-
-
Конгресът мина и замина. Отшумя като приказка. Щастлива за някои и кошмарна за други. Бобката заслужено спечели и сега спокойно ще си тропка – я на дансинга, я по масата, тъй като е победител. То, всъщност, всички знаеха, че ще триумфира, защото е непоклатим и защото зад него са болшинството клубове барабар с ФИФА и УЕФА. Че футболът ни има кусури, спор няма, ама за да ги ликвидираш, трябват пари, здраво рамо и концепция. Истинска, с която да убедиш останалите, че ще успееш. Любослав Пенев и свитата му с нищо не ни убедиха. И накрая си свиха сармите и безславно паднаха зад футболния борд. С лаене само не става. Необходимо е и да хапеш. Демек да имаш планове и идеи. Такива у Любо не видяхме, а бате Венци Стефанов се оказа прав, прогнозирайки му 30 и няколко гласа. Прав е и за друго. Любослав Пенев и за домоуправител не става. След като се провали като президент на ЦСКА преди години, сега се издъни и в опита си да седне на президентския трон. Изостави мястото, за което години наред мечтаеше – треньорски пост във Валенсия, и постъпи от глупаво по-глупаво. И вместо на трона или на треньорския стол, се озова на земята. Дано да е временно, защото Любо може да не го бива за ръководител, но за наставник е добър. Даже много добър.
На земята се озова и Наско Сираков. „Синята“ легенда преживя пълно фиаско, защото от година и повече насам странеше от БФС и като че ли действаше подмолно. И логично е аут от Изпълкома. Ама бил сам напуснал?! Как ще напусне сам, след като преди конгреса старият Изпълком автоматично прекрати съществуването си, понеже предстоеше избор на нов. Усещайки, че няма да е вътре в новата управа, Наско хитро побърза да обяви, че си тръгва още преди да са му посочили вратата. Ако наистина искаше да си тръгне, защо не го стори преди месец или два, примерно?
Не знам дали са верни слуховете, че Наско е играел зад кадър във филма на Любослав Пенев, в който супата беше издухана. Знам само, че Сираков винаги е бил силен на „Герена“ – там, където му е хвърлен пъпът и където му е мястото. Знае се и друго – футболът ни изпитва въпиюща нужда от още и още промени. Позитивни. От истинска битка на терена, от която с честни средства да разберем кой заслужава да е шампион – ЦСКА или Лудогорец. Дано Боби да удържи на думата си и да позволи възтържествуването на феърплея.
Най-интересното в случая беше, че бившият затворник Ивайло Дражев се опитва да оспорва легитимността на Конгреса, която бе призната лично от шефа на германския футболен съюз. Дражев едва ли може да се надява, че паметта на българите е толкова къса, че да забравят как прати двама души в отвърдното. Тепърва за него ще излизат много нелицеприятни истини.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ
