-
-
Преди няколко години Петко Маринов ми каза в едно интервю. В живота си обичам две неща – семейството и баскетбола. Ако напусна баскетбола, мисля, че ще умра, приключвам директно…
Косите са му побелели от мъдрост и знания. Той е роден за играта, а тази игра не може без него. Петко Маринов или както му викат Петко Майстора винаги е бил свързан с баскетбола. Още от онези години в Бургас, в които вече покойният Румен Пейчев е спал на едно легло с бащата на Петко, та минем през ЦСКА, през националния, през треньорските успехи и… Едва ли ще ни стигне времето и мястото да изредим всички успехи на Петко Маринов.
Самият той казва, че има над 30 трофея като състезател и треньор. И добавя: „Не броя сребърните и бронзовите медали. За мен те не съществуват.“ Сега Пецата, както му викат приятелите, отново ще помага. Със знания и мъдрост. Защото той е част от играта, която извисяваше българския баскетбол високо в едни други времена. В Лукойл Академик отново имат помощ от него. Браво на ръководството, че пак ще разчита на легендарния бургазлия. Докато има сили и докато може да се движи, Петко Маринов трябва да работи за българския баскетбол. И да не спира да работа. А останалите треньори, състезатели и ръководители да го слушат и да записват всичко, което той изрече. Това са безценни знания, които не притежават мнозина. Така че в Лукойл Академик са истински щастливци да разчитат на огромния потенциал на бате Петко.
Често сме критикували Лукойл Академик, когато са го заслужавали. Сега обаче браво за решението Петко Маринов да бъде близо до първия отбор. Добро решение на ръководството и да остави Георги Давидов да води тима. Ясно е, че европейското участие приключи безславно. И няма абсолютно никакъв смисъл да се дават излишни пари за нови чуждестранни треньори. Видяхме какво се получи с Шарон Друкер, който дойде с повече от прилична визитка, но резултатите бяха трагични.
Лукойл Академик продължава да има най-солидният състав, който може да се изправи на крака. Дори и с Жоро Давидов, който е изключителен професионалист и за първи път в кариерата си ще бъде старши треньор. Все отнякъде обаче трябва да се започне. Да, стъпалото е високо, предизвикателството – също. И няма много време за експерименти. Но браво на Лукойл, че не доведоха поредния сърбин, грък или македонец. А дават шанс на 41-годишния наставник да докаже какво може.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
