-
-
Навремето българските футболисти се котираха високо в чужбина. Включително и в Западния свят.
[sociallocker id=5830]
Изкупуваха ги като топъл хляб, а примери няма да даваме – знаем ги всички, а на всичко отгоре за десетки.
Днес, за огромно съжаление, наши играчи трудно пробиват навън. Даже почти ги няма в топ 5 на големите елитни първенства – Англия, Испания, Италия, Германия и Франция. Изключенията са Ивайло Чочев и Александър Тонев. Първият в повечето случаи е резерва в Палермо, със същия статут е и Сашо. Колкото и да се мъчете, за други няма да се сетите. А, да – Ивелин Попов. Вярно, той е в руския гранд Спартак (Москва), но местният шампионат не е сред най-високо котираните в Европа.
По-неприятното е, че някои други наши таланти (всъщност, не знам дали да ги наричаме такива…) не успяват да прокопсат и на по-долните нива. Антонио Вутов уж замина с големи надежди за Удинезе, но оттам го преотстъпиха на третодивизионния Лече, където е и Радослав Цонев.
Вутов обаче не се доказа и е пред завръщане в България. Но не е пред подпис с Левски, а с Ботев (Пловдив). Антонио май върви по стъпките на Тодор Неделев – обявен за най-перспективния ни футболист и продаден на Майнц 05. Да, ама впоследствие германският клуб осъзна, че е сгрешил и Тошко се озова обратно в България, обратно в родния си тим.
У нас се прибра и Антон Карачанаков, на когото някои му предричаха бляскаво бъдеше. Бившият цесекар обаче обиколи няколко слабака в Русия и Полша, за да стъпи пак на родна територия, обличайки екипа на Берое.
Значи какво излиза – преди се надпреварваха да ни купуват футболистите, а сега се чудят как да ни ги върнат обратно. После не се чудете защо националният ни тим го няма никакъв… Как да го има, след като футболна България съвсем осиротя без таланти.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
