Няма човек, който да не е отишъл тези дни в новата база на Лудогорец в Разград и да не е ахнал.
Дори клубове на средно ниво в Западна Европа не разполагат с това, на което вече се радват “орлите”. И инвестицията още не е приключила. Тепърва ще има медицински център, хотел-общежитие с още един възстановителен център и т.н. и т.н.
Спортните хора в България винаги изтъкват липсата на бази като причина №1 за увехналия ни спорт.
Конкретно за футбола, в някои градове и райони на София базите вече са налице. Разград, тази на Ботев (Пловдив) в “Коматево”, на Чавдар в Етрополе, на ДИТ/Септември и Царско село… Левски и Славия разполагат с прилични комплекси. Има какво да се желае, тъй като школите им са големи и минават за елитни, но някога, когато повечето футболисти в първите им отбори бяха собствени, положението не беше по-добро.
ЦСКА е напът също да довърши базата си и да направи общежитие в Панчарево.
Скептиците биха били прави – не е достатъчно. В цели райони, които някога пълнеха грандовете и националния тим, цари разруха – Северозападна, Югозападна и Югоизточна България, големи градове като Варна, Бургас, Велико Търново, Плевен, Враца, Благоевград, Русе… В Пловдив пък само единият гранд е добре, ами другият? А клубове с традиции в детско-юношеския футбол като Марица и Спартак?
Скептиците ще ви кажат още, че само бази не стигат. Трябва да има конкуренция, по-плътен календар, повече и по-квалифицирани треньори. Това е самата истина. Като оставим настрана формациите в Елитните юношески групи, Лудогорец, например, страда в регион, в който се извиси над останалите, а те едва живуркат.
Демографският проблем, обезлюдяването и бедността са казуси на цяла България, които засягат и футбола, няма как да го подминат.
Да, обаче в Сърбия не е по-добре. И друг път сме го отбелязвали – горните отрицателни фактори ги има и там. В същото време западните съседи продължават да произвеждат играчи, които продават за милиони. И имат не само футбол, а също така тенис, баскетбол, волейбол, хандбал, водна топка и т.н. и т.н.
Ами Хърватия? Там животът е по-хубав и на по-висок стандарт, но го има факторът слаба конкуренция. Динамо (Загреб) и Хайдук са много глави над останалите. Как тогава школата на Динамо е в топ 6 в цяла Европа, а всяко хлапе тук ще ви каже за хърватите в Барселона, Реал (Мадрид), Ливърпул, Монако, Ювентус, Интер…
Така че време е оправданията да престанат и онези, които имат бази и селектират деца, да почнат да вадят футболисти, годни поне за средното ниво в Западна Европа. За да се вдигне класата и на националния.
Ако се спрем конкретно на Лудогорец, проектът там скоро ще стане на 6 години – що се отнася до школата. Специалисти казват, че това е малък период за място, от което никога преди не са излизали големи имена. Хубаво, но лека-полека отиваме към десетата година. В база на обща стойност 25 милиона (и харчовете продължават).
Ключовата дума тук е инвестиция. Печеливша школа се прави по-трудно от печеливш отбор, но силно се надяваме, че това е следващата цел на Кирил Домусчиев и хората под него в йерархията в Разград. Босът вече завъртя колелото, що се отнася до вложеното в първия отбор. Лудогорец се самоиздържа с пари от евротурнирите, а също така от спонсори. В следващите 2-3 години ще искаме да видим, че школата може да го издигне още по-високо.
Ако не в Лудогорец, на първо време кадрите на ДЮШ в Разград да качват нивото на други клубове в Първа лига.
Славия и Септември показаха, че не е толкова страшно да хвърлиш в огъня своите момчета. Чакаме да видим дали останалите ще вземат пример.
С риск да се потретим, всичко останало е пилеене на време, пари и човешки ресурс в една държава, в която е просто задължително футболът да се издържа от школите.
Виаспорт