-
-
Гледали ли сте класическата комедия „Оскар“? През целия филм великият Луи дьо Фюнес преследва като луд куфар с пари и скъпоценности. Общо взето в третата част от пътешествието ни през кривите коридори на 90-те години също се търси чанта с много суха пара в нея. Една напрегната „треска за злато“ в месеците и седмиците преди най-големия успех в историята на българския футбол.
През 1993 година бойкотите в националния отбор никнат като гъби. По всичко изглежда, че промяната в старата еврейска къща на ул. „Кърниградска“ няма да има отношение в битката за място на Мондиал’94. На 22 август 1993-а Швеция и Франция завършват 1:1 на „Росунда“ в дербито от нашата група. Скандинавците и „петлите“ делят върха с по 11 точки. Пеневата чета се тътри трета с девет и трябва да топи аванса на конкурентите в директни двубои. На 8 септември приемаме шведите. Трябва ни задължителна победа. Да, ама не, както гласи популярната по това време фраза. Над нашата съблекалня отново е „небесно кафяво“. В мемоарите си Димитър Пенев разказва: „За съжаление някои от националите не за първи път официално заявиха, че не желаят да участват в първия ни тим. Кой ги настройваше да излизат с подобни декларации не ме интересуваше, но ето че в навечерието на решаващия мач с Швеция отново се появиха писмени декларации на Петър Хубчев и Георги Йорданов. Подобно поведение на играч от националния отбор не можеше да не даде отражение в душите на останалите футболисти. И на кого тогава аз можех да разчитам, за какви успехи на българския национален отбор ще говорим, щом националното чувство у някои от състезателите беше сведено до нула“.
Гостите си тръгват с равенство от София, а в същия ден Франция бие Финландия. Класирането вече има следния вид: 1. Франция (13 точки), 2. Швеция (12), 3. България (10)… „Седмица-две не бях на себе си. Вървях като замаян, не исках да се срещам с хората, странях и от БФС. А дните вървяха, имахме мачове с Австрия и Франция, които, макар и за престиж, бяхме длъжни да изиграем. Нямах основания да се сърдя на когото и да било, защото такова беше времето – кажеш ли на някой футболист дума напряко, можеше и да не се яви за следващия мач. Ще се нацупи и иди, че го усмирявай“, спомня си още Стратега от Мировяне.
За срещата с австрийците в нашия лагер отново е напечено. Новият президент на БФС Валентин Михов вика при себе си Пенев, за да му съобщи, че Трифон Иванов няма да участва в мача. Отделно Михов казва на селекционера: „Трябва да убедиш Хубчев, че трябва да играе“. Пената събира футболистите на игрището в Драгалевци и скръцва със зъби: това е национален отбор, а не детска градина. На 13 октомври разбиваме Австрия с 4:1, а Туньо и Хубси записват пълни 90 минути. Сега пък Наско Сираков е недоволен, защото остава на пейката за сметка на Йордан Лечков. Добра новина обаче идва от Париж, където Израел побеждава сензационно Франция с 3:2. Всичко трябва да се реши на 17 ноември 1993-а.
Преди историческия мач на „Парк де Пренс“ се стига до поредния бойкот. Този път малко по-различен. Ябълката на раздора тупва в Пловдив, където шампионът Левски има гостуване на Ботев. Дербито на „Колежа“ трябва да се играе 48 часа след световната квалификация с Австрия. „Сините“ искат отлагане, но БФС е на друго мнение. Пред 30 хиляди зрители „канарчетата“ печелят с 1:0, единствения гол във вратата на Пламен Николов бележи юношата на Левски Георги Донков в 27-ата минута. Между другото през лятото на 1993 година се случва нещо невиждано дотогава – футболист (Донков) избира да продължи кариерата си в Пловдив, вместо да остане в Левски. Томас Лафчис е бесен след загубата на стадион „Христо Ботев“ и заедно с техническия директор на клуба Андрей Желязков свиква гореща пресконференция, която се нарежда сред най-незабравимите през десетилетието. Лафчис и Жужо обявяват, че в Париж няма да има футболисти на Левски. Има и скандални намеци за някакви хапчета в националния тим, които омаломощавали допълнително играчите. Междувременно в пресата са цитирани думи на Христо Стоичков пред „Онз Мондиал“ по адрес на „синия“ президент: „Той е напълно луд човек“.
Видял се в чудо, Димитър Пенев вади коз от ръкава си пред левскарите: „Помислете си! Кой ще ви забележи само в Левски? Националният отбор е шанс да излезете навън“. Наставникът обаче не може да гарантира титулярно място на Наско Сираков и капитанът на „сините“ остава твърд в решението си да бойкотира решаващия дуел с французите. За сметка на това цели 67 журналисти се възползват от отличната оферта на Вальо Михов и срещу 220 долара литват към Париж.
В деня на мача в един френски вестник лъсва снимка на Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев и Красимир Балъков. „Ето ги четиримата терористи от Изтока“, гласи заглавието. Домакините обаче дори не подозират, че двама от нашите на снимката са минали нелегално френската граница. Това са Емо и Любо, които гилотинират „петлите“ с комбинацията си в последните секунди. Това е може би българският гол на головете, а у нас народът излиза за първи път по улиците от футболна еуфория. Студентски град не спи от радост, макар че той по принцип не спи. В култовото заведение „Севастопол“ пък успеха полива с приятели Иван Славков. Там е и съпругът на Лепа Брена – Бора Живойнович, който се радва с „бугарите“. А Батето казва просълзен: „Аз предрекох 2:1 за нашите. Подкрепям думите на Мичмана. Смятам, че никога не сме хващали на калъп французите толкова безпомощни. Победата ще влее капка оптимизъм в нашия спорт, който има крайна нужда от това“. В същото време пък националите купонясват в дискотека „Ле Бен Душ“ в центъра на френската столица заедно с Ромарио и американската поп икона Принс.
В утрото на 18 ноември на „Орлов мост“ в София се продават понички „Емил Костадинов“. В 5:00 часа сутринта пък премиерът Любен Беров мръзне и чака героите на летище „София“. Професорът дори е щракнат как отпива глътка шампанско от бутилката, докато зъзне на червения килим. Става и нещо куриозно – със самолета от Париж кацат само журналистите и двама-трима от играчите от вътрешния шампионат. Министър-председателят не разбира това и се нахвърля върху един от пристигналите с думите „Костадинов, здравей, победителю“. Да, но се оказва, че това е репортерът на БНТ Павел Бошнаков. Пресата ехти! „Стандарт“: „България ликува, Франция плаче!“, „Меридиан Мач“: „Истина е!“, „Старт“: „Господ е българин, Емо е неговият архангел!“.
На 19 декември 1993-а в Лас Вегас се тегли жребият за групите на световното. България е в трета урна заедно с Ейре, Холандия, Румъния, Испания и Русия. Съдбата и ръката на Франц Бекенбауер ни събират с Аржентина, Нигерия и Гърция. Впрочем това е може би най-забавният футболен жребий в историята, благодарение на хумора на холивудската знаменитост Робин Уилямс. „Да му мисли Марадона, ние сме лесни“, пише родният печат. В края на годината по бул. „Витоша“ в София се понасят празнични карети. Героите от Париж са закарани като в приказка до НДК, където трябва да бъде определен „Футболист на България“ за 1993 година. Начело на пъстрия парад е босът на БФС Валентин Михов, който е сложил каубойска шапка и се е погрижил всички да са доволни. По тротоарите се леят бурета с червено вино, а за зяпачите има и сочни кюфтета и пържоли. Настроението е толкова приповдигнато, че на сцената в НДК излизат абсолютно всички играчи от призовата десетка. Победител логично е Емил Костадинов, който за една бройка да стане и „Спортист на годината“. Там обаче по една или друга причина везните се накланят в полза на боксьора Серафим Тодоров.
И както си повтаряме, че „Господ е българин“, дните до САЩ’94 се топят. Малко преди финалите в нашия лагер се вдига страхотна олелия. Националите искат премиите си за класирането, но кой какво и на кого е обещал, не се знае. „Трикольорите“ излизат с протесна нота, под която се подписва и старши треньорът Димитър Пенев. Това вбесява пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров, които осигуряват финансовия ресурс на БФС. Стига се до безпрецедентно решение – около 20 дни преди старта на Мондиал’94 Пенев е освободен от длъжност.
Кой да води България на световното? Първи в списъка е пловдивската легенда Христо Бонев. Зума обаче е начело на гръцкия Йоникос и отказва да замени Пената начело на „лъвовете“. Следващият набелязан е наставникът на Левски Георги Василев, който тъкмо е записал дубъл със „сините“. Гочето приема брокерите във вилата си в Арбанаси и докато отпива от кафето си казва, че ако ножът наистина е опрял в кокала, е готов да поеме риска. „Не Валентин Михов, а лично адвокат Иван Радичев обяви премия от по 50 хиляди долара на човек след триумфа срещу Франция. „Агробизнесбанк“ даде безлихвен кредит на БФС и нямаше проблем да се изплатят парите. До Коледа хората си получиха всичко договорено. Това е истината – останалото са инсинуации. Ще обясня и защо бяхме на път да сменим Димитър Пенев. Май месец правим контрола в Пловдив и вечерта сме на вечеря в „Ритора“. Сервира ни се някакъв списък най-изненадващо, в който се е подписал и Пенев барабар с всички футболисти. Ултиматум ни поставиха: „Давайте ни 100 хиляди долара иначе няма да тръгнем за Америка“. Нормално беше да махнем Пената“, разказва по-късно Христо Данов.
По това време тарторите на „А“ отбора вече са в резиденция „Бояна“. Когато разбират, че селекционерът е сменен, те озверяват. Стоичков и компания звънят на бизнесмени, на министри и на кого ли не още от държавния апарат, за да бъде върнат Пенев. Ден по-късно на специална пресконференция БФС обявява, че специалистът остава начело на тима. Въпросът с парите обаче остава висящ. Ха сега де! На 3 юни 1994 година трябва да играем контрола с Украйна на „Васил Левски“. Играчите отказват да излязат на терена, ако не им се даде уверение, че ще си вземат всичко до стотинка. Напрежението е огромно и още същия ден Валентин Михов подава оставка като президент на БФС. Идва управлението на брокерите.
„Раздялата с Михов бе предизвикана от липса на пари. Нямаше възможност да осигури обещаните премии за успеха срещу французите. Гласувахме два пъти. Първия път в Пловдив, втория – в София. В София единственият, който подкрепи Вальо, бе покойният вече Георги Найденов, тогава шеф на „Тексимбанк“. Всички останали, включително хората от неговата квота – Пържелов, Пеньо Хаджиев и Тодор Колев, бяха против. Тогава знаехме, че вървят разговори между Вальо и Илия Павлов последният да отпусне необходимите пари, но излезе Данов и каза, че е говорил с Павлов и отговорът е отрицателен“, твърди пред в. „Борба“ бившият член на Изпълкома на БФС Георги Стефанов.
„Вижте, не бях съгласен да има големи премии само за тези, които играха на „Парк де Пренс“. Да, това бе решаващият мач, но не беше честно спрямо другите момчета. Играл си във всички останали срещи, но не си бил на терена в Париж и получаваш трохи. Не бях съгласен с това. Трябва да има феърплей. Да, истина е, че Радичев обяви по 50 хиляди долара във Франция. Влезе в съблекалнята и показа на момчетата вдигната ръка с пет пръста. Ситуацията бе такава, че бях длъжен да подам оставка. Имах уверението, че парите ще бъдат платени до заминаването ни за Америка. Както и да е, не искам да говоря за това. Заминах за световното на собствени разноски. Най-грозното бе, че отидох в Чикаго да видя играчите и в хотела ми бе съобщено от персонала, че не съм желан. Трябваше да си тръгна. След мондиала си починах малко и започнах работа в Ловеч, а след това и в Славия. Аз бях този, който прогнозира, че Славия ще стане шампион“, спомня си Вальо Михов.
Така след много разправии и неясноти, футболистите ни хващат полета на БГА „Балкан“ за САЩ. Делегацията ни се води от вицепрезидента на БФС Атанас Пържелов. Цяла България чака от „лъвовете“ първа победа на световно първенство. Нека завършим днешния разказ с думите на Васил Попов от „Опасен чар“: „Кой има най-много сухо, он че е пръв“.
Източник- Спортал
Рубрика – От скрина
