-
-
„Реших да се пробвам във футбола. Нямах кой знае колко работа в БОК. За три седмици се подготвих. Кандидат на брокерите беше Данов. Това е есента на 1995 година. Те извикали Иван Вуцов, той го пише това в книгата си, и му казват да организира структури, всичко, срещу мен. Вуцов им отговаря, че няма да работи за мен, но срещу мен – в никакъв случай. Искат среща с мен. Аз отивам в Пловдив. Вуцата беше там. На него са му предлагали пари, а и на мен си отвориха устата. Пред мен викат на Вуцата, че ще го унищожат, бял ден няма да види. Той се качи в колата си и се прибра, аз останах в Пловдив, защото там имах делови контакти. И така стана. Не ме спряха“. Това разказва Иван Славков за началото на своето царуване в БФС.
В средата на 90-те години на миналия век водовъртежът на българския преход е в най-силната си фаза. Футболът ни също е засмукан и по стадионите започват да се случват уникални неща. Групировките, багажниците, бухалките, железата и чалгата вече вървят ръка за ръка с родния футбол. В началото на 1996 година единственият светъл лъч изглежда националният отбор. Пеневата чета се стяга за европейските финали в Англия, а у нас мало и голямо вярва, че бронзът от САЩ’94 може да стане злато или поне сребро на Острова. Гласим се за финал.
На този фон нещата в „А“ група са гротескни. През пролетта на 1996-а Левски и Славия водят люта борба за шампионската титла, която в крайна сметка е спечелена от „белите“. Големият ас на тима от „Овча купел“ е Наско Сираков, който повежда колегите си към върха. Този път голмайсторът не си показва задника пред агитката на Левски, както преди три години, а се ограничава само в жонглиране с топката пред „синия“ сектор. ЦСКА дава рамо на славистите с успех във Вечното дерби – Петър Михтарски торпилира левскарите и спира историческата им серия от девет поредни победи в дербито. Този мач ще се запомни и с друго. Привържениците на Левски хвърлят змия по съдията Веселин Богданов. Влечугото е вкарано на стадион „Васил Левски“ в кутия за цигари „Арда“ и влиза в хрониката на „Си Ен Ен“.
Усетил, че губи битката с групировката „Интергруп“ и СИК, босът на Левски Томас Лафчис организира протестно шествие – „Сами срещу всички“, преди двубоя с Локомотив (София) от предпоследния кръг на първенството. На терена обаче „сините“ губят от „железничарите“ с 0:1. Симеон Чилибонов опъва мрежата с прецизен шут и Славия става шампион след 53-годишно чакане. За разлика от останалите софийски грандове, „белите“ нямат спечелена титла по времето на социализма. Циркът обаче не е свършил. На 1 май финалът за Купата на България между Левски и Славия е прекратен безпрецедентно в 75-ата минута при 1:0 за състава на Стоян Коцев. Бесен от отсъжданията на рефера Митко Митрев, Лафчис слиза на пистата и вади отбора си. Златен дубъл в бяло и мъка в синьо. „Като председател на Футболния съюз не съм си позволявал да уреждам първенството! Макар че непрекъснато им отговарях – нали все питат кой ще стане шампион, викам: „До три кръга ще реша кой“. Винаги имах решение! Славия е бил шампион през 1940 година. Когато аз станах председател, те станаха пак шампиони. Но си имаха организация“, спомня си Иван Славков.
Докато Батето връчва шампионския трофей на капитана на „белите“ Стефан Колев – Менгеле, Евро’96 вече чука на вратата. По нашенски всичко тръгва надолу. Звездите на Димитър Пенев реват на умряло, когато са настанени в мрачния средновековен курорт Скарбъроу. А иначе наистина гледаме към купата. „Не съм в най-добрата си форма, но за финала ще съм готов на 100%. Напълно нормално е да стигнем поне до полуфиналите“, твърди Йордан Лечков преди европейското. Между другото той събира очите на репортерите, когато пристига за лагер-сбора в София с велосипед. В Англия нашите мрънкат и заради това, че мобифоните им нямат обхват на брега на Северно море, където лагеруват. Нещата стават още по-зле, когато в деня преди първата среща водата в хотела на „лъвовете“ спира. Домакините на шампионата се показват като не толкова добри професионалисти – уж сме четвърти в света, уж целият свят познава славната Пенева чета, но англичаните не знаят кой ни е капитан и изкарват на екраните голяма емблема на БФС, в която има нещо писано на руски език. Напускаме турнира след равенство с Испания, победа над Румъния и загуба от Франция.
„Продължавам да съм футболист и продължавам да си играя. Това можахме да направим и дотам стигнахме, нищо повече. България си има централен нападател и той се казва Любо Пенев, с номер 9. Съмнения не трябва да има никакви. Това е – на който му изнася, изнася. На който не… какво да ти кажа. Тук е въпрос на уважение. Който ме уважава, ме уважава. Който не ме уважава – да духа супата. Това е“. Тези думи на Любо Пенев, на прибиране от Албиона, водят до голяма гюрултия. И без това „Ел Голеадор“ и чичо му Димитър са на топа на устата след отпадането, а сега и това. В тези дни преса и „специалисти“ ръсят какви ли не епитети по адрес на Пеневи. Малко след това Любо се извинява за казаното в предаването „Неделен стадион“ и добавя: „Бях афектиран. Тежък момент, тежки мачове, дълго първенство“.
„Чичото е аут, а Чичовото – в тъч“, отсича в свой стил Иван Славков преди заминаването на делегацията ни за Олимпийските игри в Атланта, с което нещата са решени кардинално. По радиото Стратега от Мировяне коментира уволнението си така: „Какво да мисля? Сега чух и аз по радиоточката в колата“. Междувременно БФС обявява конкурс за нов национален наставник. Фаворит е Христо Бонев, който казва: „Вече нямам тяло на манекен, за да се явявам на конкурси“. Тръгва мълва, че още преди Евро’96 Пената е знаел, че Зума има подписан предварителен договор и че дните му като селекционер са преброени. Любо пък е отстранен от „А“ отбора за неопределено време. Христо Стоичков взима отношение: „Не съм съгласен с тези работи“. Временно кавалерът на „Златната топка“ спира участието си в националния тим.
В много обърканата обстановка Бонев дебютира начело на България на 1 септември 1996 година срещу Израел в световна квалификация. Въпреки че Зума намеква, че звездите от САЩ’94 вече са в напреднала футболна възраст, в титулярния състав в Рамат Ган липсват само наказаният Пенев и бойкотиращият Стоичков. Местата им са заети от Ивайло Йорданов и Георги Донков – 10 от 11 са си от златния отбор от Америка. Падаме с 1:2 от евреите, а новият старши треньор е критичен към част от националите. Така например той твърди, че „Лечков играе демодиран футбол с паралелни пасове“. В хаоса през есента записваме много трудни победи като гост на Люксембург и Кипър, с което запазваме шансове за Мондиал’98. Ражда се дори слух, че сме уредили двубоя в Лимасол. Впрочем в мача с кипърците капитанът Борислав Михайлов сдава поста на Здравко Здравков. В 34-ата минута Боби допуска нелеп гол от фаул и разколебан на почивката сам поисква смяна. От този момент титуляр на вратата е Фози.
На вътрешната сцена кашата продължава. Дъното е във Варна, където русенският арбитър Красимир Николов яде здрав пердах от футболистите. Екшънът става на мача от „Б“ група между Черно море и Хебър. Мелето от ритници и шамари продължава няколко минути, а накрая местната полиция нахлува на терена и започва да раздава юмруци и палки. Липсват само Кърт Ръсел и Вал Килмър, за да каже човек, че гледа картина от Дивия запад. Футболният ни „Тумбстоун“ е видян от цяла България по Ефир 2. „Бялата лястовица“ е на стадион „Васил Левски“, където близо 45 хиляди зрители се стичат за дербито между ЦСКА и Левски. Това се случва в понеделник (4 ноември) заради неделните президентски избори. Пред погледа на новоизбрания държавен глава Петър Стоянов, „червените“ и „сините“ врътват равенство 1:1, а след пет дни идва време за нов куриоз. ЦСКА записва служебна победа над своя вечен конкурент, след като левскарите бойкотират срещата за Купата на ПФЛ заради назначението на рефера Димо Момиров. Методи Деянов и Костадин Видолов само изпълняват центъра, за да дойде последният съдийски сигнал. На импровизирана пресконференция след „мача“ треньорът на армейците Георги Василев сипе остри нападки по бившия си шеф на „Герена“ Томас Лафчис. Отново скандал!
Апогеят на футболната 1996 година идва в навечерието на Коледа. Иван Славков срещу представителя на опозицията Димитър Ларгов в извънреден конгрес на БФС. За събитието на 20 декември от Барселона пристига Христо Стоичков, който влиза в НДК в компанията на боса на ВИС-2 Георги Илиев. Изявлението на Камата се чака с небивал интерес. Конгресът е култов! Де факто в центъра на София сблъсъкът за футболната власт е на основата СИК срещу ВИС-2. Заради опасения, че делегатите на двете групировки могат да започнат да се стрелят, на входа всички са обискирани за оръжие. Тежката задача да охранява събитието се пада на „Ипон“ на Бойко Борисов.
Кои са на страната на опозицията? Да катурнат Батето искат Стоичков, Лафчис, Георги Илиев, Гриша Ганчев и др. От трибуната започват крясъци, че футболът ни затъва в корупция. От другата страна са представителите на СИК, които стоят зад кандидатурата на Славков. „Ларгов вече е на 60 години и не може да мисли бързо“, казват сикаджиите. „Абе да не го избираме да играе шах“, контрира Гриша Ганчев. След словото на Камата, Батето се шегува: „Много го обичам това момче, но интересно кой му е написал речта“. Смях, смях, но напрежението е във въздуха. Легендите на ЦСКА Иван Колев и Гацо Стоянов стигат до бой в залата, а Стоичков се вклинява между тях, за да ги разтърве. Зрелището е пълно.
Решаващият момент идва, когато Илия Павлов се обажда на шефа на „Кредитна банка“ Евгени Горанов. Босът на „Мултигруп“ дава подкрепата си за Иван Славков. Така с помощта и на ЦСКА Батето разбива опозицията – 285:95 гласа. „Бях сигурен в победата, разбира се. Гришата ми каза: „Бате, махни Вуцов и Венци“. Аз му казах: „Ще помисля“. Но не съм казвал, че не мога да се разделя с тях. Аз с две жени се разделих… Ха-ха-ха“, смее се победителят пред журналистите в НДК. След време Батето споделя: „С каквото съм се захванал сериозно – всичко е пропаднало! Много лоша ръка имам! Последното интервю на шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави го взех аз. След това го свалиха. В Йемен интервюирах министър-председателя и партийния лидер. Избиха се помежду си, след това ги прилапа другият, Северен Йемен. Хванах се с Боби Бец – умря. Хванах се с Жоро Илиев – застреляха го. С Илия Павлов се хванах – гръмнаха го. Чано искаше да осинови сина ми – падна му самолетът. С Карамански – абсолютно същата история! Това е прокоба някаква“.
Времената са бурни и мътни. Ден след конгреса на БФС Жан Виденов подава оставка като премиер. Задава се 1997 година.
Източник – Спортал
Рубрика – От скрина
