-
-
Волейболният шампионат на България приключи. До края на месеца предстоят да се изиграят срещите от турнира за купата на страната, но предвид регламента му, той не може да се счита за обективна част от първенството. Привличането на състезатели само за да се появят с екипа на даден тим за 3-4 дни и след това да забравят, че са играли в турнира, някак не е уважително към онези хора, които през целия сезон са се старали да дадат най-доброто от себе си, да си заработят заплатите, пък дали те отговарят на уменията им, е въпрос на друга тема. „Купата на Емира“ – така я определя Сашо Попов. При това с абсолютно право, защото отбори, които нямат средства да гонят сериозни цели през кампанията, хвърлят по няколко хиляди за 5 дни в опит да приберат трофей, с който да се похвалят пред кметове и спонсори.
Шампионът
Нефтохимик направи това, за което бе събран. След слабия старт на сезона, който включваше привличането на бразилски състезатели, оказали се впоследствие от малкото в страната, които явно не могат да играят волейбол на високо ниво, в клуба взеха мерки и направиха така, че да нямат еквивалент сред останалите в шампионата. Изпълнителният директор на ОСК Лукойл Сашо Везенков привлече в тима хора като близнаците Валентин и Георги Братоеви, Николай Николов и Жани Желязков, с което на практика отказа конкурентите си от амбициите им за титла. „Всичко друго освен титла за нас ще е провал“, отсякоха още преди срещите с ЦСКА братята, ясно разграничавайки качествата на техния отбор и тези на останалите претенденти. Разликата в класите ясно си пролича на полуфиналите, където соченият за финал преди финала сблъсък с ЦСКА се превърна в монолог от страна на бургазлии. В спора за титлата пък Монтана оказа съпротива, но тя така и не беше достатъчна, за да може клубът да бъде „катурнат“ от пътя, по който бе поел.
Претендентите
Отборът, който заслужава най-добри думи от останалите три, достигнали до полуфиналите, безспорно е Монтана. Съставът на Даниел Пеев показа нагледно защо успя да стигне до второто място в редовния сезон, но поради странния регламент да се играе единствено за титла, в крайна сметка трябва да се задоволи с бронзовите отличия. Без да блести с някакви звезди, но пък с изграден колектив, Монтана нанесе първа загуба на Нафтата след 18 поредни победи и се бори до последно в опит да сътвори сензацията. Клубът върви последователно по своите стъпки, като отговори подобаващо на очакванията, че няма да бъде обикновена боксова круша на бургазлии.
Със сигурност най-голямото разочарование бе в ЦСКА. Червените спечелиха редовния сезон, но с презумпцията, че имаха достатъчно солиден аванс пред Нефтохимик на полусезона, който им позволи да не мерят сили със състава на Петър Дочев. Поради стечение на обстоятелствата обаче армейците изтеглиха „късата клечка“, падайки се на полуфинал именно с бургазлии. Въпросът не бе толкова дали ще имат сили да спрат Нефтохимик, колкото дали ще успеят да направят серията максимално дълга и интересна. За тяхно съжаление обаче се оказа, че реалността е такава, а именно – младите им играчи още не са готови да мерят сили с класата на Нафтата. 18-годишният Пламен Шекерджиев и 22-годишният Яни Георгиев се пропукаха на посрещане, което даде възможност на бургазлии да доминират, а оттам и да преминат леко през ЦСКА.
Шампионът Добруджа пък изненадващо сдаде титлата, без дори да вземе мач на Монтана. Там серията също се очакваше да бъде по-интересна, но в крайна сметка съставът на Мирослав Живков приключи четвърти, оставайки дори без медал, след като бе трети в редовния сезон.
Останалите
Падайки се с Нефтохимик на четвъртфинал, Пирин Разлог просто нямаше шанс да се бори за нещо повече от достойно представяне. Играчите на Иван Дурев поизпотиха съперника си, но разликата в класите бе достатъчно осезаема, за да имат претенции за нещо повече. Същото се отнася и за Тетевен, който предварително бе обречен срещу ЦСКА и щеше да бъде изненада, ако успее дори да вземе два гейма в срещите с червените.
С оглед на по-младия си състав, Марек също нямаше как да разчита на нещо повече от просто участие срещу Монтана, като единственият въпрос бе дали Левски ще детронира Добруджа още в първия кръг на плейофите. Сините сами поискаха да играят с шампионите, но платиха висока цена. Тимът бе стъписан от скандала със Спас Байрев, който бе заловен с допинг и не игра във втория мач с Добруджа. Без него играчите на Петър Шопов нямаха какво да противопоставят, а оттам приключиха и безславно участието си в шампионата.
Скандалите
Kaкmo подобава за българското първенство, тази година отново не мина тихо и кротко. Освен допинг проблемите на Байрев плейофите бяха „взривени“ и от още два момента. На първо място бе невъзможността ЦСКА да играе в своята зала поради липсата на достатъчно седящи места в нея. Битката за титлата съвпадна с преждевременните парламентарни избори и въпреки извънредната ситуация и липсата на свободна зала в София от НВЛ отказаха да допуснат червените все пак да използват „Васил Симов“. Не бяха пуснати да използват и наетата от федерацията „Христо Ботев“, макар там все пак да се провеждат мачове. Оправданието -била опасна, не звучи особено сериозно, предвид, че когато играят националните отбори за подрастващи, се допускат фенове. Какво би станало, ако те започнат да скачат по време на мач, след като е опасна?!
Другият по-интересен казус бе свързан с липсата на видеоповторения. Ястребовото око, както е известна системата, не бе предоставена нито за полуфиналите, нито за финала. И ако оправданието с неравнопоставеност, ако се разчита на нея в единия полуфинал, но не и в другия, то за битката за титлата така и не стана ясно каква бе пречката тя да влезе в употреба. А гледайки развоя на сблъсъка между Нефтохимик и Монтана, то със сигурност Видео Чалъндж щеше да свърши добра работа и на двата отбора.
Предпоставките
Титлата за Нефтохимик е добра новина за българския волейбол. Не заради спечелването й от бургазлии, а заради възможността този клуб да развие проекта си и да направи нещо повече в Европа. Ръководството на тима има достатъчно ресурс, за да опита да пробие в Шампионската лига, което със сигурност ще е от полза за спорта. Освен това завишаване на класата на Нефтохимик ще принуди и останалите отбори да опитат да отговорят подобаващо. При силен отбор на бургазлии има реален шанс да видим още по-силни ЦСКА и Левски, както и запазване на моментното състояние на Монтана, което може и да не означава цел титла, но ще бъде достатъчно добро, за да претендира за медал. Нефтохимик може да повлече крак за останалите или да отвори голяма разлика. Дано да е първото.
Източник: Хари Латифян/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
