-
-
Георги Иванов подаде оставка като треньор на Черно море на 21 септември. Оттогава той не беше говорил пред медиите. В крайна сметка, две месеца по-късно, легендата на „сините” даде първото си интервю след раздялата с „моряците” пред главния редактор на БЛИЦ СПОРТ Румен Илиев. В него стана въпрос както за Черно море, така и за Левски.
-Ще те помоля най-напред да коментираш два слуха, свързани с раздялата ти с Черно море – шушука се, че ръководството на клуба те е притиснало да напуснеш, а ти не си искал да подаваш оставка. Вторият гласи следното – някои играчи в съблекалнята говорели под сурдинка, че не одобряват част от твоите методи и ти спретнали бойкот. Какъв е твоят коментар и може ли да разкриеш цялата истина за раздялата ти с отбора?
-Ах тези слухове! (смее се). Те никога не са ме интересували и няма да ме интересуват. След като два месеца не съм коментирал никъде, ще ви споделя каква е моята гледна точка. Никой не ме е притискал да си тръгвам. Аз сам реших да напусна. След четири загуби един достоен човек би напуснал, без да чака да го уволнят. Освен това, когато си подавам оставката, го правя, защото съм анализирал ситуацията, проблемите и съм взел трезво решение. Не съм от тези, които си пишат молбата за напускане с тайното намерение да ги спрат и да скъсат оставката им. Това не е мъжка постъпка. Мъжката постъпка е, когато в сила влезе поговорката: „Казана дума, хвърлен камък”. А за така наречения „бойкот” ще отговоря само с усмивка!
-След кой мач усети, че нещата в тима не вървят и започна да мислиш за раздяла с Черно море?
– След загубата ни във Варна с 1:4 от Септември, когато ни отмениха два гола, започнах да усещам, че нещата не вървят, че куцат. Но си казах, че може да е нещо временно. След това няколко наши футболисти бяха повикани в националните отбори – в мъжкия, младежкия и юношеския. Хасани пък получи повиквателна от Алжир. Когато те се върнаха в Черно море,
аз не можах
да позная тима
Нямаше мотивация в тях, нямаше го онзи пламък в очите, който виждаш, когато играчите ти са готови да изядат тревата, но да победят. Сега – не ме разбирайте погрешно. Не обвинявам никого. Но истината е, че след паузата заради националните отбори при нас настъпи промяна. Негативна промяна. Загубихме от Берое. После и от ЦСКА. Хайде, срещу „червените” се раздадохме и само заради малшанса паднахме в самия край. Но после унизително отстъпихме на Монтана за Купата. И това, което го бях замислил, се случи, защото чашата преля. Веднага след мача заявих на футболистите в съблекалнята, че това е бил последният ми двубой начело на Черно море, а на другия ден подадох оставка.
-Имаше ли някой, който да ти пречи да работиш в Черно море?
-Не. Никога. Ръководството оставя треньорът да прави всичко – такава е практиката в Черно море и така трябва да процедира всеки клуб в България. Всички играчи съм ги избрал аз. Моделът е чудесен за управление. На някои им налагат кого да взимат, звънят им, притискат ги, даже им се намесват в определянето на стартовия състав. Но при мен такова нещо нямаше. В това съм повече от категоричен. Разделих се с най-добри чувства с шефовете, отбора и феновете. Желая им успехи, но за мен Черно море вече е затворена страница в моя живот. Сигурно е едно – аз няма да помня с лошо престоя си на стадион „Тича”.
-Искаше Нар и Адениджи на „Тича”, а преди това и Йоргачевич. Защо трансферите им пропаднаха?
-Случиха се много неща. Първо, Левски играеше в евротурнирите, а аз нямах време да чакам. След това в крайна сметка Левски не се разбра с футболистите и трансферите пропаднаха. Това ни постави в неловка ситуация. Убеден съм, че ако бяха дошли в Черно море, те щяха да получат шанс и да се развият.
-Как ще коментираш трансферите в Левски през лятото. И по-конкретно защо нито Обертан, нито Гомес, Мапуку и Буш не показват това, което феновете искат?
– Дайте да не избързваме. Всички те категорично имат качества. Нима поставяте под съмнение Обертан и Гомес? Друг е въпросът, че те не бяха провели цяла подготовка и се включиха в движение в отбора. Ние обаче искаме по най-бързия начин да се адаптират в тима, да се адаптирам в страната. Няма как да стане светкавично. Бразилците, които пристигнаха преди години в Лудогорец, да не би веднага да заиграха на 100 процента в Разград?! Гарантирам ви, че ако те бяха в Левски, никой нямаше да ги чака и още на третия месец щяха да ги изгонят. Но Лудогорец е по-затворена среда. Няма такова огромна фенска маса като на „Герена” и никой не те притиска. Там се дава възможност за адаптация, а тя е от ключово значение даже и за играчи като Обертан, например.
-Наско Сираков разкритикува Делио Роси за дефанзивния стил и припомни, че веруюто на Левски е: „Сините” в атака!”. Какъв е твоят коментар?
-Делио Роси е треньор с голяма визитка и успехи зад гърба си. Да не забравяме, че той също не проведе лятна подготовка, което е от особено значение за един наставник. Освен това, за да заиграе даден отбор добре, за да го стабилизираш, първо трябва да започнеш от защитата. После е следващият етап. Няма как с магическа пръчка Роси да превърне Левски в голова машина. Вижте конкурентите на тима – Лудогорец и ЦСКА си запазиха ядрото на състава от миналата година, а на „Герена” се започна от нулата. Така че – моят съвет е следният: „Търпение, търпение и пак търпение”.
-Сбърка ли Левски, след като закри поста „спортен директор” и по този начин направи Боримиров безгласна буква? И дали Букарев е човекът, който ще се справи с тежката задача.
– Смениха само името.
От днес не съм
Георги, а вече
съм Иван…
То това е същото. Сменят името на длъжността, а не я закриват. Боримиров свърши много неща и искаше да помогне на отбора. Работил съм с него и знам, че винаги е действал с плам и с огромно желание. На Букарев му пожелавам успех – интелигентно момче е и дано да се справи, въпреки че отговорността в Левски не е огромна. Тя е страшно много огромна.
-Бъди откровен и конкретен – вярно ли е, че в периода, когато беше шеф на Левски и клубът се намираше в криза, ти си вадил пари от своя джоб, за да помогнеш на „сините”?
-Не, не. Не съм давал на клуба пари. Помагал съм финансово на някои играчи в онзи период, в който три-четири месеца не бяха плащани заплати. Всичките собственици, с които съм бил заедно на „Герена”, дадоха много на клуба. Батков стори чудеса, но си тръгна по отвратителен начин. То така си тръгва по принцип всеки от Левски… След това триото Иво Тонев, Сашо Ангелов и Николай Иванов също работеха на високо професионално ниво. Бяхме застрашени сериозно да не получим лиценз. Просто се спасихме буквално в последния момент – в последните дни. Те обаче успяха да предотвратят огромен срам. В противен случай щяхме да играем по селските групи или да се чудим как да сменим името на клуба, как да го прекръстим. Аз ще кажа една друга истина. Дълговете на Левски бяха точно 1 700 000 лева. Помните, че започна кампания с феновете. Нека не ме разбират погрешно многобройните привърженици – те са богатството на Левски, те са душата и сърцето. Но знаете ли колко пари се събраха? Само 150 000 лева. Имаше хора, които бяха бедни, но извадиха пари – кой колкото може. Което е похвално. Но за съжаление събраната сума се оказа крайно недостатъчна. Сега и Спас Русев влага много средства и съм убеден, че Левски е в добри финансови ръце.
-За финал – как прекарваш многото свободно време в момента и дали скоро ще те видим отново на треньорската скамейка?
-До януари няма да работя. Насъбраха ми се доста години, през които не съм имал време да почивам. Все правех нов отбор, все привличах футболисти и работех денонощно. А после и като започне сезонът. Изхабих се психически най-вече, защото стресът е огромен. Особено когато ми се е налагало да кажа на някой играч, че повече няма да разчитаме на него, че се разделяме. Поради всичко това сега отделям време само и единствено на приятели и на семейството ми. Нужно е човек да презареди батериите си.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
