-
-
Концентрирането на властта при управлението на ГЕРБ в голяма степен засегна и футбола. Особено, като се имат предвид и запалянковските страсти на Бойко Борисов. Кралят Слънце съвсем не се ограничи само да играе карти и да гледа мачове по телевизията. Това прави обикновеният фен. Властта пренареди картите в родния футбол и промени човешки и запалянковски съдби. Мръсното му бельо обаче остана. Нещо повече – то отдавна е на показ и в западните медии.
Европа: Мафията владее българския футбол
Тези, които смятат, че гущерът отдавна е отрязал опашката си в този спорт у нас, не са минавали тест за наивници. Мафията продължава да се разпорежда и тук, макар и с нов, по-лъскав костюм. Огромните проблеми с уредените мачове, черното тото, подкупите и прането на пари остават. Публична тайна е, че много от шефовете на клубове, играчи и съдии са свързани с организираната престъпност. Казват също, че един от смятаните за Крале на черното тото на Балканите е бивш футболен бос у нас, когото Интерпол издирвал. Твърди се, че си е направил пластична операция и е напълнял с 15 кг, за да не могат да го разпознаят.
За друг бивш футболен президент се твърди, че е контрабандист на оръжие. Трети бил изнудвач и рекетьор, свързан със структурите на бившата СИК. Четвърти – перач на пари и подсъдим за огромна захарна афера. Пети – нова звезда на бизнес небосклона, бил създаден и отгледан с благословията на Бойко Борисов. Това е само част от палитрата. Тя не се е променила в годините, само от време на време имената на героите са различни.
Хранилката с обществените поръчки в „Левски“
В последните години стана истинско земетресение в географията на българския футбол. На картата се появи „Лудогорец“. В същото време вечните грандове ЦСКА и „Левски“ са пред фалит. Линията на протекционизма обаче запрати двата клуба в различни посоки.
Поразително е, че дори и дълговете им бяха почти еднакви – около 20 млн. лв. И започна прожекцията на абсурден филм с два различни сценария.
Премиерът във вечна оставка Бойко Борисов нареди на опашка пред офиса на ПФК „Левски“ куп фирми, които имаха политическо нареждане да станат спонсори на клуба. Плащаш за спасението на футболния лиценз – нещо като данък обществена поръчка, след което я получаваш. Стигна се дотам фланелките и гащетата на „сините“ да бъдат накичени като коледни елхи от надписи на знайни и незнайни „благодетели“. Които бяха ръководени от йезуитския принцип, че целта оправдава средствата.
„Титан“, Томов и Ганчев
По подобен начин, но още през 2009 г. Бойко Борисов докара в ЦСКА пернишките ъндърграунд звезди от сметопочистващата фирма „Титан“. Давам ти да чистиш София, но ще наливаш пари в ЦСКА. Те София я чистеха, но се твърди, че са загробили ЦСКА с огромни дългове. След тях Александър Томов довърши „червените“. Всичко това – пред погледа и с любезното без(съ)действие на БФС, държавата, парламента и премиера.
За разлика от „Левски“, червеният клуб беше доведен до престъпен умишлен фалит. За да пламне внезапно любовта с Гриша Ганчев, да се създаде ЦСКА-София и да бъдат разделени привържениците на армейците. Интересно – след като Ганчев беше гонен с партизански ентусиазъм и пращан от съд на съд, как изведнъж получи на тепсия и стадион „Българска армия“, и базата на Панчарево.
Гриша Ганчев е прав за себе си, той гони своето. Но каква е цената на този зелен светофар – натурална търговия, прехвърляне на акции от нещо на някого или просто парична транзакция?
Възходът на Кирил Домусчиев
През 2012 г. на сцената излезе новият футболен любимец на Бойко Борисов – Кирил Домусчиев. Ползвайки различни държавни протекции, бизнесменът създаде бутиков футболен проект – „Лудогорец“, който от няколко години властва безпроблемно в българския футбол. С помощта и на всички класически мръсни номера, характерни за родните футболни ширини: хващане на съдии, премиране на съперници, обработване на футболисти, умишлено отслабване на отбори и какво ли не. Тези неща заедно с безоблачния бизнес на Домусчиев позволиха на „Лудогорец“ да пробие и в Европа, откъдето да спечели доста пари и да поддържа скъпи за нашите стандарти играчи. Твърди се, че самият Домусчиев управлява активи за повече от 2 млрд. евро, а бизнесът му е свързан с различни сектори.
„Те са гробокопачи на българския футбол. Натъпкани са с по 15 чужденци. Общината в Разград им дава пари, за да си строят стадиона и да вдигат нови трибуни“, каза откровено президентът на „Славия“ Венцислав Стефанов. През всичкото това време Кирил Домусчиев и Бойко Борисов позираха заедно пред обективите – все едно са на церемония на „Оскар“-ите.
Безплатният обяд за „Берое“
Другият клуб, който е на още по-голяма държавна хранилка, е „Берое“. Защо да не кажем, че повече от пет години държавата си има футболен клуб и това е „Берое“. Старозагорският тим е собственост на ТЕЦ „Марица изток 2“ и на Българския енергиен холдинг. Изчисления показват, че всяка година почти 4 млн. лв. отиват за издръжката на клуба. Точно толкова са и заплатите в „Берое“ според официалната счетоводна информация.
Тук резонно възниква въпросът – защо държавна фирма финансира футболен отбор? И отговорът е малко като виц. ТЕЦ-ът трови въздуха около Стара Загора и за компенсация на местните жители им осигурявали удоволствието да гледат елитен футбол… Така поне коментират в този край. Благодарение на държавната хранилка „Берое“ стигна до националната купа, както и до медали в първенството.
На всичко това му се вика нелоялна конкуренция. Точно това казаха миналото лято от Европейската комисия. От Брюксел накараха седем испански отбора, между които „Реал“ (Мадрид) и „Барселона“, да върнат милиони евро, получени от държавата. Защото такива са правилата в ЕС. Те ще стигнат и до нас. Защото не може на един да му взимат лиценза заради борчове, а на друг да му е мазна брадата от държавната софра с парите на данъкоплатците.
Футболен бос: Аз съм най-големият балама!
Признанието е на собственика на „Локомотив“ (София) Иван Василев. Собственик на легендарен клуб, изхвърлен от елита само заради 1 млн. лв. дългове. А други с по 20 милиона стоят на топло. „Сигурно аз съм най-големият баламурник, който се наема да инвестира в български футбол. Това е фабрика, която работи на загуба“, каза Иван Василев. И това е може би най-точното определение за африканската джунгла, наречена български футбол. Дори и вече 10 години, откакто България е член на ЕС. Тук обаче времената на Ал Капоне не само че не са отминали, но са и в разгара си.
Вестник Дума
