-
-
Бизнесменът и президент на най-стария столичен клуб „Славия“ Венцислав Стефанов бе сполетян от огромна трагедия през 2003 г., когато бе отвлечен единствения му син Димитър. Йоско Костинбродския и главорезите му бяха подсъдими за жестокото престъпление, но оправдани от съдиите от Апелативния спец съд Росенова, Врачева и Колева. БЛИЦ потърси гледната точка на Венцислав Стефанов. Бизнесменът каза своята истина в разтърсващо интервю пред Ивайло Крачунов.
-Г-н Стефанов, каква е Вашата истина за криминалния Преход в България?
-Сигурен съм, че няма да ни стигнат един или два часа, ако трябва конкретно да стъпим на всички негови етапи и периоди. Тогава когато няма държавност и достатъчна сигурност за хората, се развиват криминалните контингенти. Няма да забравя думите на един изключителен държавник и високоуважаван от мен човек – Тодор Живков. Той каза на мен и на един мой приятел: „Запомнете от мен едно – и най-силната мафия е по-слаба от най-слабата държава“. Държавата трябва да се стреми да направи така, че хората, които живеят в нея, плащат данъците си и уважават властта, да запази техните интереси. Явно политическите главоблъсканици през всички тези години направиха така, че да се породят някои т.нар. криминални контингенти. Но съм убеден, че всички те много лесно биха могли да бъдат парирани, ако имаше желание от страна на държавата. -През 1997 г. Иван Костов обяви война на мутрите. Успя ли той да се справи с обещанието си или настъпи разцвета на хората със знакови прякори?
– Аз си имам собствено мнение по този въпрос. Костов направи много неща, но повече за себе си и хората, които той смяташе за близки, отколкото за обикновения човек. Сигурността на обикновените хора зависи единствено от държавата. Ако тя реши ще прибере всички крадци за 30 минути. Знае се всеки от тях какво прави. И тогава ще излезе прословутата фраза: „Ние ги хващаме, те ги пускат“, защото ще се появят мастити адвокати, които ще оправдаят дадените личности, които са извършили сумати престъпления и повреждане на семейни ценности, коли, къщи и какво ли още не. Въпреки че прокуратурата и следствието ще предоставят на съда определени доказателства, за които в Америка и други държави биха били осъдени престъпниците и вкарани в затвора, при нас ще бъдат пуснати на свобода просто ей така и след това те ще се присмиват на хората, които са работили по тяхното задържане и на прокуратурата, която е поискала наказанието им.
– Говорите с болка, защото сте лично потърпевш от съдебната власт. Изродите, които бяха изправени на подсъдимата скамейка за отвличането на сина Ви Митко бяха оправдани с лекота от съдиите от Спецсъда Росенова, Врачева и Колева. Какво почувствахте, когато апелативните спецсъдии оправдаха Йоско Костинбродския и бандата му за най-тежкото престъпление срещу Вашето дете?
– Много е трудно с няколко думи да кажеш какво чувстваш! От момента, в който Митко беше отвлечен до този момент, в който разговарям с Вас, безкрайни са дните и нощите, в които или го сънувам или ставам и лягам с мисълта за него. Да не говорим за неговата майка и сестра… Баба му и дядото му така и си отидоха и не можаха да дочакат поне да узнаят къде е гробът му и да запалят една свещичка. Гледах надменното поведение на всички тези изверги в съдебната зала, безпардонното и нагло поведение на техния адвокат, и виждах как прокурорите се стараят по всякакъв начин да има възмездие, след като разбрах по какъв жалък начин тези хора са освободени, без да получат заслуженото си, въпреки че на каквото и да ги осъдят ще е малко. Според мен и останалите родители най-страшното нещо е да загубиш сина си. И в един момент да те гледат в очите и да ти се подиграват съдии и адвокати… Но нека те да не забравят, че животът е едно колело. Пожелах на техния адвокат да бъде на моето място, там където аз стоях. Нека в най-скоро време и той да застане там и да почувства болката! Учудвам се как тези съдиики, предполагам че те са майки, ако подобно нещо се беше случило с тяхно дете, нима майката на Митко няма право да получи подкрепа за всичко, което е преживяла? Те са майки, защо постъпиха така? Значи става въпрос за много пари! Сигурен съм, че подсъдимите нямат толкова пари, че да пратят освобождаването си. Явно някой манипулира нещата и има интерес такива хора да съществуват, за да тормозят обществото. Видяхте и случая с отвлечения Адриан Златков. Какво направиха за освобождаването му? Нищо! Защо?
– В крайна сметка нещата опират до съда, над който няма контрол. Имате ли обяснение кои са покровителите, за които говорите, че са дали пари за освобождаването на Йоско Костинбродския и неговата банда?
– Не, нямам. Не мога да предположа, че някои сред познатите ми може да направи това нещо. Защото смятам, че всеки един човек, който има семейство и деца, никога не би си позволил да направи такова нещо. Това е най-тежкото престъпление – против децата. Ако имат нещо против мен, господа заповядайте, аз съм тук на улицата! Получиха си парите, всичко което поискаха съм изпълнил. Защо затриха детето ми? Той беше само на 23 години. И после за тях няма възмездие. Седят в съдебната зала и се подсмихват и подиграват. – Вие имате определено влияние и контакти. Бихте ли потърсил лично възмездие срещу главорезите, които Ви отнеха Митко? – Господ ще ги съди! Ако съм искал да търся някакво възмездие, сигурно до сега да съм го потърсил. Не искам да се занимавам с тези неща. Това е под моето възпитание. Така са ме възпитали родителите, разговаряли сме и с приятели. Има кой да ги съди!
– Сега, когато някои от хората с прякори не са в България, а други са загубили мощта си, смятате ли че противодействието срещу тежката организирана престъпност ще е по-лесно?
– Нормално е да бъде много по-лесно. Но сега виждаме, че ако дадени хора ги няма, то има определен съд, който не можеш да разбереш зад хората с тежки прякори ли застава или защитава държавата! В тези случаи просто не може да ми го побере ума, след като има прокурори, които работят, след като има свидетелски показания, след като има убити свидетели, да не се осъждат, а да се оправдават изправените пред съда хора! Представяте ли си за какво говорим? Ти му даваш възможност да избяга, уж че ще му гледаш мярката за неотклонение (Става дума за Йоско Костинбродския, който бе оставен спокойно да избяга от България, след скандално решение на съдии от Апелативния спецсъд). След като срещу него има доказателства защо го пускаш! Дръж го в затвора! Това е целенасочена игра на адвокати и съд! Прокуратурата и следствието работят, всичко друго отива по дяволите!
– Вие сте вярващ човек. Смятате ли, че Господ наистина ще накаже тези, които посегнаха на Вашия син?
– Убеден съм! Убеден съм! Убеден съм, защото не можеш да бъдеш щастлив, когато отнемаш човешки живот и след това се облагодетелстващ финансово! Рано или късно тези неща се връщат!
– В какво намирате упование, след личната Ви семейна трагедия?
– С две думи не мога да кажа, но все пак в края на краищата искам да знам къде да отида, за да запаля една свещ на детето си. Иска ми се малките деца, които са по улиците с моя колега и приятел се опитваме да направим максималното те да могат да спортуват и да имат занимание и дисциплина. Искам да виждам радост в детските очи, защото си викам на акъла, че синът ми може да се е преродил в някое от тези деца, които тренират на „Славия“. Виждам усмивките в очите им! Ако един човек не може да се зарадва на детската усмивка и щастие, значи е деградирал и не е полезен за обществото, и по-добре да не съществува! Смятам, че рано или късно ще се случи така, че един човек ще удари по масата и поне обикновения човек в България ще може да спи спокойно. Пътувам до Турция и Гърция, съседни нам страни и там не можеш да подкупиш някой полицай. Там не можеш да видиш грабежи и отвличания. Аз мисля, че ние българите много стискаме и издържаме, но в един момент ще ни падне пердето и може би народът ще започне сам да се оправя с тази престъпност, която върлува по улиците и благодарение на някой в този съд престъпниците са ненаказуеми! Става така, че в българското общество трябва да се съобразяваш с двама или трима съдии, или хора които ще отсъдят така, че тези за които трябва да има възмездие излизат като неуловими и ненаказуеми хора. Това кара други да ги следват и да кажат: „след като може за Йоско Костинбродския, не може ли аз да съм Пешо Червенбряшкия“?.
– Остава ни да вярваме, че ще има по-голяма справедливост?
– Справедливост ще има тогава, когато не всичко ще се решава от този съд! Аз съм убеден в думите на този уважаван от мен човек, че и най-слабата държава е по-силна от мафията. Държавният апарат има инструменти, с които може да накара всеки един гражданин да се съобразява със законите и да работи и живее така, че обществото да не го носи на гръб и да не се съобразява с извършените от него престъпления, а да бъде негов съдник и да го накара той да се съобразява с обикновения човек.
– Смятате ли, че България ще се превърне в бяла европейска държава?
– Дали ще станем бяла европейска държава, аз силно се съмнявам! Но поне да станем една истинска държава, в която правото да побеждава. Държавата трябва да бъде майка на своите граждани, а не мащеха, защото сега хората не чувстват вяра в държавността! Следователят си казва: „добре, аз ще го хвана и ще го закарам в полицията, но утре ще дойде адвокатът му и ще го пусне! За какво да работя?“. После се чудим защо полицаите не искат да работят, а прокурорите са се хванали за главите, защото каквото и да предяват като доказателства, ще има съдии, които ще ги опраскат.
– Пожелавам Ви повече късмет в търсене на истината?
– Дано повече хора като Вас се борят за тази истина! Дай Боже!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
