-
-
Сега сигурно някои от онези, които неизменно разбират от футбол и политика, ще свият вежди защо пък точно тази история трябва да бъде разказана. Един вид да не би да издигаме в култ хулиганството. Брътвежи да иска човек.
[sociallocker id=5830]
Факт е обаче, че случката не е широко известна, а по своя характер е наистина уникална. Фенове на ЦСКА и Левски рамо до рамо в битка с трета агитка. При това действието се развива в социализма. При това третата агитка е на български отбор. Хайде назад към 1983 г.
По онова време единият от пловдивските грандове – Локомотив, играе в „Б“ група. Именно „железничарите“ от града под тепетата са едни от главните герои в историята. През 1983 г. Локо стига до финала в турнира за Купата на Съветската армия – надпревара, трета по важност след шампионата и тази за Купата на НРБ. Накратко в онзи момент евробилетите в българския футбол са разпределени така: титлата в „А“ група те праща в КЕШ, националната купа – в КНК, а КСА – в турнира за Купата на УЕФА. На 1 юни 1983 г. Локо (Пловдив) спори за трофея с Чирпан. Именно тогава става рядко виждана по софийските улици в онази епоха патардия. Фенове на ЦСКА и Левски атакуват мощно тези на Локомотив. Защо?
Според разкази на очевидци в основата е полуфиналът за КСА между ЦСКА и Локо, спечелен от пловдивчани с 3:2 в Ихтиман. Състезанието е такова, че полуфиналите се играят на неутрален терен и за ЦСКА и Локомотив е отреден този в Ихтиман. Градският стадион едва побира зрителите. Заради нахлули привърженици на игрището съдията Йордан Жежов прекратява мача за десетина минути. ЦСКА е с целия си звезден състав от началото на 80-те години: Георги Велинов, Георги Димитров – Джеки, Радослав Здравков, Цветан Йончев, Пламен Марков, Спас Джевизов, Стойчо Младенов и пр. Кошмарът за „армейците“ в този ден се казва Едуард Ераносян, който на два пъти забива топката в мрежата на Велинов. Христо Сотиров, известен като един от най-бързите родни нападатели през 80-те, добавя още един гол и така „червените“ са елиминирани с 3:2.
На трибуните в Ихтиман обаче се заформя конфликт. Както и днес, в онези години феновете от Пловдив са сред най-верните в България. Така например през пролетта на 1983 г. на стадион „Девети септември“ се играе вероятно най-посетеният двубой в историята на „Б“ група – Локомотив посреща Берое, а на пловдивския стадион има над 40 000 зрители! При това става дума за мач, игран в сряда следобед и предаван пряко по телевизията! Да се върнем обаче в Ихтиман. За да не жонглираме с догадки и митове, нека се доверим на пряк участник в събитията:
„Всичко започна на полуфинала. Бяхме отишли доста хора от София, имаше, разбира се, и фенове на Локо, а имаше и много ихтиманци. Мачът беше напечен, с много положения. Биха ни и в края пловдивчаните започнаха да ни псуват и да се заканват как на финала щели да превземат София. Веднага обаче се взеха мерки.
Два дни преди финала на Локомотив с Чирпан, който трябваше да се играе на „Васил Левски“, цесекарите се свързахме с братовчедите от Левски. Така и така, дайте да се обединим за един ден. Това им казахме и те се съгласиха. Изсипаха се най-известните фенове по онова време – каймакът на агитките, така да се каже. От сутринта дебнехме на Централна гара и по барчетата наоколо. Вагоните дойдоха и се почнахме. Камъни, пестници. Събрахме шалчета и знамена колкото да напълним багажниците на две лади и два москвича.
При стадиона също не мина без ексцесии. Имаше левскари и цесекари, които чакаха зад дърветата с лице в посока „Царевец“ и „Асеновец“. Тогава вървяха някакви ремонти в района при Орлов мост и имаше павета нахвърляни тук-там. И те влязоха в боя. За времето си, и то в центъра на София, бе нещо уникално. А и бяхме фенове на ЦСКА и Левски заедно. След мелетата отидохме по трибуните при хората от Чирпан и викахме за техния отбор“, спомня си един от участниците във въргала.
Интересно и странно е, че всичко минава някак незабелязано от милицията. Съществуват разминавания затова колко точно фенове от Пловдив идват в столицата за финала. По официални данни срещата на „Васил Левски“ е посетена от 25 000 зрители, като от страниците на „Народен спорт“ разбираме, че около 1/3 от тях са били запалянковци на Локо. Иначе срещата е спечелен от пловдивчани с 3:1. Това е първа купа в историята на „смърфовете“. Преди мача пък иконата на „железничарите“ Христо Бонев (тогава на 36 години – бел. авт.) получава специални овации от публиката. „Зума направи нещо като почетна обиколка. Даже му подариха някаква огромна риба на пистата – шаран ли беше, сом ли. Малко след това стана треньор на Локомотив“, споделя друг съвременник на финала.
Обединението между фенове на ЦСКА и Левски на онзи 1 юни обаче остава някак зад кулисите през годините и не е известно за повечето от контингента „червени“ и „сини“ привърженици. Все пак има и такива, които са чували за събитието, без да са участници в него. „Наистина е имало такова обединение през 1983 г. Засадата е започнала от Централна гара. Четири влака били само от Пловдив. Имало и коли, автобуси, камиони. „Наказват“ стотици шалове. Чудели се какво да ги правят толкова много. Това обаче бяха други времена. Взаимоотношенията бяха някак си по-мъжки. Хващаха се квартални басове на по бутилка преди Вечното дерби – нито сме се били, нито нищо. Топфеновете на Левски и ЦСКА играеха мачове в двора на Шесто ОУ при Графа. Играеше се и много шах между агитките. Говоря за 1986, 1987, 1988 г. Нашите отиват на Маймунарника, където се събират цесекарите и ги заварват да играят шах. Започват да играят едни срещу други. Имаше хора, които знаеха наизуст цели партии шах. Пешка на г6, кон на е8 и т.н. Странни за днешно време неща“, казва Милен Панайотов, съавтор на книгата „Ние бяхме (в) сектор Б“.
С това слагаме точка на тази неприятна история. Но пък понякога трябва да бъдат разказвани и такива, защото не всичко е цветя и рози.
„Старият закон око за око оставя всички слепи“
Мартин Лутър Кинг
Източник: Спортал
Рубрика : От скрина
[/sociallocker]
