Бомба в пощенска кутия отнесе главата на футболен бос

0
- -

29 януари 2002 г. ще се окаже предпоследен от живота на дясната ръка на убития бос на ВИС-2 Васил Илиев-Димитър Димитров-Маймуняка.
Около 20,20 ч Маймуняка пристига с лъскавия си „Мерцедес“ пред бл. 27 в столичния кв. „Стрелбище“. Там във вх. Ж на седмия етаж живее приятелката му Надя Иванова. Димитров е всяка вечер у тях, почти живее в блока.
И някой явно знае това. Когато Маймуняка влиза във входа, заедно с двама грамадни охранители, от лявата му страна избухва мощен взрив. По-късно ще стане ясно, че самоделката е 400 гр тротилов еквивалент и скрита в поставена няколко дни преди това чисто нова пощенска кутия в блока.

Устройството е с електродетонатор, задействан дистанционно точно когато главата на Димитров се изрявнява с пощенските кутии. В бомбата са сложени железа за повече поражения. Взривът отнася скалпа от лявата страна на главата на Маймуняка. В лицето и главата му били забити множество малки железни парченца от бомбата, а ръката му е счупена. Тежко ранени са и двамата му охранители. Тримата са настанени във ВМА, но след ден и половина Димитров умира без да дойде в съзнание.
Детонацията била толкова силна, че в стената е пробита дупка, която зейнала в кухненския шкаф на семейството от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на парчета, а стъклата на стълбището до последния етаж са строшени. Третият гард на Димитров не е ранен, защото чака в колата.

Съседи разказват, че няколко седмици преди взрива охраната на висаджията е удвоена. Гардовете даже влизали в блока с извадени пистолети, проверявали стълбите и асансьора. Но не предполагали, че ги чака бомба. Официално Димитров се води в управата на „ВАИ холдинг“ на Георги Илиев. Зам.-шеф е на футболния клуб „Беласица“-Петрич и на бос на пазарджишкия „Хебър“. Неофициално един от шефовете на наказателните бригади на ВИС-2, ръководещ рекета и кражбите на коли. Започнал кариерата си като дребен крадец на автокасетофони, но се издигнал във ВИС до дясна ръка на убития Васил Илиев.
Ужасяващия атентат срещу висаджийския бос не е разкрит и до днес, делото отдавна е спряно, а след 7 години ще бъде окончателно прекратено.
Близки на Маймуняка разказват пред полицията след взрива, че той е бил много напрегнат преди смъртта си и твърдял, че животът му е бил в опасност.

Същото споделят и двете му приятелки-официалната му Надя Иванова и неофициалната нашумялата тогава фолкпевица Лия, чиято кариера върви възходящо благодарение на Димитров.

Но никой не посочва откъде идва заплахата. Една от първите версии, по които работи полицията е, че Маймуняка е ликвидиран за отмъщение заради нападението над двама братя. През април 2001 г. в София е застрелян Николай Станишев, а близнакът му Зинови оцелява след няколко куршума. Двамата били бодигардове и работели за Слави Бинев. Известно е, че той и босът на ВАИ Георги Илиев не са в добри отношения.
Предполагало се, че убийството е извършено по поръчка на Маймуняка. Тази версия отива в архив. Втората версия е разчистване на сметки в самата ВИС-2.
Информатори на полицията твърдят, че Георги Илиев, поел групировката след убийството на брат си Васил през 1995 г., недолюбва Маймуняка. После босът свалил доверието си от него, защото го смятал за предател. И тази версия отива в архива.
Друг слух пък свързва смъртта на Димитров с тази на най-верния му приятел автокрадеца Мико Цанов, показно разстрелян през 1999 г. от втори опит.

Мнозина предполагат, че бомбата за Маймуняка е целяла „отстрелването“ му от групировката заради многото скандали в които се е забърквал. През 1996 г. отряд барети атакува бригадата на Маймуняка край стадион „Раковски“. Висаджиите са пребити жестоко и лежат по болници дълго време.
Предполага се, че това е отмъщение за нападнат от хора на Димитров техен колега. Приживе Маймуняка държи връзката с Шинка Манова, шефката на митническото бюро в Горубляне, откъдето висаджиите вкарват контрабандата на китайски и дубайски стоки. Манова е наричана директно митничарката на ВИС-2. Дали заради това Димитров е пратен в отвъдното от адска машина никога няма да се разбере.
Така или иначе истината за смъртта на Маймуняка едва ли ще излезе наяве. Още повече, че почти всички негови босове и колеги от периода на бухалките и наливането на „основите“ на групировките са вече покойници.

Стефан Ташев, Nbox