-
-
Днес се навършват 30 години от началото на една легенда. На 23 септември 1987 година Христо Стоичков дебютира за националния отбор на България и слага началото на една кариера, която ще изпише златни букви историята на българския футбол.
Във въпросния ден България приема Белгия в мач от Група 7 на квалификациите за Евро’88. „Червените дяволи“ пристигат в София с реномето на четвърти света след световното първенство в Мексико през 1986 г., където в спор за бронза отстъпват на Франция.
До мача в българската столица белгийците са записали две победи и три равенство. Едното реми в Брюксел е 1:1 срещу „лъвовете“, след като Пиер Янсен открива две минути след почивката, а в 62-ата Лъчезар Танев изравнява.
Българите пък имат 3 победи и две ремита преди мача с Белгия на „Васил Левски“ и са един от фаворитите за класиране на европейското първенство във ФРГ.
60 000 зрители са на трибуните на Националния стадион, а селекционерът Христо Младенов гласува доверие за титуляр на 21-годишния Христо Стоичков от ЦФКА Средец (както по това време се нарича ЦСКА), който излиза на терена с номер 7 на гърба. Само две години по-рано Стоичков е отстранен от футбола до живот заради скандалния финал за Купата на България между „червените“ и Левски.
В 19-ата минута Христо Стоичков пробива по лявото крило и е фаулиран от Ерик Геретс встрани от наказателното поле. Камата застава зад топката и центрира с гениалния си ляв крак към вратарското поле, където Наско Сираков се разписва с глава. Стоичков остава на терена до 67-ата минута, когато е заменен от Георги Йорданов. Три минути след това Лъчезар Танев оформя крайното 2:0 след уникален пробив от центъра през няколко белгийски защитници.
Тези квалификации приключват изключително нещастно за България, тъй като в решителния мач на 11 ноември 1987 година, в който се нуждаем от равенство, губим в София с 0:1 от Шотландия и Ейре се класира за европейското първенство с 11 точки, а ние оставаме втори с 10.
Мачът срещу Белгия обаче дава началото на ерата на Христо Стоичков като играч на националния отбор, която ще продължи 22 години. В сухи цифри това се изразява в 83 мача и 37 гола. Тази статистика обаче не може да отрази незабравимите емоции, които Камата донесе на всички българи с изявите си с фланелката на България. Радостта от четвъртото място на световното първенство в САЩ и головете във вратите на съперниците, гордостта от победите над световни шампиони като Германия и Аржентина, дебютното ни участие на европейско първенство през 1996 година и т.н. Краят на ерата беше на 9 юни 1999 година, но това е друга част от една невероятна и прекрасна история.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
23 септември 1987 г.
БЪЛГАРИЯ – БЕЛГИЯ 2:0
1:0 Наско Сираков (19), 2:0 Лъчезар Танев (70)
България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Илиев, Петър Петров, Георги Димитров, Пламен Симеонов, Христо Стоичков (67-Георги Йорданов), Аян Садъков, Лъчезар Танев, Наско Сираков, Божидар Искренов (80-Илия Войнов)
Селекционер: Христо Младенов
Белгия: Жан-Мари Пфаф, Ерик Геретс, Жорж Грюн, Лео Клайстерс, Мишел Ренкин, Енцо Шифо (72-Ги Вандерсмисен), Франк ван дер Елст (61-Дани Вейт), Марк Дегризе, Патрик Вервоорт, Филип Десмет, Нико Клаесен
Селекционер: Ги Тис
София, „Васил Левски“ – 60 000 зрители
Съдия: Карл-Хайнц Тричлер (ФРГ)
Жълти картони: Николай Илиев, Божидар Искренов (България); Лео Клайстерс, Филип Десмет, Патрик Вервоорт (Белгия)
БЛИЦ
