-
-
Коста Янков е на 75-години и един от малкото хора в България, които на тези години се занимават с маратонски преходи. Преди броени дни той е преминал с леко бягане разстоянието от Свищов до Стара Загора. С него разговаряме по конкретния повод, а и за това, как на тези години е възможно да се поддържа такова състояние на организма.
– Г-н Янков, как решихте отново да изминете такъв голям преход?
– По принцип, това го направих в памет на г-жа Теофано Попова. Тя е създателка на първото сиропиталище в България. Това става през 1899 година в Стара Загора. Сега на същото място има дом за сираци, който носи нейното име. Аз също съм от Стара Загора, дори съм израсъл до 14-годишна възраст в такъв дом. Делото на г-жа Попова е много голямо и ние решихме да го почетем. Тя е дала изцяло собствени средства за изграждането на сиропиталището. Тогава общините и държавата са имали малки възможности за подобна социална дейност. Разчитало се е на благотворителност и на добротата на отделни заможни хора. Теофано Попова е един тези хора, които са имали голяма сърце и още по-голяма любов към хората…
-Вие?
– Аз и още няколко души ентусиасти. Те се включиха на малко по-късен етап, но въпреки това ми помогнаха много. В крайна сметка започнах от Свищов, преминах през Павликени, Севлиево, много тежък преход през прохода Шипка..След това Казанлък и Стара Загора. Общо за 45-46 часа, но все пак държа да уточня, че в Павликени спах няколко часа, така, че в номинална стойност времето е под 40 часа. В крайна сметка обаче се гледа кога си тръгнал и кога пристигаш. Така, че 200 километра за 45 часа. Аз лично съм доволен, защото все пак не съм във възраст, която да ми позволява да поддържам високо ниво и темпо.
– А, защо тръгнахте от Свищов?
– Това също е свързано с Теофано Попова. Тя е първата жена, която посреща руския цар Освободител през 1877 година в Свищов. Там се развива действие. Тя посреща царя по български обичай с хляб и сол. Нещо, което се знае от много малко хора. Тогава е била 15-годишна. След това е помагала с каквото може за делото. Заедно с още няколко други млади момичета са зашивали дрехи, носели са вода на бойците в района и т.н.
– Трудно ли ви беше по време на прехода?
– Не е лесно. Това са 200 километра. Трасето около Шипка разбира се беше най-тежко. Добре, че времето позволяваше сравнително нормално темпо. Проходът Шипка е дълъг общо около 50 километра от двете страни. Върхът е на 1321 метра надморска височина, но ние преминахме на 200 метра по-ниско надоле по пътя. Температурите бяха около 6-7 градуса. Трудно беше, но се справихме. В крайна сметка аз имам зад гърба си много преходи. След това преминахме през Казанлък, а после стигнахме и до Стара Загора. Там финиширахме точно пред дома за деца, който носи името на Теофани Попова. Аз лично съм удовлетворен от това, което направихме.
– Кой ще бъде следващия преход?
– Това ще е преход от Преслав до Ахелой през следващата година. Ще е посветен на 1100 – годишнината от битката при Ахелой и великото дело на цар Симеон. Но дотогава има време. Преди това ще направя някои по -малки неща. Все пак трябва да поддържам и форма.
– Как се чувствате на тези години? Имате ли проблеми със здравето?
– Слава богу, добре. Спя много спокойно, нямам оплаквания или болежки.
– Колко ви е пулсът в покой?
– Не знам и не ми се е налагало да го меря. Честно ви казвам.Не съм ходил на доктор сигурно от 20 години. Бягането ми дава много сили и жизненост. Не случайно е казано, че движението е живот. По този начин функционират и рабят всички органи и системи. Чел съм, че в Япония има маратонци на по 90- години.
– Вие това ли искате да постигнете?
– Е, не мога да кажа колко години ще бягам още. Това зависи и от други фактори. Бягането обаче е радост и здраве за мен.
– Колко километра сте пробягали в живота си?
– Много е трудно да кажа. Може би 100 хиляди, може и повече. Това е трудно да кажа с точност. Бягам от 1959 година. Това мисля, че е показателно…
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
