-
-
В редакционната поща пристигна съобщение от феновете на Нефтохимик. Това е разказ за историята, събитията, миналото и настоящето на клуба и неговия стадион. Разказ, който е уникален и в същото време написан с професионален стил, на високо ниво. Публикуваме го без никаква радакторска намеса.
Един разказ за пари, пари и още нещо..
Датата е 13.04.1997 г., един незабравим пролетен ден за всеки бургазлия. Тълпи от хора прииждат към стадиона-красавец, Първият стадион в България, покрит с две козирки, страхотно ново осветление, нови пластмасови седалки, прекрасни условия за медии, ново светлинно табло, тълпят се да гледат отбора, практикуващ най-красивия футбол в България – Нефтохимик. На този паметен ден за бургаския футбол бе открит официално след реконструкция най-модерният стадион в България – ст. „Нефтохимик“ или както е известен сега – „Лазур“… Двадесет години по късно на 25.11.2017 г. подтикнати от едно интервю в една бургаска медия решаваме да направим кратка разходка. От стадиона-красавец са останали само спомени, тишината е навсякъде и вместо отбора, заради който ходехме два часа преди първия съдийски сигнал на терена, има друг отбор, от друг град, а в него играят „нашите” момчета, от нашата школа – парадокс! Още на централния вход купчината листа бавно ни пренасят в тягостната есенна обстановка, която се оказва в унисон със състоянието на стадиона. Слизаме по стълбите, по които сме слизали стотици пъти, стълбите, по които прави, поради липса на места, жадно изпивахме с очи легендите на терена, Трендафилов, Орачев, Димитров и всички други, днес тези стълби са пусти. Днес тези стълби водят надолу – в буквален и преносен смисъл. Водят към болезнени спомени и още по-болезнена действителност. Запътваме се към Сектор „А“, за наше съжаление това се оказва не толкова лесно начинание, може би стадионът беше подготвен не за публика на футболни срещи, а за лекоатлетически дисциплини като скок на дължина, за които дори легендата в тази дисциплина – Карл Люис, щеше да завиди. Преодоляването на трапа с пясък и кал върху единствения подход към сектора се оказва сериозно препятствие, което все пак преминаваме. Растителността между седалките ни караше да се чувстваме сред природата, за миг се удивяваме колко плодородна може да бъде майка България, щом и тук растенията бяха навсякъде. Въпреки отказа на собственика да „сади домати на терена”, все пак присъствието на овощните дръвчета, десетки кайсии, праскови и ябълки, явно бяха на път да „родят” плодове, много преди на този стадион да се родят нови футболни звезди. Бавно преминавахме по стълбите с единствената мисъл да не се подхлъзнем или спънем, пристъпвайки към първата ротонда на стадиона, където през далечната 1994-та, на 28.08, беше нашето място, от където наблюдавахме срещата между Нефтохимик и Левски. Тоалетните тук даже не могат да се използват, а разбитите врати, които не водеха на никъде, ни накара да се запитаме дали човешки крак е стъпвал скоро тук… Тръгваме към любимото място на много общински съветници, бизнесмени и спортни деятели в периода 2006-2010 г., а именно ресторанта. Още от входа ни посрещат празни пластмасови бутилки, подсказвайки, че тук вече не е ресторант и само миризмата на кюфтета, пропила се в мокета пред вратата, издаваше че е бил някога такъв. Днес скарата е студена, но миризмата вероятно все още е по нечии скъпи костюми. Същите тези, които днес се надпреварват да заявяват как футболът в Бургас е нещо лошо, че професионалният футбол в Бургас е бреме, от което трябва да се отървем час по-скоро. Празно и пусто е вътре в този ресторант и стърчащите кабели от местата за телевизори говореха достатъчно. Преминаваме покрай светлинното табло, което вече не свети и се насочваме към отсрещния Сектор „В“, като по пътя посещаваме „работещата” тоалетна, която е непосредствено под ротондата на централния вход. За наше щастие разполагаме с фенерче на телефона, за да успеем да стигнем до мястото невредими в тъмнината. Липсата на осветление и вода, неприятната миризма на мухъл и падащата от тавана мазилка, създават една сюрреалистична обстановка в модерното уж съоръжение. Вече открито започваме да се чудим, къде и как точно харчи своите 450 000 лв. г-н Събев за поддръжка на стадиона. https://www.flagman.bg/article/143665. Така излиза че близо 40 000 лв. всеки месец се натрупват като задължения към „Спортс пропърти мениджмънт“, ,задължавайки го за функци, които очевидно не се извършват. Поглеждайки към Сектора „В“, ръждата по козирката е навсякъде, падналите плочки, счупените опасни седалки, празните бутилки, пакети от храна и слънчоглед, ръждясалата ограда, стърчащите винкели, за миг се запитахме дали не сме попаднали някъде другаде. Разхождайки се покрай седалките на сектора се натъкваме на изключително ценна находка – билката „дебилиус общинариус”, въпреки че напоследък тя се среща все по-често и на все повече места, явно е избуяла и тук – сред празните и тихи седалки на стадиона (вече в кавички) „красавец”. Всичко тук започва поразително да прилича на другия стадион в кв. „Акациите“, там природата за съжаление вече е взела всичко, тук все още има възможност да бъде спасено и съхранено за поклоленията след нас. Тук все още може да се играе голям футбол, какъвто имаше до скоро.
С наведена глава и неприкрита болка се запътваме към изхода на стадиона, замислени дали някога тук пак ще мирише на футбол, а не на мухъл и кал, както е днес. Всичко това зависи от вас господа, от вас зависи да спасите историята и футбола на Бургас. А тук, на това място, със златни букви е написана най-славната история на играта футбол в този град!
