В понеделник около 12,50 часа УЕФА официално извади ЦСКА-София от жребия за Европа и сложи вместо тях четвъртия в Първа лига Дунав. От „Армията“ веднага скочиха, обявиха че нямали предварително уведомление (б.а. – въпреки че още на 29 май УЕФА официално извади отбора от турнирите), че щели пак да сезират КАС. Както всеки трезвомислещ фен може да се досети сам, шансът ЦСКА-София да бъде върнат в Европа е равен на това слънцето да изгрее от запад – т.е. нулев. Всичко това, което излиза на сайта на „червените“ и говорят от „Армията“ е по-скоро чесане на езиците. Не адвокатска кантора от Ню Йорк, ами и от Марс да наемат в ЦСКА-София, отборът няма да помирише Европа през този сезон. А и през следващите два, тъй като от Нион са категорични в решението си.
Какво следва оттук нататък за отбора на Стамен Белчев? Двегодишно безвремие! Дори и тимът да стане шампион, то привържениците само и единствено ще гледат как другите ще играят в Европа, докато техният тим печели разни турнири като „Щубай Къп“. Белчев вече призна преди няколко дни, че повечето набелязани цели на трансферния пазар не искат да идват в ЦСКА-София, защото отборът не играе в турнирите. Това може да подсети всеки фен, че много трудно, почти невъзможно е „червените“ да направят селекция, с която да съборят Лудогорец от първото място, пък дори и разградчани да претърпят нечувано крушение в Европа.
Трябва да се върнем на миналото лято. Тогава при сливането на Литекс и Етрополе, шефовете на двата клуба се кълняха, че всичко е в реда на нещата и при класиране в Европа новият отбор със сигурност ще играе в турнирите. Но докато в България някой закон може да бъде заобиколен, то на Стария континент това няма как да стане. И тук въпросът е защо вместо сега да се хвърлят луди милиони за емблемата на автентичния клуб, той не бе спасен от фалит с въпросната сума. Само си представете как щеше да изглеждат сега нещата на „Армията“, ако не се бе стигало до безумното сливане на отбори. В момента ЦСКА навярно щеше вече да е спечелил „Б“ група и щеше да е започнал подготовка за триумфалното завръщане в елита, феновете щяха да са в екстаз, разцепление нямаше да има. На всяка тренировка в Панчарево щеше да има стотици, а на дебютния мач в Първа лига – над 10 000, без значение от съперника. Ако пък той е Левски или Лудогорец, около 20 000. Просто трябваше да се използва инерцията от спечелената историческа Купа на България преди година и тоталното щастие на феновете. Защото преспокойно онзи готин отбор с Галчев, Маламов, Аясс, Чорбаджийски и Преслав Йорданов, щеше да сгази всичко във втория ешелон. Вместо това се стигна до прехвърляне на играчите на Литекс в София, някои от които като Рафа Перес пък предизвикваха основно усмивки в съперниковите привърженици. Да, 8 млн. лева нямаше да покрият всички дългове на ЦСКА, но щяха да обединят всички фенове, а не сега повечето да са зад ЦСКА-София, останалите – зад ЦСКА 1948, а други тотално да са спрели да подкрепят който и да било.
Шефовете на „Армията“ питали ли са се какво спечели ЦСКА-София от участието си в Първа лига през миналия сезон? Единственият повод за гордост бяха двете победи над Левски. Класическа сиромашка радост. Та нали за феновете на „червените“ най-важното нещо е участието в Европа. И това е логично с оглед на факта, че автентичният клуб е най-успелият роден отбор в турнирите на Стария континент. Но сега някои хора се опитват да ни убедят, че видиш ли „Щубай къп“ е по-важна от участие в Европа. Не, не е. Нито контрола със Зенит е по-сладка от мачове дори с тим като Сутиеска Никшич или Партизани Тирана.
Истината е, че за феновете на ЦСКА-София предстоят два доста дълги и неприятни сезона. Дори и Левски, и Лудогорец да бъдат бити под път и над път, то това няма да върне тима в Европа, колкото и от „Армията“ да се опитват да ни убедят в различното.
Източник: Христо Георгиев/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК