-
-
Лукойл Академик изненада всички! Неприятно. Рядко отборът прави обратното, когато трябва. Правеше го преди години, когато имаше важни мачове, които се печелеха. Тук не става въпрос за изтъркани клишета и повтаряне на втръсналото ни едно и също нещо, когато Лукойл Академик отпадне рано-рано от Европа. А за градивна критика, която ръководството и спортно-техническият щаб трябва да чуят и прочетат. Или поне да отговорят на някои въпроси.
Още след спечелената първа титла от Тони Дечев и Тодор Стойков, и Валентин Златев, бяха категорични, че от тук нататък ще дадат шанс на българските баскетболисти и български обещаващи треньори. Вярно е, че дадоха шанс на Тони Дечев дори повече, отколкото други треньори получаваха в отбора през годините. Но пак стигнаха до чужденец. И казаха, че с него ще надграждат. Резултатите са налице – Лукойл не надгради, не помръдна милиметър от миналата година, когато отново не успя да играе в групите на Шампионската лига. Тогава какви ще бъдат последиците сега при този провал. Защото да играеш срещу Бенфика, а после срещу Ювентус, който го няма на картата, е меко казано несериозно. А да загубиш първия мач в „Универсиада“ е трагично.
Не бе отдавна времето, когато Лукойл Академик играеше в Еврокъп в група с АСВЕЛ Вильорбан, Валенсия и Остенде или в група с Пънар Кършияка, Химки и Апоел Йерусалим. И постигаше победи. Но беше в групите на сериозен турнир. А не в този, в който ще участва сега – Купата на ФИБА Европа, от когото дори можеш да се откажеш от участие, ако прецениш. Това също е меко казано несериозно. Тази надпревара не отговаря на претенциите на Лукойл Академик. Нито на името на треньора Друкер, който дойде с голямо очакване и сериозна амбиция. И самият той каза, че е дошъл, за да играе в Шампионската лига. Думите на Тодор Стойков бяха същите. И друго казваха в Лукойл Академик преди 2-3 години, когато имаше финални серии с Балкан. И в един от финалните мачове Крис Минков се превърна в жокера към титлата. А в другия бяха Христо Захариев и Веселин Веселинов. С една дума – българите.
Тодор Стойков може да се разсърди на делението между българи и чужденци, защото той винаги казва, че няма такова, но е факт, че той и останалите забравиха българите. Ясно е, че сега Христо Николов и Божидар Аврамов получават игрови минути. Но как в Лукойл ще отговорят на въпроса защо играят по една и две минути Асен Великов, Димитър Димитров и Николай Стоянов. И тримата – национали. И на тримата ще разчитаме да печелят с националната фланелка в квалификациите съвсем скоро. Защото, ако го няма Везенков, на неговата позиция играе… Димитър Димитров. С една минута в Лукойл Академик развитието му бавно отива надолу. А е в Лукойл Академик точно заради обратното – да се развива и да върви нагоре. Как Асен Великов да поведе националния отбор с плеймейкърска роля, когато дори в клубния си отбор не играе?
И отново стигаме до различните приоритети. В Лукойл Академик те много рядко са били да развиват българите, защото постоянно залагат на чужденци. Вероятно имат право заради амбициите за добро европейско представяне. Но него го няма. Тогава какво се случва? Ако в Лукойл държат чужденците, за да надделеят над Берое, е смешно и жалко. Тази дребна игричка на родна земя ще опропасти и малкото българи, които имаме. Ще играят по четирима американци, а петият ще чака на скамейката. А после чакайте националният отбор да побеждава…
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
