-
-
В книгата си „17 крачки към безсмъртието“ за Световното първенство в САЩ журналистът Диян Никифоров е направил пълно изследване на спортния подвиг, включително неговото финансиране. Има и подробности за „бунтът“ на футболистите и смяната на президента на футболния съюз Валентин Михов, като интригатата тук е: как се е стигнало до обещаните от него премии по 50000 долара на футболист при класиране в квалификациите/след победния мач във Франция/.
[sociallocker id=5830]
Без кой знае какъв дълбок анализ може да се каже ясно истината, защото се знаеше кой вземаше решения в тогавашния ИК на БФС. Това не можеха да бъдат отделните единици – нито Валентин Михов, нито Христо Данов, нито Иван Радичев. Така на дневен ред се появи и тогавашната злободневна тема – осигуряването на нужните 1 300 000 долара за класиранетго на Мондиала или премии по 50 000 долара. Пари, които тогава липсваха в касата на БФС.
От всичките 15 члена на ИК на БФС за периода 1993-1994 год. над половината – 8 души, бяха в управителни органи на „Агробизнесбанк“ или свързани с нея от квотата на Данов – професорът от ВТУ Георги Стефанов. Лобистите от пловдивската банка се ангажираха с финансирането на подготовката и участието в официалните срещи. Останалите трима банкери в изпълкома – Олег Недялков, Емил Кюлев и Георги Найденов бяха готови да окажат съдействие и разбиране. Истината е, че тогава никой не предполагаше, че националният отбор ще продължи и на полуфиналите, за което БФС ще може да получи и необходимите средства от ФИФА, за да върне евентуален банков кредит. А той беше необходим за пълноценната подготовка – тренировъчни лагери, приятелски двубои с класни отбори, пътувания, аклиматизация и т.н. От страна на банката рискът при това кредитиране е голям, но водеща при това решение бе мисълта, че тази помощ не може да бъде осигурена от нито един българин или отделна институция в обеднялата ни държава.
Правени са опити за това при посещениe на Валентин Михов в Канада, срещи с Илия Павлов, с финансовия министър Стоян Александров и премиера проф. Любен Беров, с президента Жельо Желев, които не са успели да помогнат за осигуряването на необходимите средства. Никой не е искал да рискува и да финансира една продължителна подготовка за отговорен шампионат, и то по футбол, когато нашите шансове са оценявани от букмейкърите за не повече от минимални/само един пловдивски екстрасенс бе предсказал, че ще станат шампиони!/
Затова да припомним предисторията на успеха! Във връзка със Световното в САЩ ИК на БФС приема решение за заем от Финансово-брокерска къща „Пловдив“, в размер на 1 млн щ. д. Сумата е с ясен произход – за тази цел брокерската къща е рефинансирана от „Агробизнесбанк“. Парите за БФС идват от ФБК „Пловдив“ ООД с управител Хр. Александров и съдружници П. Нейчев, Е. Симеонов, В. Йосифов, Ив. Мутафчиев и други, т.е. няма ги Хр. Данов и Ив. Радичев, още повече и Вальо Михов. С това става още по-ясно какъв беше механизмът на вземане на решения за премиите, т.е. никой друг освен Христо Александров не можеше да обещава или да внушава на В. Михов какъв да бъде размерът на премиите, както и да се подписва за превеждане на парите в БФС. И това се знае от Христо Данов и Иван Радичев. Обяснението на В. Михов, че е видял наречената от него „поразяваща ръка“ на Радичев с пет разперени пръста/подсказващ премиалните суми/ е наивно. Да, Иван Радичев беше много точен човек и с голям авторитет, но той нито вземаше решение за пари, нито се подписваше под такива! Неговият глас тогава е подкрепил финансирането от банката, но той бе съвещателен глас. А решаващ бе Пловдивският!
Кризата в отношенията между футболисти и ръководство, предизвикана от оставката на Валентин Михов, криеше много рискове както за климата в отбора, така и за престижа на България. Държавата, при цялото си добро желание, можеше да помогне с не повече от 250-300 хиляди долара, за които споменава Стоян Александров, но и това не бе направено! Извършиха го хората от „Агробизнесбанк“! Затова и Валентин Михов после заслужено си подаде оставката – това обещание беше лекомислена постъпка на човек, който витае в някаква своя конспирация срещу него от страна на „брокерите“ и т.н. Знае се, че „брокерът“ беше един – Христо Александров.
Така за Световното първенство в САЩ през 1994 г., заминава пълноценно подготвен отбор от 85 души – треньори, 54 състезатели, лекари, масажисти, готвачи, организатори… И националите ни направиха невъзможното на това първенствно и бяха най-голямата изненада, защото никой не ги нареждаше сред медалистите. Присъстващи на онези събития разказаха, как в някои хотели преди Мондиала имало надписи и реклами на френски език, меню с френски вина и храни, тъй като се очаквало да бъдат настанени французи. Но съдбовният гол на Емил Костадинов на „Парк дьо пренс“ обърка сметките на хотелиерите зад океана. Всички митове за дадени подкупи на френски национали са обидни както за нашите футболисти, така и за тези, които осигуриха финансирането. Безспорно е, че с класирането си за САЩ българите объркаха нечии сметки за големи печалби. Но също така е вярно, че няма такъв футболен съюз, който да дава щедро пари за пълно подсигуряване на футболисти и треньори, дори удобства и за техните съпруги. Пловдивчани платиха изцяло финансовият и организационен комфорт на участниците в САЩ-94 и да се надяваме, че те досега пазят хубав спомен и добри думи за „епохата Агробизнесбанк“ в българския футбол!
Без да навлизаме в конспиративни сценарии при търсене на истините за „Агробизнесбанк“, все пак сме длъжни да формулираме и някои други въпроси, за които разчитаме времето да не ги забрави или да запази пълно мълчание по тях: Смяната на Христо Данов като президент още на следващата – 1995 г., не беше ли резултат на подмолна борба за дадените от банката пари за финансиране на участието в САЩ-94? Върнаха ли се дадените заеми на ФБК „Пловдив“, респективно после и в банката, след получаването от ФИФА на средства за класирането на 4-то място? Или умишленото ликвидиране на банката и обявяването на ФБК „Пловдив“ ООД в несъстоятелност през 1997 г. затрупа тези пари и отговори под пластовете на времето?
С оставката на Михов кормилото на БФС бе поето от Христо Данов. Той показа завидно добри умения да управлява в неспокойното море този кораб, на който всичките гребци бяха звезди. Особено успешно му помагаше Иван Радичев, както и останалите от отбора на „Агробизнесбанк“. Решенията се взимаха по-лесно и бързо по цялостната организация в продължение на 2 години.
През 1994 год. българският национален отбор по футбол спечели бронзови медали на Световното футболно първенство в САЩ`94, като въодушеви българите, които ги обявиха за „Героите от САЩ`94”. Националите ни спечелиха мачовете с Гърция с резултат 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 3:1 и с Германия 2:1. На полуфинала губим от Италия 1:2 и така България завоюва бронзовите медали. Но може би най-паметна ще остане датата 10 юли. Тогава е четвъртфиналът между България и Германия, мач от най-висока класа, отекнал шумно и незаглъхнал и до днес. Националният ни тим изхвърля по фантастичен начин действащия световен първенец. Цяла България празнуваше по улиците победите в груповата фаза над Гърция и Аржентина, но това, което българите изживяват на 10 юли , е толкова голямо, че няма думи, които да го опишат. Този мач в Ню Джърси е най-великия в историята на българския футбол. Тържеството нямаше край. Радостта на народа също. Народът се обедини. Бяхме eдинни!
Двадесет и три години по-късно „Героите от САЩ`94“ са начело на Българския футболен съюз. Председател е Борислав Михайлов. Наско Сираков е вицепрезидент на БФС. Христо Стоичков е анализатор и TV коментатор в Маями. Красимир Балъков бе треньор на „Литекс”, Йордан Лечков е фактор в БФС, Даниел Боримиров е в „Левски”, Любо Пенев беше старши треньор на националния отбор, Бончо Генчев е шеф на ЗС на БФС и т.н. Всички участници живеят достоен и честен живот по футболните трибуни. Българите ги честват като „Героите от САЩ`94“.
И още две случки с пловдивски привкус по повод Световното в САЩ-94, макар и извън тъчлинията! Непосредствено преди заминаването на отбора за САЩ при Петър Нейчев, изпълнителен директор на АББ, идва по своя инициатива капитана от ВВС в летище Крумово Петър Кехайов. Разказал набързо, че има способности на медиум и споделил, че първият мач с Нигерия ще загубим с 3:0, а зад нашата врата ще има 20-30 нигерийци, които ще бият барабани и подскачат като шамани. Иска среща с треньора Димитър Пенев, за да подскаже как да противодействаме на африканците. Нейчев преценил, че да се каже такова нещо на играчите непосредствено преди мача положително ще има обратен ефект, и затова споделил само с Данов и Радичев за тази прогноза. По-късно, при следващи срещи с Нейчев, Кехайов му съобщил, че е написал тогава две нотариално заверени писма на треньора Пенев, но явно и той не е обърнал внимание на невероятните прогнози! Едната от тях била – българите шампиони!
Може би все пак имало резултат от тези предсказания, ако съдим по една повтаряща се случка. Преди всеки мач иначе прагматичният адвокат Иван Радичев извършваспециален заклинателен ритуал около страничните греди на футболните врати, където ще се играе срещата. Този ритуал обаче бе видим само за посветените, в някои любителски снимки този факт също е уловен!
В онова лято медиите възкликват: „Властите се видяха в чудо: народът хвали футболистите и псува политиците“. Вероятно хората са имали право! Наши футболисти бяха представени във всички топ класации на първенството: Стоичков е начело на голмайсторите, за най-красив гол Лечков е класиран на 5 място, за красив гол от пряк свободен удар отново Стоичков е на призовото 6 място… И малко груба сметка: само за един месец след края на първенството трансферите на играчите удариха 100 млн. долара, а всички футболисти от нашия национален отбор „сложиха” върху цената си стотици хиляди долара. И след края на футболната фиеста САЩ-94, като открехнем завесата за българското участие, не може да не отчетем заслужено изключителната роля и принос на ценното и навременно кредитиране от „Агробизнесбанк“ – Пловдив.
[/sociallocker]
