Статията е от 2007 година и е публикувана във вестник Капитал. Ние пускаме текста без пикаква редакторска намеса. В него става въпрос за едни от най-славните години в историята на ПФК Левски.
Когато преди две години собственикът на футболния клуб „Левски“ Тодор Батков излезе пред запалянковците, за да обясни защо отборът е загубил някакъв мач в Смолян, той очевидно нямаше представа какъв пророк ще се окаже.
Докато гледаше изкривените от яд лица, Батков заяви, че „Левски“ се развива по някакъв дългосрочен „План 2007“, изискващ търпение. Никой от привикналите на купи и медали фенове не повярва на нито една негова дума и всички си казаха: какъв фантазьор…
Прогнозата на адвоката, случайно или не, обаче се оказа не само точна, но и реализирана по-рано от фиксирания срок. Между 12 септември и 6 декември сините ще играят на „Ноу Камп“ срещу „Барселона“ и на „Стамфорд бридж“ срещу „Челси“, а звезди като Роналдиньо и Шевченко ще гостуват на стадион „Васил Левски“ в София. След равенството 2:2 в реванша с „Киево“ във Верона вече е сигурно, че през тази есен Боримиров и компания ще бъдат макар и малка част от елитната европейска класа, наречена Шампионска лига. Сините са първият български представител в 14-годишната история на този турнир и през есента ще участват в него заедно със съперници от още 15 страни.
Парадоксалното е, че за разлика от футболни президенти като Роман Абрамович и Жоан Лапорта, които превърнаха клубовете си „Челси“ и „Барселона“ в многомилионни футболни корпорации с по 300 млн. евро харчове на сезон, възходът на сините в Европа започна от стесняването на бюджета. След като похарчиха на вятъра около 18 млн. лева през 2002 г., политиката на ограничаване на разходите в „Левски“ стигна дотам, че клубът успяваше да покрие нуждите си през последните два сезона с по около 7 млн. лева според официалната счетоводна информация, а спонсорът „Мтел“ съкрати с 50% рекламния си договор с клуба до 3 млн. лв. на сезон. Сега прогнозата е, че участието в лигата ще донесе на клуба приход между 5 и 7 млн. евро, макар че жребият прати сините във възможно най-тежката група с „Барселона“, „Челси“ и германския „Вердер“.
Маршът към футболна Европа
Какво всъщност се случи от онази августовска вечер през 2005 г. насам, когато само няколко хиляди смели фенове бяха дошли да гледат дали футболистите на треньора от най-новата генерация Станимир Стоилов ще могат да се справят със словенското отборче „Публикум“ в турнира за Купата на УЕФА?
Дали поради безпаричието или в резултат на целенасочена клубна политика, оттогава в „Левски“ се заигра нормален и истински футбол. Отборът започна да печели мачовете си в А група по съвсем истински начин, понякога губеше точки, но онези няколко сезона, когато често можеше да се чуят скандирания „горчиво!“, вече изглеждат в историята (например няколко дни преди възловия реванш с „Киево“ сините завършиха 0:0 с „Вихрен“ (Сандански) в София). Безумната трансферна политика с привличане „на кило“ на бразилци и африканци беше прекратена, вместо това Стоилов даде път на обещаващи таланти като Валери Домовчийски, чиято цена в момента се изчислява на повече от 2 млн. евро. В отбора успешно се наложи и прецизно подбран пакет чуждестранни играчи като Бардон, Вагнер, Еромоигбе и Томашич, а отписани допреди година за футбола състезатели като Христо Йовов и Станислав Ангелов станаха титулярни участници в продължаващата втори сезон европейска кампания.
За цялото това време воденият от ветерана Даниел Боримиров тим имаше щастието да играе в един и същ състав, който се сработи до такава степен, че в момента е в състояние, ако не да победи, поне да затрудни и най-реномирания си съперник от Европа. След 14-те мача до 1/4-финалите в турнира за Купата на УЕФА през сезон 2005/2006 и досегашните четири в квалификациите за лигата програмата на вече придобилия международен опит тим на „Левски“ включва още шест сигурни двубоя, дори и българският отбор да отпадне след завършека на груповата фаза. Според регламента първите два отбора в групата продължават във втория кръг, заелият трето място се пренасочва в турнира за Купата на УЕФА, а четвъртият преустановява участието си.
Колкото и лошо да звучи, според прогнозите незавидното последно място най-вероятно ще се падне на „Левски“. ?34
Храбрите шивачи от Изтока
Впрочем класирането на „Левски“ не е изолиран процес в Шампионската лига, която е считана от мнозина коментатори за някакъв вид затворен клуб на големите и богати футболни клубове от Западна Европа, разполагащи с по над сто милиона евро годишно. След като преди година 14 отбора от Румъния, България, Сърбия, Русия и Украйна влязоха в групите на втория по значимост европейски турнир – този за Купата на УЕФА, сега рекордните шест тима от източния регион намериха място и в Шампионската лига. И ако клубове като руските „Спартак“ и ЦСКА, както и украинските „Динамо“ и „Шахтьор“ могат да си позволят разходи между 30 млн. и 80 млн. евро на сезон, случаят с българския „Левски“ и румънския рекордьор по спечелени титли и бивш европейски шампион „Стяуа“ е далеч по-различен. Издържани от новата група милионери в страните си, като например известния футболен бос от Букурещ Бекали, тези клубове изведнъж се оказаха способни не само да възвърнат достойнството си на терена, но и да покажат качествени футболисти по европейските терени. В случая с „Левски“ става въпрос не само за сполучливо изграждане на отбора, но и за целенасочено инвестиране на средства в школата на клуба и произвеждане на собствени звезди – модел, наложен успешно в Шампионската лига от „Спарта“ (Прага) още преди повече от пет години. Сигурно е, че този начин на работа носи дивиденти. Същото се наблюдава и в „Стяуа“, където в атака изключително атрактивни изяви имат млади играчи като Банел Николица – нападател с произход от най-мизерните ромски махали на Букурещ, способен да забие гол с воле от 30 метра. Именно Николица продаде за решаващия втори гол на Валентин Бадя срещу белгийския „Стандарт“ (2:1), влудил 45-те хиляди зрители на стадион „Лиа Манолиу“ точно по същия начин, по който техните български колеги от „Левски“ триумфираха две седмици по-рано в София срещу „Киево“ (2:0). Сега на тези два отбора коментаторите гледат като на героите от приказката за Храбрия шивач, способен да обърка някои предварителни сметки и прогнози в лигата.
Богат, беден
Въпреки това и „Левски“, и „Стяуа“ едва ли ще избягат скоро от статута на „бедните роднини“, успели да влязат в Шампионската лига с малко пари и тежка квалификационна кампания за оцеляване. Далеч от голямата футболна индустрия на Западна Европа и в пълна невъзможност да се впишат в конюнктура, при която отбори като „Барселона“ и „Челси“ могат да си позволят всяко лято да отделят за трансфери повече от 50 млн. евро, представителите на региона трябва да разчитат най-вече на собствените си сили и късмет, за да спечелят точки и евентуално допълнителни премии от наградния фонд на лигата. Въпреки това различията във финансов план невинаги са толкова решаващи – само преди две години фалиралият отбор на „Монако“ стигна до финалния мач за трофея, елиминирайки по пътя си няколко съперника с много пари.
В крайна сметка на този етап е ясно само едно: приказката за сините продължава, при това срещу най-интересните съперници от Европа. 12 септември, „Ноу Камп“, „Барселона“ – „Левски“.
УЕФА дава над 500 млн. евро на участниците
Според агенция ДПА за сезон 2006/2007 УЕФА се очаква да разпредели над 530 млн. евро между 32-та отбора, участващи в лигата.
Всеки клуб формира приходите си по следната схема:
Приходи от премии
– 2 млн. евро за класиране в лигата
– 2.4 млн. евро за шестте мача в груповата фаза (по 400 000 евро на мач)
– 600 000 евро за всяка победа в груповата фаза и 300 000 евро за равенство
– 2.2 млн. евро за класиране в 1/8-финалите
– 2.5 млн. евро за класиране в 1/4-финалите
– 3.0 млн. евро за класиране в 1/2-финалите
– 4.0 млн. евро за класиране на финала
– 7.0 млн. евро за спечелване на финала
Приходи от рекламно-телевизионни права
– Отборите в лигата получават средства и от т.нар. маркет пул, където сумите се разпределят в зависимост от постъпленията от продажба на телевизионни права за конкретните мачове, платени от медиите в съответните страни, които имат представители в Шампионската лига. По традиция най-много приходи от това направление реализират клубовете от Англия, Испания и Германия, като най-големите отбори получават до 20 млн. евро. За клубовете от Източна Европа приходите са ниски заради стеснения пазар и едва ли ще надхвърлят 200 000 евро.