Децата не са мини възрастни

0
- -

Трябва да внимаваме, когато им даваме „оценка“ за представянето им. Основна част от отношениета ни с децата, млади спортисти, е даването на обратна връзка, оценка или коментар по тяхна задача (футболен мач, тренировка, упражнение).

Това, което казваме и как го казваме, е от решаващо значение за тяхното развитие и затова е жизнено важно да дадем това пълно и правилно внимание, така че всеки съвет, всеки урок, всяка препоръка, всяка критика да бъдат колкото се може по-ефективни.

Има много начини, по които можем да направим това. Но преди да започнем да разглеждаме някои полезни идеи, нека да разгледаме някои от най-често срещаните капани на даване на обратна връзка, в които ние като треньори често бихме могли да попаднем.

Те не са мини възрастни

За нас като възрастни футболът е разбираема игра. Ние можем да разчитаме на нашата зрялост и опит в играта, за да я разберем доста бързо. Нашите млади играчи обаче нямат същия лукс. Те не са мини възрастни. Не можем да очакваме от тях да се държат като нас, нито пък можем да приемем, че те могат да обработват и ползват същия език като нас.

За да можем да осъзнаем техния поглед върху играта трябва да поговорим с тях и ще видим колко различно мислене имат те за футбола. Опитай се да влезеш в „обувките на детето“.

Личен пример от моя опит с децата е едно от социалните ни събития, които организирам на момчетата от отбора. Отидохме на кино, за да гледаме детска анимация. Седнах зад тях и просто си гледах в екрана без да ги притеснявам. Те се забавляваха и смееха на моменти от филма, които са чисто детски и няма да предизвикат никакъв интерес за емоция у нас, възрастните.

Друг пример за това, че те са просто деца, са техните истории и вицове, които си разказват помежду си. Накарайте ги да ви разкажат един виц или смешна история и много лесно ще разберете, че те са дечица.

Играта, която ние виждаме и познаваме от телевизора, не е тази, която младите футболисти правят

Със сигурност мечтаем нашите футболисти да се превърнат в Алексис Санчес, Месут Йозил, Сеск Фабрегас, Неймар и Лионел Меси. Желаем те да си подават като Барселона, да са остри като Байерн, да са добри в защита като Ювентус. Но те все още са деца.

Когато децата са във възрастта 5-12 години, ние не можем да очакваме техните действия и умения да са като на Уейн Руни, Ариен Робен и Кристиано Роналдо. Това е важно, за да не се заблуждаваме и да не бързаме в крайните оценки, когато децата са в този период от живота им.

Но когато видите, че те наподобавят с дадено свое решение и отиграване на някого от звездите, кажете им го. Те ще са на седмото небе.

Тяхното разбиране за играта е крайно различно.

Ще дам пример от ситуации с деца, които съм тренирал. При инструкция от моя страна за хвърляне на тъч „напред“ (като аз искам да я хвърли напред към вратата на противника), детето просто я хвърля напред накъдето е обърнато, защото за него това е напред. Те разпознават ситуациите по техен си начин – детски.