накъде отиват нещата и са почнали да дърпат излизащия от казана гранд.
Да, ама не! Този път не се получи! Както няма да се получи и занапред. Беше ясно, че Левски ще стъпи на краката си след толкова години, потънал в нищото. Защото Левски не е просто отбор, не е просто клуб… Левски има история, има ценности, има и най-голямото си богатство – своите фенове, на които между другото не им се е налагало да припознават (Витоша Бистрица, примерно). И няма и да го направят. Защото „левскар да си, братко, е чест“. И няма да е никак лошо, „сините“ привърженици да се завърнат по-масово в своя дом – на „Герена“ – за да дадат решителния тласък за окончателното излизане от „черния“ период, в който Левски се намираше в последните години. Само, споко! Щом започна да се излива помия по Левски, значи „сините“ са на правия път!
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
