-
-
Един от най-добрите български нападатели през новия век Владимир Манчев гостува в предаването „Код спорт“ по ТВ+. Започва кариерата си в родния Хебър (Пазарджик). През 1998 г. Димитър Пенев го привлича в мъжкия отбор на ЦСКА. Преди това последователно е в юношеската школа на „армейците“, мъжките състави на Спартак (Плевен), Янтра (Габрово) и Хебър. За четирите сезона в ЦСКА печели купата на страната. През 2002 г. подписва с френския Лил, като трансферната сума е близо 5 милиона лева. Следва испански период – облича екипите на Леванте, Валядолид, Селта, когато треньор там е Христо Стоичков и отново Валядолид. През 2008 г. се връща на „Българска армия“, където играе два сезона. Последният отбор в кариерата му е Локомотив (София). Общо е изиграл 305 мача и е отбелязал 105 гола. За националния тим има 19 срещи с 3 попадения. Участник е на финалите на европейското първенство в Португалия през 2004 г. През 2016 г. спечели купата на България със състава на ЦСКА като помощник-треньор.
– Владо, предстоят две квалификации за световното първенство – на 31 август срещу Швеция и срещу Холандия на 3 септември. Какви са шансовете ни в тези двубои?
– Веднага ме почвате с тежките въпроси. (смее се) Това е любимият въпрос на журналистите – какви шансове имаме, как ще завърши мачът и т. н. Ясно е, че на всички ни се иска националният отбор да постига успехи и да се класира на такива големи форуми. Мен повече ме интересува какво ще бъде лицето на отбора и играта, защото ние наистина се срещаме с два много сериозни тима, които смятам, че са по-класни от нас. Ние показахме, че можем да постигаме резултати срещу такива тимове, но се става голям отбор само когато постигнеш поредица от такива резултати. Нека не избързваме с големите очаквания. Да се надяваме, че отборът ще покаже добро лице и ще се представи, както трябва. Оттам нататък резултатите ще дойдат сами.
– Какво мислиш за „комплекса“ от шведите?
– Деликатен въпрос и много сериозен проблем. Трябва да се изследва, може би е въпрос на някаква дисертация. Наистина сме побеждавали много по-сериозни отбори от Швеция. Имаме много по-добра статистика и баланс срещу много по-силни отбори от Швеция. Но явно има някаква зависимост в стила на игра, който не ни допада на нас. Може би това, че са отбор, който практикува доста силов начин на игра и това ни пречи да разгърнем нашия потенциал. Факт е, че толкова години не можем да победим този отбор и то с различни генерации футболисти с доста сериозни качества.
– Победата срещу Холандия ни даде повод за оптимизъм, но загубата от Беларус бързо ни приземи. Защо не съумяхме да използваме тази еуфория?
– Смятам, че нашият отбор все още търси своето лице и подходящата единайсеторка, която да дава стабилност и сигурност на селекционера Петър Хубчев. Срещу Холандия изиграхме много добър тактически мач. Може би те не бяха в най-доброто си физическо състояние. След правилно проведената среща съвсем заслужено се поздравихме с успех. Но още на сме на ниво, което да ни позволява да мечтаем за големи неща. Затова трябва да го караме малко по-скромничко и с наличния потенциал да се опитаме да се противопоставим по най-добрия начин на отбори, които имат по-голям игрови потенциал от нас, а и резултати през последните години.
– Работил си в националния отбор с Петър Хубчев. Той беше асистент на Пламен Марков през 2004 г. Твоите впечатления от него? Ще съумее ли да промени българския отбор? Ще му стигне ли времето и ще го оставят ли на тази позиция?
– Всеки един опит за промяна като че ли в България се приема като протест срещу статуквото, което се е наложило с годините и не ни води към големи успехи. Той е човек, който има необходимия опит. Много добре знае какво иска. При него дисциплината е на ниво. Мисля, че е човек, който може да прокара своите идеи в националния отбор. Всеки един човек независимо на каква позиция се нуждае от време, за да наложи своите идеи. Хубаво би било да бъде даден този кредит на доверие на националния селекционер за определен период от време, дано да бъде по-дълъг и тогава да бъде съден и оценяван съобразно работата си.
– Преди година с отбора на ЦСКА спечелихте купата на България, а ти беше в екипа на Христо Янев. Как се стигна до този триумф – отбор от „В“ група да ликува с трофея?
– Стигна се доста непринудено. Не е било поставяно като някаква цел, но в течение на работата, видяхме тази възможност. Наистина се беше натрупало огромно количество енергия, което в края на сезона вече експлодира и доведе до този успех. На крилете на тази енергия бе целият щаб, както и футболистите. Успяхме да се качим на гребена на вълната. С една доста правилна и целенасочена работа, с твърде много амбиция, ентусиазъм и любов успяхме да постигнем този успех. Смятам, че това ни помогна в най-голяма степен.
– А успя ли да видиш в този период очи в очи проблемите, които доведоха „червения“ клуб до аматьорския футбол?
– Проблемите ги знаех, защото две-три години преди това бях в детско-юношеската школа и те бяха ежедневие. Много може да се говори по тази тема. С една дума – неправилно управление в годините преди това доведе до този огромен крах за ЦСКА, а и за българския футбол. ЦСКА е най-големият отбор в България и начинът, по който се сгромоляса в аматьорските групи, беше предизвестен. Мисля, че всички имат вина за това.
– През този шампионат се говори, че бившият ти клуб ще се бори за титлата в първенството. Възможно ли е ЦСКА да прекъсне хегемонията на Лудогорец?
– Мисля, че чисто спортно-технически е възможно. Но за това се иска много голямо постоянство и естествено страхотни усилия от абсолютно всички, които работят в клуба, защото Лудогорец наистина е силен съперник. Каквото и да си говорим, шест титли не са малко и не трябва да се омаловажава това нещо. Няма да бъде никак лесно. Просто играчите трябва да бъдат на върха на възможностите си и да има единомислие в клуба.
– А Левски не е ли малко подценяван в тази интрига за титлата?
– Естествено не може да подценяваш отбор като Левски, въпреки че те си имат своите проблеми. Смятам, че с идването на новия треньор те ще придобият стабилност, но не мога да гадая как ще се развие техният отбор. Мисля, че при тях също съществуват организационни проблеми, които им влияят, но все пак не съм аз човекът, който трябва да коментира отбора на Левски.
– Отношението ти към чужденците в българското първенство – пречат или помагат?
– Факт е, че най-добрите чужденци в българското първенство са хората, които дърпат голяма част от клубовете напред. Няма какво да се лъжем – отборът на Лудогорец е на това ниво благодарение на класните чужденци, които привлече. Смятам, че броят им е прекалено голям за качеството, което предлагат. Очевидно е кои са най-класните играчи от чужбина. Всички останали спокойно могат да бъдат заменени с млади български футболисти, които са и значително по-евтини, а и биха били доста по-отдадени на своите клубове.
– Да се върнем в началото на кариерата ти. Защо избра футбола и тренираше ли друг спорт?
– В интерес на истината тренирах тенис на маса. Не бях лош, но в един момент се наложи да избирам и избрах футбола, тъй като трябваше да вляза в спортно училище. Радвам се, че от тази година в моя роден град Пазарджик се възобновяват спортните паралелки. Надявам се и в другите градове да започне да се завръща тази традиция, защото от спортните училища излязоха страшно много европейски, световни и олимпийски шампиони на България.
– Разкажи ни как Димитър Пенев те взе в мъжкия отбор на ЦСКА. Обикновено историите с него са колоритни. При теб имаше ли такъв момент?
– Съмнявам се, че ме познаваше, защото общо взето ме отвлякоха от стадиона на Хебър. Дойдоха с една кола по време на тренировка и заедно с моя треньор ни качиха в автомобила. Отидохме на Панчарево, там тренираше първият отбор на ЦСКА. Още бяха старите бунгала, които сега придобиват по-нормален вид. Каза ми: „Здравей, аз съм чичо Пенчо! Ти си наше момче, трябва да дойдеш да играеш при нас.“ Така станаха нещата. Аз съм много благодарен на този човек, тъй като той имаше безрезервна вяра в мен. Когато съм грешал, винаги ми е дърпал ушите. Общо взето, както мен, така и на Бербатов и Стилиян, Мартин вече го нямаше, ни даваше необходимата доза увереност, от която се нуждае всеки един млад футболист, тъй като се допускат грешки, когато си още неопитен. Той вярваше в нас и за това нещо съм му страшно благодарен.
– Как се стигна до трансфера ти в Лил? Дълго ли те наблюдаваха преди да те вземат и лесно ли се адаптира във Франция?
– Лил не са ме наблюдавали. Имаха спешна нужда от нападател. Гледали са ме само на касети. Бяхме на подготовка с ЦСКА в Германия, а треньор бе Стойчо Младенов. Трябваше да дойдат да ме гледат от Лил на една контрола с немски отбор. Аз естествено не знаех за това нещо. Но се бяха изгубили в градчетата и бяха пропуснали мача. Трябваше да дойдат на следващата среща, на която обаче аз бях контузен. Така и не можаха да ме видят в игра и се наложи да решават дали да ме вземат. Сезонът във Франция вече започваше, пък на нас подготовката ни в Германия приключваше и нямаше къде да ме гледат. Взеха ме малко на сляпо. В последствие се оказа, че са направили добра сделка. В началото ми беше малко трудно, тъй като културният шок за мен беше доста голям и имах трудности с адаптацията. Може би един месец не успявах да намеря нивото си на игра, беше ми доста трудно. Играта във Франция е много бърза в сравнение с тази в България. Имах и малшанс, не успях да отбележа гол. Бяха леко нервни в началото относно моето привличане, но след като вече започнах да бележа и подобрих играта си, всичко си дойде на мястото. Много съм доволен от престоя ми в Лил. Научих много там.
– Кой е най-яркият ти спомен от испанския ти период?
– В Испания имах доста интересни моменти, доста възходи и падения. Всичко беше интересно там. Самата култура на приемането на футболната игра там е много по-различна. Футболът се изживява с много по-голяма страст. Абсолютно всички се интересуват от футбол – мъже, жени, баби, дядовци, деца. За мен беше много интересно преживяване, бях много впечатлен. Като цяло нивото на футбола там и качеството на играчите е много по-високо. Имах много добри моменти, особено в началото. Започнах много силно в Леванте, вкарвах доста голове. Може би ни липсваше опит в Примера дивисион, защото Леванте не беше играл дълги години в елита и организационно клубът още не беше много добре структуриран. Имахме известни проблеми и беше неприятно, че изпаднахме, но в последствие следващата година се върнахме отново. Беше голяма еуфория, че успяхме да си върнем мястото в елита. Следващият неприятен момент беше свързан с това, че ми казаха, че няма да разчитат на мен в Леванте. Наложи се да стигнем до съд и т. н., тъй като те искаха трансферна сума за мен. Нещо като ситуацията с Диего Коща в момента. Имах доста интересни моменти. В последствие отиването ми във Валядолид също беше добър момент, тъй като попаднах в един много силен отбор, с който спечелихме безапелационно Сегунда дивисион с голяма разлика. Беше интересно в Испания.
– А с Диего Коща засече ли се в Селта?
– Да, имах възможността три-четири месеца да тренирам и да играя с него. Още тогава се виждаше, че има голям потенциал. Но не съм вярвал, че ще стигне такова високо ниво. Той наистина е доста упорит и отдаден в работата си. Притежава страхотни качества. Успя да се докаже в Атлетико Мадрид, където беше дълго време в сянката на Диего Форлан, а след това и на Радамел Фалкао. Този футболист заслужава голямо уважение.
– Тогава в Селта не изпаднахте ли с Христо Стоичков в някакъв капан? Когато отидохте се разбра, че отборът реално е във фалит, може би най-тежкият период в историята на Селта.
– Не мисля, че това е оказало някакво влияние. Имахме доста добри футболисти, но нямахме колектив. Това беше проблемът. След Христо се смениха още трима-четирима треньори, а ефектът беше същия. Има ситуации в живота, когато попадаш на място, където просто е трудно да разгърнеш потенциала си и работиш с хора, с които не си пасвате. Няма какво да се направи в такива моменти.
– А с кого най-много си си пасвал на терена като игра?
– В ЦСКА няма да забравя едната година, в която играх с Любо Пенев. Просто той е такъв тип нападател, който на мен лично ми допада, тъй като може да запази топката. Със своето присъствие увлича противниковите защитници и това естествено оставя повече пространства за мен. Неслучайно тогава двамата си партнирахме доста добре. Също и с Методи Деянов като халф. Просто той може да ти подаде топката, от която ситуация поиска и в която и да е част на терена. Винаги знаех, че когато топката попадне в него, мога да тръгна и той ще ми я даде, където я поискам. В Испания също играх с доста добри футболисти като Виктор Фернандес във Валядолид, който има подобни характеристики. Има много играчи, с които ми е било голямо удоволствие да играя.
– Известен си с увлечението по рапа, мислил ли си да запишеш някое парче?
– Това беше по-скоро в младежките години, когато слушах много от тази музика. Тя е доста по-различна от тези простотии, които сега вървят. Това не е истинският рап, а нещо между хип хоп и чалга. Харесват ми и други стилове. Рапът не е толкова музика, а по-скоро култура и начин на живот. Той е измислен от чернокожите в Америка и е по-скоро начин на изразяване на себе си.
– Освен музиката, кое те разтоварва?
– Много обичам да гледам футбол. Не ме натоварва по никакъв начин. Все пак гледам да подбирам мачовете, защото в един момент наистина може да експлодираш. Обичам да се разхождам, да се срещам с приятели, да ходя на кино – съвсем обикновени неща. Но в крайна сметка футболът ме зарежда най-много и винаги наблюдавам с интерес всеки един мач.
– Към какво се стремиш в живота и в работата?
– Със сигурност се стремя да се усъвършенствам. Смятам, че всеки един човек се учи докато е жив. Винаги има какво да научиш както от хората около теб, така и сам да видиш някои грешки, които си допуснал и да извлечеш поуките от тях. Мисля, че общо взето смисълът на живота е да се учиш и да предаваш опита си на останалите.
