Продължаваме историите от близкото минало на бургаския футбол. Една от най-интересните метаморфози от началото на новия век е преименуването на Нефтохимик в Нафтекс.
Всичко започва през 1997 година. Тогава Нефтохимик е на върха на славата си. Отборът мачка като валяк, а на стадиона в квартал Лазур идват средно по 18 хиляди зрители. Порточанов е най-популярният бургазлия по това време, а футболистите на тима са като малки богове. Същата година обаче на власт в държавата идва правителството на Иван Костов. Той нарежда на шефовете на държавния тогава завод Нефтохим да спрат субсидиите за футболния клуб. Става въпрос за около 3 милиона марки на година, плюс приходите от фирмата Нефтохимик ООД, която се занимава с дистрибуция на горива от комбината. Парите обаче са спрени, бизнесът също.
Така отборът е оставен на самоиздръжка. Порточанов прави всичко възможно, за да запази клуба и да намери пари. Успява за две години. В края на 1999 година нещата вече са нетърпими. През зимата се стига и до конфликт с новото руско ръководство на завода, който се казва вече Лукойл-Нефтохим. Точно тогава на помощ идва Митко Събев. Той влиза в клуба първа с 34 процента от акциите, които са дадени на компанията Петрол. Това става през зимата на 2000 година. Същото лято следва една интересна италианска авантюра провокирана от футболния Остап Бендер – Виторио Мунгай.
Клубът вече е стабилен, но все още не е ясно как той ще бъде издържан занапред и каква собственост ще е. Идеята е акциите да бъдат купени от Лукойл. Компанията е готова да плати 3 милиона лева на Порточанов, който продължава да бъде основен акционер. През лятото на 2001 година сделката е готова. Тя трябва да стане факт на Общото събрание, което е планирано да се проведе на 9 септември. На този същата дата обаче шефовете на Лукойл внезапно се отказват от намеренията си. Тогава Митко Събев заявява, че клубът ще бъде купен изцяло от Нафтекс България Холдинг. Така се казва компанията – майка, която обединява над 10 фирми, гравитиращи около Събев и неговия руски партньор Денис Ершов.Решението е взето. Така холдингът влиза в клуба. Порточанов джиросва акциите си, за които по-късно ще получи сумата от 4,5 милиона лева. Събев и Ершов обаче имат допълнителни изисквания. Най-важното е ПФК Нефтохимик да се преименува на ПФК Нафтекс. феновете приемат промяната с резерви, но все пак се съгласяват в името на общото благо. Официално клубът е с ново име от 28 декември 2001 година. Тогава на извънредно Общо събрание е взето това решение. Ден преди това под автомобила на Порточанов е поставена бомба. Но Нефтохимик е вече Нафтекс. Драмите обаче тепърва предстоят. За тях обаче ще говорим в други материали на Кота спорт.