-
-
Лекоатлетът Йордан Петров от Добрич стана известен преди време с покъртителната си история. Данчо разказа как живее в мизерия и нищета, и че едва намира средства за прехрана. „Не се срамувам от живота си, защото не съм крал. Карам с по една баничка на ден, просто нямам пари за повече“, призна Данчо, след което мнозина добри хора му подадоха ръка.
27-годишният лекоатлет вече има редица успехи зад гърба си. Печелил е медали от държавни първенства и международни турнири. Преди дни отвя конкуренцията и на Лудогорски маратон, където избяга 21 километра по планински пътеки и черни пътища за 1 час и 33 минути. В местността „Пчелина“ край Разград Данчо за пореден път изумява, след като подминава подкрепителните пунктове и финишира, без дори да е пил вода.
Гладуващият спортист разказа пред „ШОУ“ за трудностите, с които се е сблъсквал и продължава да се сблъсква. Последните два месеца помощ му оказва и футболистът на Черно море Мариян Огнянов. Бившият играч на Левски се свързва с бедния лекоатлет и му дава пари, с които Петров плаща сметките за ток. Лекоатлетът завършва Спортното училище в Добрич през 2013 година, след като доста късно започва със школото. Чак на 12 години леля му го записва в първи клас. Когато завършил, Данчо много искал да учи за треньор в Националната спортна академия „Васил Левски“. Но таксата, а и разходите за квартира и издръжка в София, били непосилни за него. Сега той е студент трети курс в колежа в Добрич към Шуменския университет „Константин Преславски“ със специалност „Педагогика и информационни технологии“. Работи с децата в ромската махала „Изгрев“, където израства и живее до ден-днешен. Данчо иска те да не тръгват по лош път, а да бъдат спортисти като него.
Разказа как като малък постоянно е участвал в боевете в махалата. Още от дете започва да работи, и то подлагайки се на къртовски труд, за да може да се изхранва. Днес студентът-лекоатлет продължава да се храни оскъдно и е убеден, че ще постигне целта си – да създава шампиони.
– Данчо, честита нова победа! Отвя конкуренцията и на Лудогорски маратон, доволен ли си от бягането си?
– Удовлетворен съм след финала. Щом съм победител, няма как да не съм доволен. Организаторите ми връчиха ваучер за 80 лева. Или ще го продам за 40-50 лева, защото ми трябват пари, или ще си взема с него някакви маратонки. Хубавите модели обаче са доста по-скъпички, а аз няма как да доплатя за тях.
– Бяга със скъсани маратонки, нямаш ли други?
– Имам, но тези са ми късметлийските и ще карам до последно с тях. Първият път като се скъсаха ги носих на обущар. Заши ги, лепи ги и пак тичам с тях.
– Разкажи за себе си на тези, които не те познават, за семейството си.
– Аз съм Данчо Петров. 13 деца сме – 7 момчета и 6 момичета. Всеки е нанякъде. Майка ни почина преди 5 години, лека й пръст. Живея с баща ми и един от братята ми. От малки сме свикнали да работим, няма начин. Трябва да живеем някак си.
– Какво си работил?
– Още от десетгодишен копая по нивите и нося дърва. Където излезе работа, отивам и бачкам. Колкото и да плащат, важното е лев да се изкарва. Продавал съм дини, пъпеши, по строежи съм бил, разнасял съм тухли, вар съм бъркал, каквото се сетите съм правил – обща работа.
– Сега имаш ли работа, как се прехранваш?
– На бостана ме викат от време на време. Работя за едни хора, които гледат дини и пъпеши. Надникът ми е 25 лева. Но там работата не е всеки ден. На повикване е, казват и отивам. Продавал съм дини в Тетевен, Враца, Ботевград, даже и в София.
– Как се оправяше с пресмятането?
– Научих се. Когато бях на 12-13 години, можех да смятам, но не и да чета. Като бях малък се присмивах на децата в махалата, които отиваха на училище. Обяснявах им, че няма смисъл. Когато започнах да уча обаче разбрах, че човек трябва да има образование. Не можеш да си намериш добра работа, ако си необразован. Аз тръгнах много късно на училище – на 12 години. Леля ми Емилия все ми повтаряше „Данчо, така няма да стане. Отиваме и те записваме да учиш“. Директорът първоначално не искаше да ме вземат, защото съм бил голям. Радвам се, че започнах, макар и късно. И завърших успешно. Когато човек учи, а и като е спортист, към теб се отнасят по съвсем друг начин. Гледат с добро око на теб. Аз благодарение на ученето и спорта успях да се измъкна от мизерията. Затова много искам да помагам на децата в махалата и се радвам, че работя с тях. Говоря им, карам ги да тръгват по правилния път, да спортуват. А не да се занимават с цигарки, наркотици и кражби.
– Има ли ги тези неща в махала „Изгрев“ в Добрич?
– Това е самата действителност – наркомани, крадци, биячи. Има ги. Аз съм доволен и с гордост мога да кажа, че съм тръгнал по правилен път.
– С какви неща си се сблъсквал в махалата?
– Като малки се биехме като ненормални. Имало е моменти, когато съм побягвал и тогава никой не може да ме хване. Но човек, като започне да учи, се променя. Когато имаш цел и желание, всичко се постига. Прескачаш преградите и продължаваш само напред и нагоре.
– Имаше ли абитуриентки бал?
– Да, разбира се. Незабравим спомен е това. Много благодаря на вратаря на националния отбор Ники Михайлов, който тогава много ми помогна и ми осигури всичко. Даже после ми изпрати и нови маратонки.
– Кои други хора са ти помагали?
– О, много са. Страшно добри хора има. Бяха правили благотворителен крос за мен. Със събраните пари купихме прозорец за къщата, хладилник, пералня и други необходими неща. Последните два месеца Мариян Огнянов ми помага за сметките за ток.
– От доста време ли се познавате?
– Не, отскоро. Отнякъде ми е намерил телефонния номер, обади ми се и поиска да помогне. Първо ми преведе 100 лева, после още 60 лв. Много съм му благодарен. Тези дни ще му гостувам във Варна. Обеща да ме запознае с треньора си в Черно море Георги Иванов. Много искам да се снимам за спомен с Гонзо. Любимец ми е. Даже ще го помоля, ако могат да ми намерят някаква работа при тях, много ще се радвам. Иска ми се и да получа тениска на Левски. От малък съм левскар, но досега никога не съм ги гледал на живо.
– Искаш да работиш във Варна ли?
– Защо не. Бих работил каквото кажат. Даже и косач на стадион „Тича“ бих станал. Важното е да се изкарва някой лев – да има за прехрана и за най-належащите нужди. Баща ми не получава никаква пенсия или помощи, тъй като няма лична карта. Болен е, и за него се грижа, не вижда с едното око. Треньорът ми Димитър Янакиев и съотборниците ми Румбата и Радо също много ми помагат. Трудно е да изредя всички добри хора, ще изпусна някой.
– С колко пари ходеше на училище?
– С николко. От 1 до 10 клас дори нямах пари за закуска. След училище ходех да копая по нивите. Сега съм трета година студент във филиала на Шуменския университет в Добрич, специалност „Педагогика и информационни технологии“. Община Добрич ми плаща семестрите. Сега може би ще прекъсна обаче за една година. Има вероятност да замина да работя в чужбина.
– Ще бягаш от България ли?
– Още не се знае. Една приятелка е в Германия, Татяна се казва. Вика ме да работя при тях. Иска ми обаче немалка сума, която да дам предварително, за да замина. Умувам какво да правя. Дано тук намеря някаква работа, каквото и да е. Хем ще работя, хем ще тренирам. И в Албена бях преди време, носих цимент, с гипс картон се занимавах. В 18 часа, като приключвах работа, отивах да бягам. Дори един ден не мога без бягане.
– По колко километра тичаш ежедневно?
– 15-20 км. Сега съм няколко дни на Овчаровски плаж, намира се между Балчик и Албена. Бягам като луд. Сутрин тичам от 6 часа, после почивка, плаж и вечерта пак бягам. Сам съм тук, плащам 16 лева за нощувка, храна си взимам от магазините. Хората като ме виждат по плажа, ми се радват.
– Даваш ли си зор в тренировките или тичаш в полежерно темпо?
– Изцеждам се понякога, особено когато правя по 10 километра с темпо 3:30 минути на километър.
– Наистина ли по време на състезания не пиеш вода?
– Да, нямам нужда от вода. Нищо не пия и не ям. Аз дори витамини не пия. Когато съм на състезания, взимам магнезий, защото го раздават безплатно. Всички казват, че ако пия и се храня както елитните бегачи, няма да имам равен. Аз и сега побеждавам повечето от тях по състезанията. На Софийски маратон 2013 година бях в тройката след Йоло Николов и Шабан Мустафа – двама отлични спортисти. Най-доброто ми време на полумаратон (21 километра) е 1 час, 12 минути и 45 секунди. Тази година пак ще съм на Софийския маратон – на 42 километра.
– Недохранването не ти ли създава проблеми по време на състезания?
– Случва се, даже на тренировки имам проблеми. Имало е случаи, когато започват да ме болят краката и си мисля, че трябва да се отказвам, просто нямам сили да тичам. Това е от недохранване. Но аз си казвам, че няма да се предам и продължавам.
– Преди време обаче се отказваш на маратона в Анталия, какво се случи тогава?
– Това беше първият ми маратон – 42 км. Не можах да го завърша, защото малко преди финала припаднах. Откараха ме с линейка в болница, бях на системи. Изследванията ми показаха, че организмът ми е слаб. Иначе сърцето ми е здраво, нямам проблеми. Трябвало да се храня добре, така ми казаха. Имал съм остра нужда от витамини. Имунитетът ми бил слаб заради липса на храна. Имаше дни, в които карах само на по една баничка. Просто нямах пари за повече. Но след като осъзнах, че храната е много важно нещо, вече гледам по друг начин. Проблем за случилото се в Анталия също така беше и фактът, че преди маратона тренирах в Добрич на студено, а като отидохме в Турция, беше топло.
– Трудно ли събираш пари за покриване на таксите по състезанията?
– Сега за Лудогорски маратон два месеца заделях, за да събера 25 лева за таксата. Плащал съм и по-високи такси, но благодарение на помощта на хората. Сега например ще има едно състезание до Монтана, но няма как да участвам, защото си е разход, има и пътни разходи. От клуб Суперспорт (Варна), в който тренирам, също много се грижат за мен и ми помагат. Понякога тренирам и във Варна.
– С кои известни атлети си се подготвял?
– Тренирал съм с големи спортисти като Йоло Николов, Митко Ценов. Те също ми помагат. Особено Йоло, който преди време ме взе с тях на 20-дневен лагер.
– Познаваш ли Ивет Лалова?
– На Световното в Каварна по полумаратон през 2014 година се видях с нея. Много е хубава и добричка, пожелахме си успех.
– След като вече си част от елита на леката ни атлетика, продължаваш ли да си позволяваш банички?
– О, разбира се. Почти всеки ден ям баничка. И кока-кола много обичам.
– Разпускаш ли с бира след успешно състезание?
– Никога, много ми горчи. А и алкохолът не е за мен, изобщо не го обичам. Просто организмът ми не е свикнал с алкохола.
– След финала на Лудогорски маратон се запозна с Кафу, Вандерсон и още няколко от футболистите на Лудогорец, които бяха на барбекю на същата поляна, на която бегачите финиширахте. Какво е чувството?
– О, това ще го помня дълго. Първоначално като ми казахте, че там горе са Кафу и другите звезди, помислих, че си правите бъзик с мен. Досега не ги бях виждал на живо, само по телевизора съм ги гледал. Много се развълнувах и се радвам, че имах честта да им стисна ръцете и да им пожелая успех. Добри момчета са, но на бягане сигурно ще ги победя.
– Мечтаеш ли за славна кариера и да бъдеш богат като тях?
– Чак богат не искам да бъда. Искам малко пари, колкото да ми стигат да живея добре. И хората около мен да са добре. Иначе, ако стана милионер и имам много, ще давам на всички, които имат нужда. Защото знам на мен как са ми давали и колко много хора са ми помагали. На човек не са му нужни милиони, за да е щастлив. Важното е да сме живи и здрави.
ПЛАМЕН СЛАВОВ
Футболист е в селската група,
разочарован е от грубияните
Лекоатлетът Данчо Петров се занимава и с футбол. Разказва, че рита за кеф в селската група. Играе в Колеж (Добрич). „Много обичам футбола и с радост ритам с приятелите. Треньорът ме пуска по крилото, мога да играя навсякъде, само не и вратар. Когато мога ходя на тренировките, сигурно няма да се изненадате, че аз тичам най-много от всички. Това обаче ми създава проблеми. Противниците, като не могат да ме догонят, нарочно ме ритат, за да ме свалят на земята. Не ги интересува, че съм лекоатлет. Винаги съм се страхувал да не ме контузят тежко. Да чукна на дърво, за момента се отървавам само с леки травми. Но наистина много ритат в селската група“, разказа бегачът.
„Пари от футбола не изкарвам. В „А“ окръжна група се играе за кеф, аматьори сме там. След мачовете има банкет и това си е. Иначе сега ни обещаха екипировка, дано дадат анцунг“, каза още Йордан Петров.
„Голям маняк съм на тема футбол. Мечтая някой ден да гледам Левски на живо, защо не когато гостуват в Разград. Имат модерен стадион, на който никога не съм бил“, добави лекоатлетът-футболист.
БЛИЦ /ШОУ
