-
-
Фалира „Вини” АД – големият алкохолен производител, дал на света популярната гроздова ракия „Сливенска перла” и наследил създадената през 1920 г. винарска кооперация „Шевка”.
На 1 август 2016 г. Врачанският окръжен съд откри производство по несъстоятелност на дружеството, назначил е временен синдик и е допуснал налагане на запор и възбрани върху имуществото на „Вини”. Това става ясно от документи в търговския регистър. След малко повече от година агонията продължава, но фалитът вече е неизбежен.
Основните активи на винпрома – производствена база с бутилиращи линии, изби и лозови масиви – се намират в Сливен и областта. Процедурата по фалит се води във Враца, защото от март т. г. там се намира седалището на дружеството.
Йо-хо-хо! И 11 972 бутилки водка на търг
Производството по несъстоятелност е открито по молба на сливенската фирма „Бул агро 2009”, която си търси 94 302 лв. заедно с лихвите. Парите са за доставка на грозде.
Като молител по делото е присъединена и ОББ. Финансовата институция претендира за 8,32 млн. лв. по договор за кредит и за 921 763 лв. по договор за банкова гаранция.
Софийската „Руж 9” е друг присъединен кредитор. Фирмата си търси 202 515 лв. с лихвите, отново за доставка на грозде.
Как се стигна до фалита
В последните години нетните приходи от продажби на „Вини” рязко намаляват. През 2013 г. са били 35,9 млн. лв., а през миналата 2015 г. – 6,3 млн. лв.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че за по-малко от три години активите на „Вини” са се стопили близо 3 пъти до 14,5 млн. лв. В същото време задълженията са достигнали 88,3 млн. лв., от които 16,3 млн. лв. към Националната агенция за приходите. Най-голямо е задължението към неизвестната фирма „Чартър оушън лайнъл корп.” – близо 56 млн. лв.
Експертизата е установила, че от началото на 2013 г. „Вини” е изпитал затруднения с обслужването на борчовете си. Образувани са изпълнителни дела и са блокирани банковите му сметки.
Положението се влошава през 2015 г., когато дружеството спира да плаща вноските по банковия кредит и задължението става предсрочно изискуемо. А на 10 януари е падежирало задължението към „Чартър оушън лайнъл корп.”, което е поставило винпрома в нокаут – в състояние на неплатежоспособност.
Вещото лице заключава, че „Вини” е декапитализиран с натрупана загуба от 95 млн. лв. и едва 558 лв. парични средства в брой. В края на август е назначен и постоянен синдик.
Върху прозводствената база на „Вини” в Сливен има наложени възбрани от НАП, община Сливен, фирма „Стимекс”, софийски производител на картон, както и от „Гуала Клоужърс България”, казанлъшки производител на капачки за бутилки.
Кой е собственикът
До началото на тази година „Вини” беше собственост на кипърската „Грийнлейн кансалтънс лимитед”, която се представляваше у нас от адвокат Тодор Батков. Седалището и адресът на управление на „Вини” дълги години бяха на ул. „Алабин” 48 в София, където се намира кантората на Батков. В статия от 2007 г. списание „Мениджър” описва Батков като „собственик на най-големия винзавод в България – „Вини Сливен”.
От последното общо събрание на дружеството обаче през март 2016 г. става ясно, че мажоритарният пакет акции е придобит от офшорката „Уомак ентърпрайзис”, регистрирана на Британските Вирджински острови. Фирмата се представлява у нас от врачанския адвокат Владимир Чернев. От публикации в медиите се знае, че Чернев е бил адвокат на Димитър Желязков-Митьо Очите, че срещу него е имало опити за покушение и, че е бил свидетел по дело за подкуп срещу бившия депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов.
Малък процент от акциите (под 0,3%) се държат все още от държавата чрез Министерството на икономиката.
Историята
Споменаването на „Вини“–Сливен предизвиква като първа асоциация „Сливенска перла“ само у хора, които не са от Сливен. За жителите на този град „Вини“ е много повече – поминък, с който имат право да се гордеят точно толкова, колкото с текстила.
И ако си мислите, че Добри Желязков осигурява по-голяма слава на текстила, това е, защото навярно не знаете, че акад. Неделчо Неделчев също е от Сливен. А за лозаро-винарството академикът е същото, каквото е за текстила предприемачът Добри Желязков-Фабрикаджията. Както Фабрикаджията е пренесъл от Екатеринослав образци за тъкачните станове и е поставил начало на българската промишленост, така Неделчо Неделчев е пренесъл от Монпелие знания за превръщането на един традиционен занаят в икономически отрасъл.
Историята на „Вини“ АД започва като кооперация „Шевка“ преди почти столетие, през 1920 г. Стартът е ударен и амбициозен – първоначалният капацитет за преработка е 1 400 000 кг грозде, само 7 години след основаването си кооперацията вече изнася вино в чужбина. „Винпром“–Сливен, наследникът на „Шевка“, е най-големият производител на алкохол в годините на социализма. Комбинатът се състои от 6 изби – в Сливен, Кортен, Нова Загора, Шивачево, Блатец и с. Пъдарево, все места с дълга лозарска традиция.
„Нобел“ за как се фалира законно
През 80-те години лозовите насаждения достигат 120 000 декара и предприятието обработва 90 000 тона грозде, равняващи се на 18% от националната продукция. По онова време асортиментът до голяма степен се предопределя от вкусовете на съветския пазар за бяло вино, по тази причина се появяват сливенската водка, джин и прословутата сливенска перла.
Достъпът с червено вино до западния пазар е силно ограничен. С времето това се променя и сливенското „Каберне“ започва да жъне успехи в Англия, САЩ, скандинавските страни.
Но се появява друг проблем. През 1995 г. са изкупени само 25 000 т грозде, три пъти по-малко от обичайното количество допреди няколко години. Насажденията са намалели с по-малко от половината, добивът започва да изчезва по-бързо от самите лозя. Тогава сливенските винари правят прогноза, че ако не се вземат спешни мерки, след 15 години няма да има лозя за производство дори на вино за българския пазар. По онова време във „Вини“ 360 души персонал произвеждат 20 млн. бутилки годишно.
Сега винзаводът явно отива в небитието.
