-
-
В сайта на руския канал на световната медийна институция Евроспорт бе публикуван вдъхновен материал за Георги Аспарухов – Гунди, пише „Меридиан мач“. Вижте как авторът Данил Тармасинов разказва историята на иконата на Левски, която включва до болка известни факти, но е поднесена по свой начин.
ДАНИЛ ТАPAМАСИНОВ,
EUROSPORT.RU
България е от тези страни, които изчезват от футболната карта. Като Австрия, Унгария, Чехия – нито една от тях не успя да прогресира трайно. Загубиха ред поколения и вече не са фактор при разпределението на медалите и купите.
Главния герой в българския футбол ще го назове всеки веднага – Христо Стоичков. Блесна в Барселона и превзе света и Мондиал 1994-а. През 1999-а обаче вестник „Нощен труд“ проведе анкета за най-добрия играч на страната за XX век. В допитването бяха включени експерти, светски личности и 5000 фенове. И в трите категории победи Георги Аспарухов. В края на миналия век той щеше да бъде на 56. Тоест – нямаше го на този свят от 28 години…
Той се ражда, когато държавата се нарича Царство България. Георги израства като дете, на което спортът е в кръвта – откроява се над всички в класа. Нелошо играе волейбол, а със същата лекота е можел да стане и отличен гимнастик. Но тежката дума има бащата. Когато малкият е на 7, Аспарух Рангелов го праща във футболната школа на Левски. След двучасов оглед треньорът Коце Георгиев отива при бащата и казва:
Не виждам на какво можем да го научим – той се е родил футболист
Гунди – така са го наричали в България, изкласил бързо до 1,86 м. и наказвал всички противници на юношеско ниво. Треньорите все пак го научават как да вкарва, а той изящно – като балерина отупва съперниците. Левски две години поред триумфира в младежките първенства на България.
За първи път попада в мъжкия тим на 17, но на позицията на… централен защитник. Софийският отбор винаги си е бил гранд, затова и призовката за младока в титулярния състав шокира – къде в сърцето на защитата пускат новобранец?
Снажният бранител спокойно разчита играта и издържа на напрежението – футболът през 60-те години е повече физика, не толкова тактика. В същото време Георги е бил потиснат, че го възприемат като бек вокал, а не като фронтмен. Той винаги е искал да играе напред и да вкарва голове, а не да подсигурява съотборниците си. В младежкия национален отбор на България също го слагат на позицията на защитник, но тук вече той не издържа. В мач с Австрия той поема топката, вижда, че вратарят е излязъл напред и вкарва с мощен шут. В Левски не очакват, че ще отворят тази бутилка – но във всеки случай повече не го пращат в отбрана…
За една година като титуляр в Левски в живота на Георги се случват две събития – той става пълнолетен и получава призовка за казармата. България е в социалистическия блок и съответно властите следят стриктно за армейската служба – републиката не се отличава много от СССР. Босовете на Левски изтръпват при мисълта, че врагът – армейският ЦСКА, ще отмъкне тийнейджъра (още една съветска хитрост). Затова е постигната договорка с малкия Ботев Пловдив. 18-годишният нападател
една година е дух, после става кремък и дава огън
С 20 гола Гунди качва малкия Ботев на второто място в шампионата и носи Купата. В Левски пък броят дните до уволнението на тарана от казармата.
В София той се завръща готов „убиец“, макар и да си остава все същият добряк. 1965-а е върховата година в живота – тогава той буквално възхищава света. Във „Франс футбол“ едва ли имат понятие, че е вкарал 27 гола за Левски, затова пък виждат битката с Бенфика за КЕШ. Португалците едва отстраняват малкия отбор от социалистическата страна с общ резултат 5:4, а Еузебио публично се възторгва от Георги: „Никой не ни беше вкарвал два пъти в Лисабон – Аспарухов беше първият“. Звездата на „орлите“ обаче така и премълчава, че всъщност Гунди бележи 3 от 4-те гола на Левски.
През тази 65-а той е само на 22, но праща България на световно първенство с дубъл във вратата на Белгия, за да стане осми в класацията на „Франс футбол“ за „Златната топка“ – пред Денис Лоу, Ференц Пушкаш и Франц Бекенбауер.
„Той е истински художник, рядък тип футболист, който доставя на зрителите неизмеримо удоволствие“, описва го знаменитият унгарец Флориан Алберт.
Естествено, при българина на крака отиват мениджъри с оферти за топ клубове. Обичайна история за футбола от Старата школа -класно предложение, живот в Европа, битов лукс, мачове за най-добрите срещу най-добрите. В Бенфика Аспарухов не го пуска правителството, а самият той отклонява 500 000 долара от Милан с думите: „Има такава страна – България, а в нея има отбор Левски. Вие може и никога да не сте чували, но аз съм се родил в този клуб и в него ще умра“.
След това Гунди играе пет сезона в Левски и спокойно унищожава защитниците. Провокациите на съперниците не действат. До последния кръг в шампионата през 1971-ва -Левски среща в голямото дерби на България ЦСКА. Клубът на Георги води с 1:0, а в един момент на тарана влиза остро „армеецът“ Пламен Янков. Съдиите вече знаят, че Георги не отвръща на грубостта, но ето че той скача и удря Янков. Арбитърът гони и двамата, а на следващия ден дисциплинарната комисия им налага по три мача наказание.
Аспарухов не го преживява тежко. Левски така или иначе е изгубил титлата. Затова и скоква в своята „Алфа Ромео“, забира приятеля Никола Котков (в отбора са го наричали просто Котака), и поема към Враца. Местният клуб празнува своята 50-годишнина и организира мач с всички приятели на отбора.
Аспарухов спира във Витиня (планински проход, на 950 метра надморско равнище), пълни резервоара догоре и оставя монети за чай. Когато се връща в колата, го налазва един от местните и го моли да го хвърли до Враца. Георги не гледа простосмъртните отвисоко – той спокойно си общува с хората. Така че веднага качва непознатия. След броени минути обаче Гунди навлиза в „сляпа зона“ – заслепява го фар. Срещу тях с пълна скорост се носи ЗИЛ. Размазаната „Алфа Ромео“ пламва. И тримата умират на място. За нещастие в същия този ден на космическия кораб „Съюз 11″ гинат трима съветски космонавти и затова смъртта на Аспарухов и Котков липсва от първите страници на вестниците.
На погребението в София се стичат 550 000 души. „Когато чух за смъртта на Аспарухов, се разридах като малко дете – казва легендата на Интер Сандро Мацола. -Защо съдбата отне живота на такъв велик играч? Не мигнах цяла нощ, пред очите ми на лента минаваха головете му срещу Белгия. Бях влюбен в този забележителен футболист“.
Гунди е абсолютният символ на Левски. Той дори е роден в „син“ квартал на София. През 1990-а му издигат паметник пред клубния стадион. Той досега така и се казва – „Георги Аспарухов“. Да, малката страна няма много футболни герои – Бербатов, Стоичков и Аспарухов. Жалко, че Гунди е имал толкова малко време, за да сияе…
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
„Малкият“ Ботев унизи „великия“ Левски насред Герена с 6:1. „Малкият“ Ботев стана шампион на България и без Гунди през 1967 г. Впрочем, желанието на Гунди е било да продължи да играе в Ботев Пд и след казармата.